О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 379

София, 11.07.2019 година

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 388 /2019 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. И. /Б. М. Ю. против решение № 197 от 06.11.2018 г. по гр. д.№ 200/2018 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е обезсилено решение № 49/29.05.2018 г., постановено по гр. д.№ 341/2017 г. на РС-Момчилград в частта, с която е отхвърлен отрицателният установителен иск, предявен от касатора против С. И. С., Т. Ш. С. и Н. Ш. К. да се признае за установено, че ответниците не са собственици на неурегулиран поземлен имот с площ 600 кв. м., находящ се в [населено място], махала М. З., [община], обл. К., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 90 кв. м. при описани граници и производството е прекратено поради недопустимост на иска.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – Закон за амнистия и връщане на отнети имущество /ЗАВОИ/ и Наредба за приложението на чл. 5, ал.2 от този закон,

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1.Кога изтичат преклузивните срокове за възстановяване на собствеността по административен ред на имотите, подлежащи на реституция по чл. 8, ал.1 и по пар. 2, ал.1 ЗАВОИ; 2. Приложим ли е преклузивния срок по чл. 8, ал.1 ЗАВОИ и по отношение на лицата, попадащи в хипотезата на чл. 7 ЗАВОИ, в която няма изрично установен срок. Законосъобразно и допустимо...