Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на началник отдел Приходи към О. Б. чрез адв.. Д. срещу решение N 186 от 10.02.2014 год. по адм. дело N 557/2013 год. по описа на Административен съд Благоевград. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и иска отмяната му с постановяване на ново такова по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на дружеството срещу процесния Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД). Претендира адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. съгласно представен списък.

О. Г. М. ООД, със седалище и адрес на управление гр. Е., чрез пълномощника си адв.. П., в представен по делото писмен отговор по касационната жалба и лично в съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна, и иска оставяне в сила като правилно на първоинстанционното решение. Претендира адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно представен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Благоевград е отменил като незаконосъобразен АУЗД N ТД000016 от 25.01.2013 год., издаден от главен специалист в отдел Приходи на О. Б., потвърден с решение N 07-03-280 от 19.06.2013 год. на началник отдел Приходи в О. Б., с който на дружеството са установени задължения за туристически данък за 2011 год. по подадената от същото декларация по чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ за притежаван от него недвижим имот в гр. Б. туристически обект, представляващ Гранд хотел Монтана, в общ размер на 2568.75 лв., от които главница 2481.00 лв. и лихва 218.55 лв. за просрочие към 25.01.2013 год.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че процесният АУЗД е издаден от компетентен орган, но не е съобразен с Решение N 5 от 05.04.2012 год. на КС по к. д. N 13/2011 год. което го прави материално незаконосъобразен. С посоченото решение (обн. в ДВ, бр. 30 от 17.04.2012 год., влязло в сила на 21.04.2012 год.) по отношение конституционносъобразността на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 е прието, че в правната регламентация на туристическия данък (чл. 61р, чл. 61с и чл. 61т от ЗМДТ) са използвани елементи, присъщи както на имуществените, така и на подоходните данъци, който законодателен подход противоречи на чл. 60, ал. 1 от КРБ, поради което посочените разпоредби са обявени за противоконституционни. Съдът е посочил, че задължението на дружеството за заплащане на туристически данък е възникнало за предоставена услуга за 2011 год. и е дължимо за плащане до 01.03.2012 год., към който момент са били действащи обявените за противоконституционни разпоредби. Доколкото, обаче, процесният АУЗД е издаден на 25.01.2013 год., решаващият състав е приел, че законосъобразността му следва да бъде преценявана към момента на издаването му по аргумент от чл. 142, ал. 1 от АПК, и тъй като органът по приходите не е съобразил неприложимостта на разпоредбите на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ, респ. чл. 58, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата на ОбС гр. Б., същият е незаконосъобразен. Мотивиран по този начин, Административен съд Благоевград е постановил решението си. Решението е неправилно.

Настоящият състав на Върховния административен съд намира за незаконосъобразни изводите на първостепенния съд във връзка с приложението на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ. Съгласно чл. 151, ал. 2 от КРБ решенията на КС, с които се обявява противоконституционност, имат действие занапред, а конституционното решение влиза в сила три дни след обнародването по чл. 14, ал. 3 от Закона за КС. Същото действа само занапред и не преурежда със задна дата вече възниквали публични правоотношения във връзка с туристическия данък за 2011 год. Данъкът се създава със закон, задължението за заплащане на данък възниква ex lege, а не по силата на акт на данъчните органи, поради което в производството по чл. 107 от ДОПК не може да бъде взето предвид решението по к. д. N 13/2011 год.

С оглед изложеното по-горе, обявеният за противоконституционен текст има действие до деня на влизане в сила на решението на КС за обявяването му за противоконституционен. В случая, разпоредбите на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ представляват действащи правни норми за периода от 01.01.2011 год. до 20.04.2012 год., поради което за лицата, предоставящи нощувки през 2011 год., туристическият данък се определя по правилата на тези разпоредби. Фактът, че установяване на задължението става с АУЗД след влизане в сила решението на КС на РБ за обявяване противоконституционност на посочените разпоредби, е ирелевантно за дължимостта на определения по този ред туристически данък.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че Административен съд Благоевград е постановил неправилно решение, което при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено. Тъй като правният спор между страните е напълно изяснен от фактическа страна, (от страна на дружеството не се оспорва установения размер на дължимия данък за 2011 год.), спорът следва да бъде разрешен по същество, като жалбата на Г. М. ООД срещу АУЗД N ТД000016 от 25.01.2013 год., издаден от главен специалист в отдел Приходи на О. Б., потвърден с решение N 07-03-280 от 19.06.2013 год. на началник отдел Приходи в О. Б., се отхвърли като неоснователна.

Предвид изхода на спора, изрично направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател и представените доказателства за реално направени разходи в този смисъл, Г. М. ООД следва да се осъди да заплати на юридическото лице, в чиято структура е органът, издал административният акт, сумата от 360 лв. разноски за касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение N 186 от 10.02.2014 год. по адм. дело N 557/2013 год. по описа на Административен съд Благоевград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на Г. М. ООД, със седалище и адрес на управление гр. Е., срещу АУЗД N ТД000016 от 25.01.2013 год., издаден от главен специалист в отдел Приходи на О. Б., потвърден с решение N 07-03-280 от 19.06.2013 год. на началник отдел Приходи в О. Б.. ОСЪЖДА

Г. М. ООД, ЕИК 200893404, със седалище и адрес на управление гр. Е. 8700, ул. Калоян N 11, ет, 1, ап. 12, да заплати на О. Б., сумата от 360 (триста и шестдесет) лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Р./п/ К. А.

И.Р.