Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Е. Г., временно настанен в СДВНЧ при ГД Миграция-МВР, гр. С., чрез адв.. Е. срещу решение N 914 от 19.02.2014 год. по адм. дело N 8717/2013 год. на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че неправилно съдът е приел, че жалбоподателят е чужденец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) и че приложими в конкретния случай са именно разпоредбите на цитирания закон. Позовава се на чл. 1, ал. 3 от ЗЧРБ и твърди, че в случая приложение следва да намерят разпоредбите на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Р. Б. на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства (ЗВПНРБГЕСЧС), тъй като по делото се е установило, че Григориан е член на семейството на гражданин на ЕС. Заявява, че няма данни жалбоподателят да застрашава националната сигурност, обществения ред и общественото здраве, което да обоснове прилагането на ПАМ по реда на цитирания закон. Неправилно съдът е приел, че заповедта е издадена при спазване на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, както и незаконосъобразен е изводът на решаващия състав, че в хипотезата на чл. 41, т. 3 от ЗЧРБ (ако се допусне, че това е приложимият закон), административният орган действа в условията на обвързана компетентност. На следващо място, съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и е приложил неправилно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, като е приел, че жалбоподателят сам трябва да ангажира доказателства в подкрепа на фактите, които изтъква, а именно, че е във фактическо съжителство с българска гражданка и към...