Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. П. В., чрез адв. С. Р., срещу Решение 15 от 26.02.2015 г., постановено по адм. д. 585 по описа за 2014 г. на Административен съд Добрич (АСД), в частта, с която предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Контролно техническа инспекция при министъра на земеделието и храните (КТИ) да му заплати неимуществени вреди в размер на над присъдените 1500,00 лв. до претендираните 10000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба - 05.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, заради акт на дискриминация, установен с Решение 272 от 18.12.2012 г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД), е отхвърлен.

В касационната жалба се поддържа, че решението предмет на контрол, е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че в резултат на така допуснатите от първоинстанционния съд нарушения му е присъдено обезщетение в занижен и несправедлив размер. Оспорва възприетото от първоинстанционния съд в обжалваното решение, че постановеното от КЗД решение е компенсирало в известна степен психичното равновесие на Вълчев и е удовлетворило чувството му за справедливост. Първоинстанционният съд не е обосновал съответствието на присъдения размер на обезщетението с критериите по чл. 17 от Директива 2000/78/ЕО. Този размер не е съобразен и със състоянието на множествена дискриминация, няма характер на ефективна и убедителна мярка срещу установената дискриминация, а присъденото обезщетение не следва да бъде със символичен характер. По тези причини, според касатора, обжалваното решение не отговаря на изискванията на чл. 17 от Директива 2000/78/ЕО и занижава обществената стойност на човешкото достойнство. Предвид изложеното се иска отмяната на съдебното решение, предмет на проверка, в обжалваната част, и постановяване на друго, с което да бъде уважен предявения иск в пълния му размер. Претендират се разноски, в това число резултативен адвокатски хонорар.

В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена като определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението бъде завишен.

Ответникът КТИ оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд, чрез упълномощен процесуален представител. Изразява становище, че определеното обезщетение е справедливо, като при определянето му съдът е взел предвид установената дискриминация по два признака възраст и обществено положение. Иска оставяне в сила на съдебното решение, в обжалваната част.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението, в обжалваната част, е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В производство по чл. 226 АПК съставът на АСД е разгледал предявения от Вълчев иск срещу настоящия ответник по касация за присъждане на сума в размер на 10000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от нарушение на чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 21 и чл. 26 ЗЗД, установено с влязъл в сила акт Решение 272 от 18.12.2012 г. на КЗД. В исковата молба, по която е образувано производството пред АСД, Вълчев сочи, че не е обжалвал Заповед РД 13- С -15 от 30.07.2010 г., издадена от изпълнителния директор на КТИ, с която е било прекратено неговото служебно правоотношение. Поддържа, че се почувствал унизен, изплашен и отхвърлен по несправедлив начин, защото изгубил работата си по причина, че е пенсионер, а не на основата на знания, умения и качества. Твърди, че издаденото от КЗД решение е достатъчно, за да се приеме, че по отношение на него е извършена дискриминация. От тази именно дискриминация той поддържа, че е претърпял претендираните неимуществените вреди, изразяващи се в чувство за потъпкване на човешкото му и професионално достойнство; унижение и чувство на малоценност от това, че бил третиран като пенсионер и непригоден за работа спрямо останалите му колеги; фрустрация от това, че бил изхвърлен от пазара на труда без оглед на професионалните му знания, умения и качества и постигнати резултати в работата, а само заради възрастта и затова, че е пенсионер; чувство на безпомощност, уплаха, безперспективност, тревожност, неизвестност и обърканост; силно и непреодолимо напрежение, които негативни емоции са довели и до влошаване на здравословното му състояние - сърдечни смущения, кризисно покачване нивата на кръвното налягане, нервни разстройства и обменни нарушения, за които Вълчев твърди, че продължават да терзаят душевността му към момента на предявяване на иска. Описаните в исковата молба негативни психологически изживявания и влошаване на здравословното му състояние Вълчев оценява на 10000,00 лв. В съдебното заседание на 28.08.2013 г. уточнява, че претенцията му за неимуществени вреди е за периода от 01.08.2010 г. до датата на предявяване на исковата молба (05.04.2013 г.). Първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на Вълчев обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500,00 лв., като последица от акт на дискриминация, установен с посоченото решение на КЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.04.2013 г., до окончателното изплащане на задължението, отхвърлил е иска за разликата до пълния размер на претендираното обезщетение от 10000,00 лв. и е осъдил КТИ да заплати на ищеца сума в размер на 450,00 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат.

Решението, в осъдителните му части, е влязло в сила. Предмет на касационното производство е решението в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 1500,00 лв. до предявения размер от 10000,00 лв., тоест спорът е относно размера на дължимото обезщетение.

С оглед изпълнение на дадените от Върховния административен съд указания с Решение 13320 от 06.11.2014 г., постановено по адм. д. 3036/2014 г. за определяне на размера на претърпените неимуществени вреди, произтичащи от акта на дискриминация, установен с Решение 272 от 18.12.2012 г. на КЗД, първоинстанционният съд е изслушал повторно вещите лица, изготвили комплексната съдебномедицинска и психологична експертиза и е направил извод, че след датата на уволнението на Вълчев (30.07.2010 г.) е последвало значително влошаване на здравословното му състояние. Приел е, че искът е доказан по основание, а по отношение размера на обезщетението частично основателен. Като е съобразил чл. 4 ЗОДОВ и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с пар. 1 от Заключителните разпоредби (ЗР) на ЗОДОВ, за причинените на ищеца неимуществени вреди е определил обезщетение по справедливост в размер на 1500,00 лв. При това съставът на АСД е съобразил начин на извършване, обем, характер и тежест на увреждането, интензитет и продължителност на търпимите болки и страдания, физическите и психологическите последици за увредения, възрастта на увреденото лице, както и общественото възприемане на справедливостта и икономическото положение в страната. Въз основа на тези критерии, съдът е взел предвид, че към момента на акта на дискриминация, причинил уврежданията, Вълчев е с висше образование, инженер по изчислителна техника и е заемал длъжността главен инспектор с ранг -ти младши, отличен от работодателя си с грамота за най-добър инспектор за 2008 г. Съдът е приел, че последното значително е увеличило негативните емоции и е засилило възприятията му за несправедливост от уволнението, квалифицирано като акт на дискриминация. Взел е предвид обаче и това, че към този момент той е имал качеството пенсионер, бил е на възраст от 54 г. и 8 м., пенсиониран по реда на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване. Изложил е мотиви също така, че решението на КЗД, постановено на 18.12.2012 г., е компенсирало в някаква степен психичното му равновесие и е удовлетворило чувството му за справедливост. При съобразяване на изложеното, а също така на обема, характера и тежестта на психичните болки и страдания на ищеца и икономическото положение в страната, отразяващо се неблагоприятно на пазара на труда, на възможността на намиране на работа на лицата в различните възрастови групи, първоинстанционният съд е приел, че посочената сума е справедлив размер на дължимото от ответника обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие на осъществената спрямо него дискриминация при уволнението му от работа.

Решението, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно. Изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск, в отхвърлената част, е

правилен и обоснован на приобщените по делото писмени доказателства, а и на заключението на комплексната експертиза.

При съобразяване задължителните указания на ВАС, дадени при първото разглеждане на делото от този съд, обоснован е направеният от състава на АСД извод досежно размера на присъденото обезщетение по аргумент от разпоредбите на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, във вр. с пар. 1 ЗР на ЗОДОВ. П ри определяне на дължимото обезщетение първоинстанционният съд

е отчел характера, степента, интензитета и продължителността на понесените вреди и е определил същите, като е изходил от сочените разпоредби при спазване принципа на справедливост.

При извършената от състава на АСД преценка са съобразени всички относими, конкретно посочени в решението обстоятелства, в това число вида на увреждането, личността на Вълчев и неговото състояние, както и съществуващите обществено икономически условия на живот в България, които дават рамката и на обществените представи за справедливост, така че присъденото обезщетение да е адекватно на необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Така определеното обезщетение е достатъчно, за да възмезди претърпените от Вълчев неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от осъществения срещу него акт на дискриминация, и в този смисъл се преценява от настоящия състав като точен паричен еквивалент на претърпените вреди, тоест определено е като справедливо по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Този размер е определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което в настоящия случай се претендират вреди и при съобразяване на посочените от съда субективни фактори. В този смисъл размерът не се явява занижен и несправедлив, както поддържа касаторът.

Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция доколкото компенсира вредите в техен паричен еквивалент. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на критерия по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите

. Понятието за справедливост не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които както се посочи, правилно са отчетени от първоинстанционния съд при определяне на присъденото обезщетение. Съобразени са всички установени неблагоприятни последици, техния интензитет и посочения от Вълчев период. Над присъдения размер на обезщетение искът за неимуществени вреди правилно е преценен от състава на АСД като неоснователен, предвид което е отхвърлен.

Основателно касаторът възразява, че решението на КЗД не следва да се възприема като компенсиращо психичното равновесие на дискриминираното лице, но това не се отразява на направения от първоинстанционния съд краен извод за неоснователност на предявения иск за сумата над 1500,00 лв. до предявения размер от 10000,00 лв. Твърдението на касатора за символичност на присъденото обезщетение в определения от съда размер, за неговата неефективност, непропорционалност и неубедителност не е мотивирано с конкретни обстоятелства, спрямо които да се извърши преценка. В този смисъл

необосновани се явяват оплакванията, че присъденият размер на обезщетението няма характер на ефективна и убедителна мярка срещу установена дискриминация, адекватно компенсираща неизгодната позиция, в която е бил поставен Вълчев. Касаторът не сочи други относими към преценкана досежно размера на обезщетението факти, които са останали несъобразени от първоинстанционния съд, а определянето на по - висок размер на обезщетението не може да бъде самоцел.

Преценка на обстоятелствата, имащи значение за правилното определяне на обезщетението при прилагане нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, налага извод, че вреди, в по-голям от присъдения с обжалваното решение размер, не са установени и доказани по делото. Определеното обезщетение с решението, предмет на контрол, е в състояние да компенсира вредите, претърпени във връзка с установената от КЗД множествена дискриминация. Недоволството на касатора, че в решението не е намерило място "обосновано и мотивирано стойностно изражение в присъдения размер на обезщетението" е неоснователно, доколкото съдът е съобразил всички релевантни факти и няма утвърдена формула за неговото пресмятане.

Конкретни аргументи за твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с определяне размера на обезщетението от първоинстанционния съд не са изложени, а при извършената от настоящия състав проверка, такива не се констатират.

Предвид изложеното, касационната жалба е неоснователна, а решението на АСД, в обжалваната част, е правилно. При този изход на спора пред касационната инстанция разноски на касатора не се следват.

По изложените съображения и на основание чл. 225 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение 15 от 26.02.2015 г., постановено по адм. д. 585 по описа за 2014 г. на Административен съд Добрич, в обжалваната част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Р./п/ Р. Л.

Р.Л.