Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи срещу решение 2483 от 09.03.2015г. по административно дело 8263 по описа на Върховен административен съд за 2014г.

Касаторът въвежда доводи за неправилност на съдебното решение на основание чл. 209, т. 3 от АПК поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда относно несъставомерност на деянието, за което на К. М. М. е наложено дисциплинарно наказание недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година със заповед К-4317 от 15.05.2014г. на Министъра на вътрешните работи. Твърди, че задължението на Михайлов да осъществи контрол върху поставената задача следва от типовата длъжностна характеристика на длъжността, която е заемал към момента на извършване на нарушението, утвърдена със заповед з-3831/2013г. на Министъра на вътрешните работи, с която е запознат. Излага се, че тъй като Михайлов не е прегледал съдържанието на записа, направен от инспектор П. А. и главен полицай Р. Г., на когото е възложил задачата при превишаване на правомощията си, това не му е позволило да направи обосновано предположение, че двамата служители може би са били видени от живущите да извършват видеозаснемане на сградата им. Твърди се, че по този начин Михайлов е затруднил дейността на Специализирания отряд за борба с тероризма при провеждане на специализирана полицейска операция спрямо лицето П. П. от гр. Л., което представлявало дисциплинарно нарушение по чл. 228, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за министерство на вътрешните работи /ППМЗВР, отм. .

Ответникът, К. М. М. чрез адв.. Н. оспорва касационната жалба.

Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховен административен съд приема касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес.

Предмет на контрол пред петчленен състав на Върховен административен съд е решение 2483 от 09.03.2015г. по административно дело 8263 по описа на Върховен административен съд за 2014г. Със същото е отменена заповед К-4317 от 15.05.2014г. на Министъра на вътрешните работи, с която на К. М. М. е наложено дисциплинарно наказание недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година на основание чл. 224, ал.2, т. 1 и чл. 226, ал.1, т.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи отм. , във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 3, предложение второ и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерство на вътрешните работи отм. . Съдът е обосновал този резултат с направения извод за недоказаност на второто нарушение, вменено на Михайлов и несъответствие между първото нарушение и наложеното наказание.

При служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт:

В хода на проведеното пред Върховен административен съд производство са събрани писмени и гласни доказателствени средства, въз основа на които се установява следната фактическа обстановка:

Л. П. С. П. живее /към месец март 2014г./ в гр. Л., ул. кап. Д. Н. 12, ет.1. Същото притежава индивидуализирани по преписката оръжия и боеприпаси, които държи на адреса /сред които два броя ловни карабини, ловен автомат и ловна пушка/, като по данни от досъдебно производство / 574/2013г./ по описа на Районно управление на полицията /РУП/-Г. О. към месец март 2014г. Петков няма подновено разрешение за държането на тези оръжия /същото е било със срок на валидност до 17.06.2012г./ и не допуска в дома си служители за извършване на проверка по ЗАКОН за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

С. П. е било образувано и производство за освидетелстването му като лице, проявяващо психични отклонения, като с определение на Районен съд-Г. О. по ЧНД 164/2012г. полицията е следвало да окаже съдействие за принудителното отвеждане на Петков за участие в съдебно заседание, което съдействие не е оказано, тъй като Петков е отказал да излезе от дома си.

Срещу лицето Петков е имало постъпили в Районното управление на полицията-Г. О. редица жалби от съседи, директор на училище по повод писма със заплахи.

Изнесени са данни за направени опити за връзка с лицето чрез полицейски служители на място, чрез личен лекар, чрез познат от детството адвокат и прочие, които са били неуспешни.

Горните факти се излагат единствено за целите на дисциплинарното производство срещу наказания главен инспектор К. М. М., като мотивират действия на същия във връзка с възложената от него на 13.03.2014г. задача.

След направена преценка за съществуваща опасност за живота и здравето на служители на полицията във връзка с принудително довеждане на Петков, предвид психическото състояние на същия и притежаваните от него оръжия, Директорът на Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи В. Т. /ОДМВР или ОД на МВР/ на 20.02.2014г. прави предложение до Главен секретар на Министерство на вътрешните работи /МВР/ за съдействие от Специализирания отряд за борба с тероризма и Института по психология към МВР за провеждане на специализирана акция по задържане на Петков.

Директорът на Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи В. Т. възлага на главен инспектор К. М., който по това време изпълнява и функциите на заместник-директор на ОДМВР В. Т. анализ на обстановката, предложение и организация за съвместна работа с екипите на Специализиран отряд за борба с тероризма и Института по психология на МВР.

На 07.03.2014г е проведена работна среща при участие на служители от Главна дирекция Национална полиция, Специализиран отряд за борба с тероризма и инспектори при ОД на МВР, гр. В. Т., на която е обсъдена фактическата обстановка относно лицето, разгледани са снимков материал на сградата, схема на жилището, психологичен портрет на лицето, предоставен от Института по психология при МВР. Обсъдени са варианти за действие.

В периода до 13.03.2014г. служители на Главна дирекция Национална полиция и Специализиран отряд за борба с тероризма сформират щаб и изготвят план за провеждане на специализирана полицейска операция по описа на ГДНП-МВР, която да се проведе на 14.03.2014г.

На 13.03.2014г. по време на оперативка на служители от сектор Противодействие с криминалната престъпност, главен инспектор Михайлов, който по това време е началник на сектора, провежда телефонен разговор с главен инспектор от Специализиран отряд за борба с тероризма, след което възлага на инспектор при ОД на МВР, гр. В. Т., П. А. видеозаснемане на сградата, в която живее Петков. От доказателствата се установява, че заснемането е обсъдено между Михайлов и инспектори от Специализирания отряд. Ангелов предлага на Михайлов в заснемането да вземе участие и младши полицай при РУП-В. Т., Р. Г., за което Михайлов дава съгласие без да уведоми преките ръководители на Георгиев и въпреки, че последният не му е йерархически подчинен. Михайлов разпоредил заснемането на сградата да се извърши изключително конспиративно и предпазливо.

На 13.03.2014г. инспектор Ангелов и полицай Георгиев извършват видеозаснемане на сградата, като заснемането на входната врата се извършва от инспектор Киров при У. П. гр. Л.. По въпроса, дали Петков е видял заснемащите, са дадени писмени обяснения от служители и от майката на Петков, присъствала на адреса,/събрани по време на досъдебното производство/, от които се установява този факт.

На 13.03.2014г. видеоматериалът е предаден на инспектор Михайлов от инспектор Ангелов, след което е изпратен и получен от обслужващ компютърно технологичните системи на Специализиран отряд за борба с тероризма - МВР, за предаване на главен инспектор при Специалиирания отряд. Преди да изпрати материалите Михайлов твърди, че не ги е прегледал, тъй като това следва да се извърши от Специализиран отряд за борба с тероризма, който ще извърши акцията.

На 14.03.2014г. се извършва акцията, описана по действия в преписката, при която е прострелян смъртоносно един служител на Специализиран отряд за борба с тероризма, като други трима са ранени. По случая започват проверки.

С. З. К-2841 от 20.03.2014г. на Министъра на вътрешните работи срещу главен инспектор К. М. М. е образувано дисциплинарно производство на основание чл. 230, ал. 1, т. 1 и ал. 2 , чл. 234, ал. 1, т. 2 ЗМВР и чл. 240, ал.1 от ППЗМВР. Със същата заповед е определен състав на комисия в качеството й на дисциплинарно-разследващ орган .

Михайлов към момента на образуване на това производство има качеството на началник на сектор Противодействие на криминалната престъпност към отдел Криминална полиция при ОДМВР-В. Т..

Михайлов е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство на 24.03.2014г, като му е разяснено правото на участие в процеса. Същият е дал писмени обяснения.

В хода на производството комисията като помощен орган е събрала доказателства, въз основа на които в становище от 22.04.2014г. до Министъра на вътрешните работи е предложила на Михайлов да се наложи дисциплинарно наказание недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година на основание чл. 224, ал.2, т. 1 и чл. 226, ал.1, т.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи отм. , във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 3, предложение второ и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерство на вътрешните работи отм. .

Със заповед К-4317 от 15.05.2014г. на Министъра на вътрешните работи на К. М. М. е наложено дисциплинарно наказание недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година на основание чл. 224, ал.2, т. 1 и чл. 226, ал.1, т.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи отм. , във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 3, предложение второ и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерство на вътрешните работи отм. .

Според мотивите на заповедта, на Михайлов е вменено нарушение по чл. 228, ал. 1, т. 3 предл. второ от ППЗМВР отм. .

Според този текст, дисциплинарно наказание недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до три години се налага на държавен служител в Министерството на вътрешните работи за нарушения, затруднили дейността на други служби.

Като началник на сектор Противодействие на криминалната престъпност към отдел Криминална полиция при ОДМВР-В. Т., Михайлов има качеството на субект на това нарушение, тоест, принципно, по отношение на това лице може да се търси посочения вид отговорност.

Страните не спорят, че в тежест на органа е да докаже всички елементи от състава на вмененото на Михайлов нарушение от обективна и субективна страна.

Според касационната инстанция, елементи от обективната страна на нарушението са както следва:

1. Нарушения по смисъла на ЗМВР, извършени от Михайлов;

2. Затруднена дейност на други служби;

3. Причинно-следствена връзка между затруднената дейност на други служби и нарушенията извършени от Михайлов, така че затруднената дейност да е именно поради и в резултат на така извършените нарушения.

Подлежи на доказване всеки от елементите от фактическия състав на нарушението.

По отношение на първия елемент от фактическия състав:

Органът вменява на Михайлов две самостоятелни нарушения, изписани от фактическа страна, без същите да бъдат правно квалифицирани в обжалваната заповед като нарушения по смисъла на ЗМВР. Квалификация на същите е дадена в становището на комисията дисциплинарно-разследващ орган.

Първото нарушение е описано като превишаване на правомощията чрез възлагане на задача за изпълнение на полицай Р. Г., който не е йерархично подчинен на Михайлов.

Второто нарушение е описано като неосъществен контрол върху резултата от поставена задача /видеозаснемане от инспектор Ангелов/, който е определен като непреглеждане на съдържанието на видео записи, което не позволило на Михайлов да направи обосновано предположение, че двамата служители са били видени от живущите да извършват видео заснемане на сградата им.

Според текста на становището на дисциплинарно-разследващия орган:

Главен инспектор К. М. - началник на сектор ПКП в ОКИ при ОДМВР В. Т. е превишил своите правомощия, разпореждайки задача за изпълнение на държавен служител от МВР (в лицето на главен полицай Р. Г.), който не му е йерархично подчинен нито в качеството на началник на сектор, нито в условията на заместник-директор на ОДМВР В. Т.. Това деяние е квалифицирано като нарушение по смисъла на чл. 224, ал.2, т. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР в частта относно превишаване на правомощие е предвидено дисциплинарно наказание порицание".

Касационната инстанция споделя извода на тричленния състав на ВАС за доказаност на това нарушение от органа със събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства.

По отношение на второто нарушение, в становището се приема, че главен инспектор К. М. не е осъществил и контрол над инспектор П. А. по изпълнение на поставената му задача. Според органа, Михайлов не е прегледал съдържанието на видеозаписите, свалени на служебния компютър, което не му е позволило да направи обосновано предположение, че двамата служители може би са видени от живущите да извършват видеозаснемане на сградата им. Това е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал.2, т. 1 от ЗМВР, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР - неупражняване на контрол над подчинени е предвидено налагане на дисциплинарно наказание порицание".

Касационната инстанция споделя извода на тричленен състав на Върховен административен съд за несъставомерност на второто деяние по изписаната правна квалификация, както следва:

В действителност, както твърди и касатора, разписано задължение в типовата длъжностна характеристика на Михайлов като началник на сектор в ОДМВР-В. Т. е да осъществява контрол над подчинените му по изпълнение на поставени задачи. Това принципно задължение обаче не може да обоснове извод, че в рамките на този контрол се включва задължение на Михайлов да прегледа съдържанието на видеозаписите, свалени на служебния компютър и да направи обосновано предположение, че двамата служители може би са видени от живущите да извършват видеозаснемане на сградата им. Контролът върху изпълнението на поставената задача в случая се състои в това, че записите са изготвени и предоставени на Михайлов за препращане на Специализирания отряд. Контролът върху дейността на подчинен служител не може да се изразява във формиране на обосновано предположение относно вероятна и хипотетична възможност трети лица да са видели заснемането на сградата. Възражението на жалбоподателя, че едно нарушение не може да се основава на вероятност или предположение, е основателно.

В тази насока, касационната инстанция приема, че дори и задължението за контрол на Михайлов да следва от длъжността, която заема, контролът върху изпълнението на задачата заснемане с видеокамера на сграда следва да се ограничи в това дали същата е изпълнена в срок и материалите са предадени. Контролът не включва заключения относно вероятни, предполагаеми действия на трети лица във връзка с това заснемане. Ето защо и правилен е изводът на тричленния състав на ВАС, че контролът по дейността върху така поставената задача не изисква и анализ на заснетото относно преценка за вероятност служителите на МВР да са били видени от живущите в сградата. В тази насока, несъставомерно се явява вмененото на Михайлов нарушение относно неосъществен контрол върху подчинен служител във връзка с поставена задача.

По отношение на втория и третия елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 228, ал.1, т.3 от ППЗМВР отм. , а именно затруднение в дейността на други служби и причинно-следствената връзка между нарушенията и затруднената дейност на други служби, съдът приема следното:

Органът сочи, че на 14.03.2014г. е била затруднена работата на Специализирания отряд за борба с тероризма при провеждането на специализираната операция спрямо лицето П. П. от град Лясковец, в резултат на което е починал един служител на Специализираното звено и други трима са ранени. Според касационната инстанция, от изложените факти за смъртта на един и телесните повреди на други трима служители при МВР, може да се направи извод за затруднената работа на операцията, но липсват доказателства за причинната връзка между нарушението по т. 1 в частта относно превишеното правомощие на Михайлов и затруднената работа на Специализирания отряд за борба с тероризма при провеждането на специализираната операция. В тежест на органа е да докаже, че затруднението в операцията на този отряд е именно в резултат от вмененото на Михайлов нарушение по т.1, като се вземе предвид и несъставомерността на второто от тях.

Тъй като не се установяват всички елементи от фактическия състав на нарушението, деянието е несъставомерно по чл. 228, ал.1, т. 3 ППЗМВР отм. , поради което и правилно тричленният състав на Върховен административен съд е отменил обжалваната заповед.

Горното обосновава извод за правилност на обжалваното решение на тричленен състав на Върховен административен съд, което следва да бъде оставено в сила като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон.

Предвид изхода на делото, на ответника се дължи присъждане на направените разноски пред касационната инстанция в размер на 600лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на спора.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо от АПК петчленен състав на Върховен административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 2483 от 09.03.2015г. по административно дело 8263 по описа на Върховен административен съд за 2014г.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на К. М. М., адрес гр. В. Т., ул. Краков 13Б, сумата от 600лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски, направени пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Й. Д./п/ Т. В./п/ И. Р./п/ М. К.

М.К.