Образувано е по касационнa жалбa от Общински съвет гр. П., подадена чрез процесуалните му представители, против решение 372 от 12.02.2014 г. по адм. дело 2420/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив.По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му.

Ответникът директорът на Междуучилищен център за трудово - политехническо обучение (МУЦТПО) Пловдив, чрез пълномощника му, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на съдебния акт. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът съобрази следното:

С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил решение 251 по Протокол 11 от 18.07.2013 г. на Общински съвет - Пловдив, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА във връзка с чл. 10, ал. 6 от ЗНП и чл. 12, ал. 2 и ал. 7 от ППЗНП

е предложено на министъра на образованието и науката да закрие МУЦТПО - Пловдив и е възложено на кмета на община П. да изготви мотивирано предложение към министъра на образованието и науката за закриване на МУЦТПО, съгласно изискванията на чл. 12, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП).

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо. Счел е, че атакуваното решение на колективния орган е административен акт, който подлежи на самостоятелен контрол за спазване на нормативните изисквания и срещу който жалбоподадателят притежава правен интерес да се брани. Навел е извод, че като акт на органа на местно самоуправление, то е една от предпоставките впоследствие за законосъобразно упражняване на правомощието на кмета на общината и на министъра на образованието и науката. Приел е, че разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от ЗНП предоставя на общинския съвет правото да взема решения за откриването, преобразуването и закриването на общински училища, като в разглежданата хипотеза органът на местно самоуправление действа в рамките на предоставените му правомощия по оперативната самостоятелност.

По съществото на спора съдът е преценил, че обжалваното пред него решение е незаконосъобразно. Установил е, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви и произнасяне на органа без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да са преценени всички събрани доказателства, в нарушение на чл. 35 и ал. 36, ал. 3 от АПК. Посочил е, че не са изискани, събрани и обсъдени данните от обслужващото звено касаещи преподавателската заетост и тези досежно нормативно определения минимум в групите или паралелките към МУЦТПО. Според съда органът не е ангажирал доказателства, от които безспорно да се установява, че към датата на приемане на решението му броят на учениците в групите не отговаря на изискванията по Наредба 7 от 29.12.2000 г.

за определяне броя на паралелките и групите и броя на учениците и на децата в паралелките и групите на училищата, детските градини и обслужващите звена, респективно - че не е налице нормативно определения минимум за нормален учебен процес. На основание чл. 142, ал. 2 от АПК се е позовал на уведомително писмо от 09.09.2013 г., подписано от директора на СОУ Б. М. до директора на МУЦТПО - Пловдив, което опровергава констатциите в преписката и води на извод, че посочените в акта конкретни фактически основания за издаването му са недоказани. С тези мотиви решението на общинския съвет е отменено като незаконосъобразно. Решението е недопустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба срещу волеизявление, което не притежава белезите на административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол.

Нормативната уредба относно закриването на звена от системата на народната просвета се съдържа в чл. 10, ал. 6 от ЗНП и чл. 12 от Правилника за прилагане на ППЗНП. Видно от цитирания законов текст, общинските училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на общинския съвет. Съгласно редакцията на подзаконовата разпоредба общинските училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на кмета на общината, след решение на общинския съвет и становище на регионалния инспекторат по образованието, изготвено в резултат на извършена проверка. Министърът на образованието и науката взема решение след експертно становище по предложението в двумесечен срок от момента на постъпването му и издава заповед, която се обнародва в "Държавен вестник" - чл. 12, ал. 8 и 9 от ППЗНП. Заповедта на министъра подлежи на оспорване по реда на АПК.

Анализът на приложимата нормативна регулация води на извод, че закриването на общинското обслужващо звено е резултат на сложен фактически състав, който се състои от два елемента - предложение на общинския съвет и заповед на министъра на образованието и науката. Самостоятелен правен ефект от тези два елемента има само актът на министъра. На проверка за законосъобразност следователно би подлежала заповедта на последния по чл. 10, ал. 6 от ЗНП за закриването на обслужващото звено. Оспореното решение, обективиращо предложение на местния орган на самоуправление, няма самостоятелно правно действие, поради което бидейки елемент от фактическия състав, правопораждащ волеизявлението на министъра на образованието и науката по чл. 10, ал. 6 от ЗНП, то може да бъде контролирано по съдебен ред само ведно със самата заповед.

По правната си природа предложението на Общински съвет - Пловдив е условие за сезиране и произнасяне на министъра на образованието и науката в качеството му на административен орган, компетентен да разпореди закриването на МУЦТПО - Пловдив. Общината няма право да открива, преобразува и закрива общинските обслужващи звена - чл. 10, ал. 6 и чл. 12, ал. 2 от ППЗНП, но може да предложи на надлежния орган да упражни правомощията му в тази насока. Министърът в качеството му на овластен от закона орган преценява дали да предприеме исканото закриване и да издаде административен акт с посоченото съдържание. За постановяването на заповед по чл. 10, ал. 6, изр. 2-ро от ЗНП следва да е налице не само решение на общинския съвет, но и всички предвидени в закона становища, проверки и документи, относими към случая и съставляващи част от процедурата по издаване на крайния акт. В този контекст, волеизявлението на органа на местното самоуправление съставлява само предложение, подготвителен етап, като окончателното решение се взема от министъра на образованието и науката, който обаче не е задължително обвързан с предложението. Атакуваното решение на общинския съвет поставя началото на процедура за закриване на МУЦТПО - Пловдив, но това обстоятелство все още не поражда негативни за жалбоподателя последици, защото е възможно министърът да не издаде исканата от общинския съвет заповед. Правопораждащо значение с оглед крайния юридически резултат има заповедта по чл. 10, ал. 6, изр. 2-ро от ЗНП, а предложението е само предпоставка за издаването й. С процесното решение не се засягат права и не се създават задължения за обслужващото звено. Липсата на засягане на правната сфера на жалбоподателя изключва и наличието на правен интерес от оспорване на предложението. Не оспореното решение, а заповедта на министъра на образованието и науката, с която се закриват обслужващите звена оказва пряко въздействие върху тяхното положение. Правните последици от инициираното с решението на общинския съвет производството следват от заповедта на министъра, независимо, че между двата акта има процесуална и материалноправна обвързаност. Решението на общинския съвет е част от процедура по издаване на индивидуален административен акт, поради което съставлявайки волеизявление по чл. 21, ал. 5 от АПК, без непосредствено правно значение, то не подлежи на самостоятелна съдебна проверка. Негативните правни последици за общинското звено ще се породят едва с издаването на заповед от министъра на образованието и науката за закриването му. Поради това предложението на общинския съвет за закриване на звеното не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност отделно от заповедта на министъра. Търсената в настоящото производство защитата срещу незаконосъобразно решение на общинския съвет за закриване на общинско обслужващо звено следва да бъде осъществена по пътя на обжалването на заповедта, с която министърът на образованието и науката закрива звеното.

Отсъствието на годен за обжалване административен акт и на правен интерес за МУЦТПО - Пловдив от заявения спор препятства надлежното упражняване на правото на оспорване и валидното учредяване на процесуално правоотношение по първоинстанционната жалба. С приемането на същата за разглеждане и решаване на спора по същество е постановен недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване. С оглед констатираната липса на предмет на съдебен контрол и на правен интерес за оспорващия, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК жалбата на директора на МУЦТПО Пловдив срещу процесното решение на Общински съвет - Пловдив следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да се прекрати.

При този изход на спора разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 от АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА

решение 372 от 12.02.2014 г. по адм. дело 2420/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив и вместо него постановява: О. Б. Р.

жалбата на

директора на Междуучилищен център за трудово-политехническо обучение - Пловдив срещу решение 251, взето с Протокол 11 от 18.07.2013 г. на Общински съвет Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА

производството по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Т. В.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Я./п/ Л. П.

Т.В.