Решение №7482/22.06.2015 по адм. д. №493/2015 на ВАС, докладвано от съдия Румяна Папазова

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. И. М. от гр. С. против решение 6624 от 05.11.2014 г. по адм. дело 6390 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 46 от 10.05.2014 г., издадена от заместник на директора на Д. С. подпомагане Красно село, потвърдена с решение РД 01-292 от 10.06.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София град.

Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и материалноправни нарушения като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д. на Д. С. подпомагане - Красно село е оспорил касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на А. И. М. против заповед 46 от 10.05.2014 г. на Директора на Д. С. подпомагане (ДСП) Красно село, потвърдена с решение РД 01-292 от 10.06.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София град, с която отпуснатата на жалбоподателя месечна социална помощ е спряна от 01.04.2014 г. до 31.05.2014 г. на основание чл. 12, ал. 5 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане).

За да постанови решението си, Административен съд София - град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. След преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел за доказано, че оспорващият е отказал да положи общественополезен труд в програма на общинската администрация - почистване на зелени площи, към която е бил насочен, без да е налице соченото от него изключение по чл. 12, ал. 7, т. 5 от ППЗСП за освобождаване от задължението за полагане на общественополезен труд. Така постановеното решение е правилно.

Изложените в касационната жалба доводи, релевиращи необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на материалния закон, са неоснователни.

Със заповед 46 от 07.02.1014 г. на Директора на Д. С. подпомагане Красно село на жалбоподателя Мидюров е била отпусната месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП в размер на 42.90 лв., считано от 01.01.2014 г.

С чл. 12, ал. 1 от ППЗСП безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане, са задължени да полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности. Общественополезният труд се полага при условията на ал. 2 - за срок 14 дни по 4 часа дневно.

За периода м. януари м. март 2014 г. жалбоподателят е бил освободен от полагане на общественополезен труд предвид представения от него протокол на медицинска комисия 882 от 11.10.2013 г. На 02.04.2014 г. и на 08.05.2014 г. е бил насочен да положи общественополезен труд съответно за месец април и месец май 2014 г.

Отказът на лицата, които получават месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП, да положат общественополезен труд съставлява основание по чл. 12, ал. 5 от ППЗСП за спиране на месечната помощ за срок два месеца считано от 1-во число на месеца, през който е направен отказът.

Не е спорно, че през месеците април и май 2014 г. жалбоподателят не е полагал общественополезен труд.

Задължението за полагане на общественополезен труд отпада при наличие на някоя от предпоставките, регламентирани в чл. 12, ал. 7, т. 1 7 от ППЗСП.

Неподкрепено от документ на компетентните органи е твърдението на жалбоподателя, че е бил временно неработоспособен поради заболявания алергии, като основание по чл. 12, ал. 7, т. 3 от ППЗСП за освобождаване от задължението по ал. 1 и 2 от ППЗСП.

Анализът на представените доказателства води до извод, че не са налице и предвидените основания от чл. 12, ал. 7, т. 4 и 5 от ППЗСП за освобождаване от задължение за полагане на общественополезен труд. Видно от представеното експертно решение 143 от 20.01.2014 г. на ТЕЛК за общи заболявания - София, С. А. Я. М. - майка на жалбоподателя, е с трайно намалена работоспособност 58 % пожизнено без чужда помощ. Липсват данни, че през процесния двумесечен период е била болна и синът й е полагал грижи за нея като основание по т. 4 да не се прилагат изискванията по ал. 1- 6. Предвид липсата на медицински документ, че майката се нуждае постоянно от чужда помощ, не е налице и основанието по т. 5, при което не се прилагат изискванията по ал. 1- 6.

Представеното от жалбоподателя пред настоящата инстанция удостоверение BG 09-У-19248 от декември 2013 г., в което се посочва, че същият е преминал успешно обучение за предоставяне на социалната услуга в домашна среда Личен асистент по проект Подкрепа за достоен живот, не го освобождава от задължението за полагане на общественополезен труд по чл. 12, ал. 1 и 2 от ППЗСП. Ирелевантно е и издаденото уверение от администратор по проект "Нови възможности за грижа" в Столична община район Красно село, че жалбоподателят е одобрен по предоставянето на социалната услуга Личен асистент и е назначен на работа от 01.07.2014 г.

Недопустими са предявените с касационната жалба искове за заплащане на пълния размер на месечната социална помощ и за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 12 000 лв.

Оспореният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 6624 от 05.11.2014г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело 6390 по описа за 2014 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. П./п/ Н. Г.

Р.П.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...