Образувано е по касационната жалба на кмета на Столична община против решение 1991 от 25.03.2013 г., постановено по адм. д. 10770/2011 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, в която е отменен издадения от кмета на СО ревизионен акт (РА) 21-089/ 27.07.2011 г. на орган по приходите в Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на общината, по отношение на определените с акта задължения на "Б. О. П." АД за ТБО за периода м. февруари - м. декември 2009 г. за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, за сградите на Блок Б, Блок В, Блок В1, находящи се в собствения на дружеството ПИ II-105, кв. 19, м."Трета извънградска част", бул. "Цариградско шосе" 47, район "Средец", София.
Касаторът обжалва и допълнително решение 403 от 22.01.2014 год., постановено по адм. д. 10770/2011 г. на АССГ, в частта, в която е отменен ревизионен акт (РА) 21-089/ 27.07.2011 г. на орган по приходите в Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на общината, по отношение на определените с акта задължения на "Б. О. П." АД за ТБО за периода м. февруари - м. декември 2009 г. за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и услугата по обезвреждане на битови отпадъци, за сгради Блок Б, Блок В, Блок В1, находящи се в дворно място, УПИ II-105, кв. 19, м."Трета извънградска част", бул. "Цариградско шосе" 47, район "Средец", София.
Релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че при безспорно установени по делото факти във връзка с предоставянето на услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и услугата по обезвреждане на битови отпадъци, съдът неправилно е приел, че дружеството не следва да заплаща ТБО за тези два компонента, тъй като през релевантния период процесните сгради не са били в експлоатация и не са генерирали битови отпадъци. Твърди, че изводът за недължимост на ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване през посочения период също противоречи на закона. Дружеството не се е възползвало от възможността по чл. 27, ал.2 от Наредбата на СО да бъде освободено от заплащане на ТБО за посочения период, то е използвало обекта - в него са извършвани строителни работи по основен ремонт, следователно, то е генерирало отпадъци. След като сградите са декларирани и ползвани от дружеството, за тях се дължат ТБО за целия ревизиран период, вкл. и през периода, в който трите блока са били ремонтирани. Иска отмяна на обжалваните решения и произнасяне по съществото на спора, с отхвърляне на подадената от "Б. О. П." АД жалба срещу ревизионния акт.
"Б. О. П." АД, гр. С., чрез пълномощника си, оспорва касационните жалби на кмета на Столична община.
Касационна жалба е подадена и от "Б. О. П." АД, гр. С., с която оспорва решение 1991 от 25.03.2013 г., постановено по адм. д. 10770/2011 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, в която съдът не е уважил подадената от дружеството жалба по отношение недължимостта на ТБО, начислени с ревизионен акт (РА) 21-089/ 27.07.2011 г. на орган по приходите в Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на общината, за услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане в депо за битови отпадъци, за 2009 година.
Касаторът обжалва и постановеното допълнително решение 403 от 22.01.2014 год. по адм. д. 10770/2011 г. на АССГ, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) 21-089/ 27.07.2011 г. на орган по приходите в Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на общината, по отношение определените задължения за ТБО за 2009 год. за декларираните и описани в РА недвижими имоти, извън Блок Б, В и В1, в размер на 180 802, 37 лв.
Дружеството поддържа доводи за неправилност на решенията в обжалваните части поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че оспореният ревизионен акт е постановен в нарушение на изискванията за форма на акта, липсват мотиви при издаването му, не са посочени видовете задължения поотделно за всеки от имотите. Счита, че съдът не е съобразил, че липсва заповед за определяне районите за предоставяне на услугите през 2009 г., тъй като същата е издадена през м. октомври 2008 г. и не е оповестена публично. Иска отмяна на решенията в обжалваните части и произнасяне по съществото на спора, с отмяна на ревизионния акт в атакуваната част.
Кметът на Столична община, чрез пълномощника си, оспорва подадените от "Б. О. П." АД, гр. С., жалби като неоснователни.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби, подадени от кмета на Столична община. Развива съображения за неоснователност на касационните жалби, подадени от "Б. О. П." АД.
Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "Б. О. П." АД, гр. С., срещу ревизионен акт (РА) 21-089/ 27.07.2011 г. на орган по приходите в Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на общината, в частта, в която на дружеството са определени задължения за ТБО за 2009 год. по отношение на нежилищен имот - земя и сгради, представляващ ПИ II-105, кв. 19, м."Трета извънградска част", бул. "Цариградско шосе" 47, район "Средец", София. Съдът е установил подробно релевантната за спора фактическа обстановка, която касационната инстанция не следва да излага повторно.
Недвижим имот - предмен на РА, представлява дворно място, УПИ-II, отреден за полиграфически комбинат, в кв.19, местност "Трета извънградска част", ведно със сграда, подобект "Административна сграда"; сграда, подобектфункционален блок Б; сграда подобект функционален блок В; сграда подобект Депо; сграда подобект функционален блок В1; сграда подобект "Склад консумативи"; сграда подобект "Офис"; сграда подобект "Книжна борса В1", подробно описани в акта.
Този имот е деклариран от дружеството с декларация по чл. 17 ЗМДТ на 17.06.2008 г. и коригираща декларация от 28.05.2010 г. Не се спори между страните за определената отчетна стойност на описаните в РА недвижими имоти. Не е спорно и обстоятелството, че те попадат в района на СО, определен със заповед на кмета на общината, в който се предоставят услугите по чл. 62 ЗМДТ. За 2009 год. заповедта е издадена на 31.10. 2008 год. и е надлежно оповестена чрез поставяне на таблото за обяви в общината. Сградите в имота, обозначени като Блок Б, В и В1, са основно ремонтирани и това обстоятелство е безспорно между страните, през периода м. февруари - м. декември 2009 г., за което са ангажирани от дружеството и гласни доказателства. За ремонтираните сгради е получено разрешение за експлоатация през 2010 г., след завършване на ремонта, за което е подадена коригираща декларация. Отпадъците от проведените строителни работи са извозвани от фирми, с които дружеството-жалбоподател е сключило двустранни договори.
Страните не спорят, че "Б. О. П." АД не е подало декларация за освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2009 година, както и декларация за определяне на ТБО за нежилищни имоти на предприятия чрез пряко договаряне с фирми, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, за 2009 г.
Първоинстанционният съд е определил предмета на спора, обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства и е достигнал до извод за частична основателност на оспорването. С решение 1991/ 25.03.2013 год. е приел, че издаденият ревизионен акт е незаконосъобразен по отношение задължението за ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване. Според съда, в издадената на основание чл. 8, ал.5 ЗМДТ НОАМТЦУПСО за 2009 год. не е определен редът и условията за освобождаване от заплащане на ТБО на задължените лица за съответната година, поради което и липсата на декларация от страна на дружеството не е основание за заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване за конкретните три сгради. Като е обсъдил доказателствата по делото, съдът е заключил, че общината не е предоставяла реално тази услуга на дружеството за 2009 год., а дейността по сметосъбиране и сметоизвозване е извършвана от наета от собственика фирма. Поради това е обосновал извод за недължимост на таксата за този компонент, респ. за незаконосъобразност на акта в тази му част. По подробно изложени за това мотиви, с обжалваното решение е отменил РА по отношение на определените с акта задължения на "Б. О. П." АД за ТБО за периода м. февруари - м. декември 2009 г. за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, за сгради БлокБ, Блок В, Блок В1, находящи се в собствения на дружеството ПИ II-105, кв. 19, м."Трета извънградска част", бул. "Цариградско шосе" 47, район "Средец", София.
Според изложените от съда правни съображения, трите описани сгради в нежилищния имот на дружеството, не са използвани реално от него, тъй като, в резултат на извършвания основен ремонт на сградите, то не е могло да ги ползва по предназначение. Заключил е, че липсата на ползване на сградите води до липса на генериране на битови отпадъци, поради което и ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване не следва да се заплаща от дружеството.
Първоинстанционният съд е приел, че в относимата за процесния период редакция на НОАМТЦУПСО (Наредбата) не е регламентиран редът и условията, при които да се реализира правото на притежателя на недвижимия имот да поиска освобождаване от ТБО за годината или за определен период от нея, поради което е изследвал фактите и обстоятелствата във връзка с реалното предоставяне на услугата от общината. В тази връзка е обсъдил представените по делото писмени доказателства, като е приел, че част от тях са неотносими към предмета на спора и е заключил, че административният орган не е доказал по несъмнен начин предоставянето на тази услуга по отношение на трите сгради в недвижимия имот.
По молба на "Б. О. П." АД, по реда на чл. 176, ал.1 АПК, съдът е постановил допълнително решение 403/ 22.01.2014 год., с което се е произнесъл по цялото оспорване. Действително, съдът с основното решение не се е произнесъл по целия предмет, тъй като дружеството е оспорило определените му задължения за ТБО за 2009 год. както по отношение на всички дейности по чл. 62 ЗМДТ, така и за всички недвижими имоти, описани в ревизионния акт, а не само досежно обсъдените Блок Б, В и В1.
С допълнителното решение АССГ е приел, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане в депо за битови отпадъци са предоставяни от общината по отношение на всички недвижими имоти, описани в РА, през цялата 2009 г., а за сградите Блок Б, В и В1 - само за м. януари 2009 г.. За сградите, в които са извършвани строително-ремонтни дейности - Блок Б, В и В1 е заключил, че ТБО не се дължи и за другите дейности - по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане в депо за битови отпадъци, за периода м. февруари - м. декември 2009 г., тъй като не се е доказало ползването на тези имоти и генерирането на отпадъци от тях. Поради това съдът е отменил оспорения РА, в частта по отношение на определените задължения за ТБО върху имоти Блок Б, В и В1и за тези дейности, като е отхвърлил жалбата в останалата част.
По касационните жалби на кмета на Столична община:
Основателен е касационният довод, че съдът е приложил неправилно материалния закон. С. Б. Б,В и В1 са декларирани от "Б. О. П." АД, като дружеството не е подавало декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2009 год. То не е направило и искане за определяне ТБО за нежилищни имоти на предприятия чрез пряко договаряне с фирми, извършвмащи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Трите сгради са декларирани пред общината с декларацията по чл. 17 ЗМДТ през 2008 г. Те са придобити от дружеството и са съществували към момента на първоначалното им заявяване. Обстоятелството, че впоследствие са ремонтирани, не изпълва съдържанието на понятието "новопостроени сгради или части от сгради", за да се приложи спрямо тях разпоредбата на чл. 21, ал.2 от Наредбата на СО и за тях ТБО да бъдат определени след издаденото разрешение за експлоатация през 2010 год. Това разрешение е във връзка с констатациите на техническите органи, които следва да установят годността на обектите за експлоатация след извършения основен ремонт. Но то не е издадено за въвеждане в експлоатация на "новопостроена сграда", тъй като тези обекти не изпълват съдържанието на чл.177 ЗУТ.
В чл. 9 ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а според чл. 8, ал. 5 от същия закон общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на такса.
Освобождаването от заплащане на дължима такса означава, че съответното лице е ползвател на услугата, но за него е налице юридически факт, който поражда субективно право да не изпълни задължението си за плащането й, без от това да последват негативните последици, предвидени в закона. Съгласно чл.8, ал.6 ЗМДТ общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделени видове такси. Овластяването на общинския съвет с това право е в съответствие със същността на общинския съвет като орган на местното самоуправление. Законодателят не е определил критерии, при които общинският съвет може да освободи съответното лице, което по принцип дължи такса, в т. ч. и такса битови отпадъци, от нейното заплащане. Това означава, че въпросът е предоставен изцяло в дискрецията на органа.
С разпоредбата на чл.24 от Наредбата общинският съвет е разписал ред, условия и срокове, при които се определят ТБО за нежилищни имоти на предприятия чрез пряко договаряне с фирми. Молба по този ред от страна на дружеството-жалбоподател не е подавана до кмета на общината, при предвидените условия и срокове. Разпоредбата на чл.27, ал.2 от подзаконовия акт предвижда ред, условия и срокове за подаване на декларация по образец за освобождаване от заплащане на ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване в случаите, когато недвижимият имот няма да се ползва през годината или част от нея. Не се спори, че такава декларация за 2009 г. дружеството не е подавало.
ТБО не е данък, тя се дължи само срещу реално предоставяни услуги. Неправилен е изводът на АССГ, че услугите по чл. 62 ЗМДТ не са реално предоставени от общината за 2009 г. по отношение на сградите в Блок Б, В и В1, находящи се в описания в РА регулиран имот. В тежест на административния орган е било провеждането на пълно и главно доказване, че тази услуга е предоставяна за конкретните обекти през посочения период. По делото са представени приетата план-сметка за 2009 г. на общинския съвет; заповед от 31.10.2008 год. за определяне границите на територияна на район "Средец", в който се предоставят услугите по чл.62 ЗМДТ. Безспорно, имотът на дружеството се намира в района, определен от кмета на общината, заключен между ул."М. Е.", ул."Х. О.", бул."Евлоги и Х. Г." и бул."Цариградско шосе", с изход на ул. "Н. Р.". По делото са представени констативни протоколи, справки и фактури за извършени от фирмата-концесионер "Т. Ч."-София дейности по сметосъбиране и сметоизвозване, по почистване на територии за обществено ползване за 2009 год. От тях е видно, че в района около имота на жалбоподателя реално са предоставяни услугите, като са отчитани направените за това разходи по дейности.
Поради това неправилен е изводът, приет с допълнителното решение 403/ 22.01.2014 год.. Според АССГ, по отношение на трите сгради, в които са се извършвали дейности по основен ремонт през посочения период, не се дължат и ТБО за услугите почистване на територии за обществено ползване и обезвреждане в депо за битови отпадъци.
Извършването на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване установено по делото с представените писмени доказателства и касае целия недвижим имот, с включените сгради в него. За дължимостта на таксата за тази услуга е необходимо услугата да е извършвана по отношение на обществените територии в населеното място, в което се намира недвижимият имот, а не конкретно по отношение на самия имот, тъй като характерът на въпросните територии предполага ползването им от всички лица, които са собственици или ползватели на недвижими имоти в съответното населено място. Тази услуга реално се предоставя в района на градската част на столицата, поради което и за нея дружеството дължи такса.
Според чл. 71, т. 3 ЗМДТ такса за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа не се събира, когато няма такива. Ноторно е, че за територията на гр. С. се поддържа и експлоатира депо за отпадъци, поради което административният орган правилно е определил задължение за тази такса по отношение на целия имот.
По делото страните не спорят по отношение определената от административния орган отчетна стойност на имотите, както и изчислените задължения по приетите от общинския съвет коефициенти. В тази връзка
са изслушани заключения на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което е определило стойността на задълженията за ТБО, ведно с дължимите лихви, за спорния период.
По касационните жалби на "Б. О. П." АД
:
Дружеството обжалва основното решение 1991/ 25.03.2013 г., постановено по делото, с оплаквания за неправилност, тъй като съдът "не е уважил жалбата изцяло", а се е произнесъл само по отношение недължимостта на ТБО за периода м. февруари - м. декември 2009 год. за имотите, обозначени като сгради Блок Б, В и В, а не за всички, описани в ревизионния акт, недвижими имоти - парцел и сгради, за цялата 2009 год.
Касационната жалба, така, както е подадена, няма предмет. По същество направеното искане от този касатор е искане за допълване на постановеното от съда решение 1991/ 25.03.2013 г., тъй като съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, на основание чл. 176, ал.1 АПК. Видно от приложената молба от 10.04.2013 г., "Б. О. П." АД е отправил изрично искане съдът да постанови допълнително решение, с което да се произнесе по целия предмет на спора. АССГ се е произнесъл с постановеното допълнително решение 403/ 22.01.2014 год.
Ето защо настоящият състав приема, че касационната жалба на дружеството против решение 1991/ 25.03.2013 г. по същество е искане за отстраняване непълнота в съдебното решение по чл. 176 АПК, което дружеството е реализирало пред първоинстанционния съд.
Подадената касационна жалба против постановеното допълнително решение 403/ 22.01.2014 г. е с оплаквания за неправилност на съдебния акт в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) 21-089/ 27.07.2011 г. на орган по приходите в Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на общината, по отношение определените задължения за ТБО за 2009 год. за декларирания недвижим имот, извън сградите Блок Б, В и В1, в размер на 180 802, 37 лв. за 2009 година.
Поддържаните от касатора доводи са неоснователни. Постановеното по делото основно решение, ведно с допълнителното решение, представляват един съдебен акт, с който съдът се е произнесъл по целия предмет на оспорването. Приетите от съда правни изводи съдържат вътрешно противоречие, предвид единните факти по делото. Според съда, за сградите Блок Б, В и В1 не се дължат ТБО за всички видове услуги по чл.62 ЗМДТ. Тези сгради, обаче, се намират на територията на описаното в РА дворно място, в което са разположени всички посочени сгради, представляващи единен комплекс. С.но, от една страна, съдът е счел, че по отношение на трите обозначени блока не са предоставяни услугите по почистване на територии за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депо, а - от друга страна, за останалата част от този недвижим имот е заключил, че всички услуги са реално предоставяни.
Във връзка с вече изложените съображения касационният състав приема, че ТБО за 2009 год. са реално предоставяни от общината за целия недвижим имот, предмет на оспорения РА. Във връзка с размера на задължението счита, че същото е законосъобразно определено от ревизиращия орган. Съгласно разпоредбата на
чл.62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на
чл.66 ЗМДТ. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В конкретния случай, таксата е правилно е изчислена върху отчетната стойност на нежилищния имот на предприятието. Установените с РА задължения са проверени и от назначеното по делото вещо лице, което не е оспорено от страните и прието от съда като компетентно изготвено.
Неоснователен е доводът за незаконосъобразност на ревизионния акт, тъй като административният орган не е определил дължимите такси за битови отпадъци поотделно за всяка услуга.
Съгласно чл. 64, вр. с чл. 62, вр. с чл. 66 ЗМДТ, собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти заплащат такса за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно. Касационният съд, в настоящия си състав, приема, че неопределянето на дължимите такси за всяка услуга поотделно е нарушение на изискването за форма на акта, тъй като органът не е изложил мотиви за отчетната стойност на всеки обект в недвижимия имот, по какъв начил е изчислен дължимия размер, както и лихвите върху задълженията за всяка услуга поотделно. Но в ревизионния акт е посочена отчетната стойност за всеки от обектите в имота; посочени са дължимите суми за 2009 год. отделно за всяка от предоставяните услуги и промилите, върху които е определена. Тъй като в производството по ДОПК съдът е съд по същество, при проверка размера на задълженията за ТБО за 2009 год. не се констатират несъответствия.
Предвид изложеното, касационните жалби на кмета на Столична община съдът приема за основателни. Обжалваните решения в отменителните им части са неправилни, тъй като са постановени в нарушение на материалния закон, необосновани са и подлежат на отмяна. Касационната жалба на "Б. О. П." АД против постановеното допълнително решение 403/22.01.2014 г. в отхвърлителната част е неоснователна и в тази част съдебния акт следва да бъде оставен в сила.
Воден от горното, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение 1991/ 25.03.2013 г., постановено по адм. д. 10770/2011 год. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Б. О. П." АД, гр. С., представлявано от изпълнителния директор Д. С., срещу ревизионен акт 21-089/ 27.07.2011 г., издаден от орган по приходите в Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на общината, в частта, в която са определени задължения на дружеството за ТБО, през периода м. февруари - м. декември 2009 г., за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на сградите на Блок Б, Блок В, Блок В1, находящи се в нежилищен имот - земя и сгради, УПИ II-105, кв. 19, местността "Трета извънградска част", бул. "Цариградско шосе" 47, район "Средец", София.
ОТМЕНЯ допълнително решение 403/ 22.01.2014 г., постановено по адм. д. 10770/2011 год. на Административния съд София-град В ЧАСТТА, в която е отменен ревизионен акт 21-089/ 27.07.2011 г. на орган по приходите в Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на общината, в частта за установените и определени задължения за ТБО за услугите обезвреждане в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за сгради Блок Б, Блок В и Блок В1, находящи се в нежилищен имот - земя и сгради, УПИ II-105, кв. 19, местността "Трета извънградска част", бул. "Цариградско шосе" 47, район "Средец", София, за периода м. февруари - м. декември 2009 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Б. О. П." АД, гр. С., представлявано от изпълнителния директор Д. С., срещу ревизионен акт 21-089/ 27.07.2011 г. на орган по приходите в Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на общината, в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА допълнително решение 403/ 22.01.2014 г., постановено по адм. д. 10770/2011 год. на Административния съд София-град, в останалата част.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Т. В.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Л. П./п/ Д. М.
Т.В.