Производството по делото е по реда на

чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ).

Образувано е по касационна жалба на Д. В. Б. от с. М., община К. против решение 2863 от 16 март 2015 год. постановено по адм. дело 8673/2014 год. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу писмо рег. 13-00-2387 от 16 януари 2013 год. на министъра на отбраната.

Поддържаното в жалбата и представените по делото писмени бележки оплакване следва да бъде квалифицирано като неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК .

Ответникът - министърът на отбраната чрез процесуалният си представител по делото главен експерт, юрк. А. М., прави искане касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на разноски във вид на юрисконкултско възнаграждение за тази инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото правото на касатора на възстановяване на предишната длъжност е преклудирано поради неспазване на срока по

чл. 172, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ).

Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, като прецени касационната жалба на посоченото в нея основание, намира същата за неоснователна по следните съображения:

По делото няма спор по фактите. Доказва се от събраните по делото доказателства, че с решение 101 от 18 октомври 2011 год., постановено по адм. дело 74/2011 год. по описа на Административен съд-Сливен е отменена заповед 112 от 07 март 2011 год. на командира на Военно формирование 32450-Мокрен, с която е прекратен договора на Д. В. Б. за кадрова военна служба, отчислена е и е освободена от длъжност и от военна служба и е зачислена в мобилизационния резерв. Това решение е оставено в сила с решение 66 от 02 юли 2012 год., постановено по адм. дело С-134/2011...