О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3133

София, 18.06. 2025 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева ч. гр. дело № 1857 по описа за 2025 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Е. А. А., чрез адв. Д. против определение № 196 от 27.03.2025 г., постановено по в. ч.гр. д. № 153 по описа за 2025 г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено определение № 114/29.01.2025 г. постановено по гр. д. № 490/2025 г. по описа на Окръжен съд Разград, с което е прекратено производството по делото на основание чл.130 ГПК и е върната исковата молба на Е. А. А., с която е предявен иск с правно основание чл.69 СК – за установяване на произход от бащата на роденото от нея дете У. А. А..

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Излага становище, че изводите на въззивния съд, че причината за пропускане на срока за предявяване на иска не следва да се изследват, тъй като срокът за предявяване на иска по чл.69 СК от майката е преклузивен. В изложението към частната касационна жалба касаторът поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното определение. Поставени са два въпроса, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, без да се сочи такава, а именно: 1/ Следва ли, при наличие на значително пропускане на срока за упражняване на иск по чл.69 СК, съдът да направи...