Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 2430 от 30.12.2013г. по гр. д. №3748/2013г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 20.05.2013г. по гр. д. №11760/2011г. на Софийски градски съд. С решението на първоинстанционния съд са отхвърлени предявените от А. Д. Б. и В. И. Б. срещу Гаранционен фонд искове с правно основание чл.288 ал.1 б.”б” т.2 от КЗ за заплащането на сумите от по 100 000 лева за всеки от ищците. Със същото решение [фирма] е осъдено да заплати на А. Д. Б. и В. И. Б. сумите от 50 000 лева като обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на сина им Сейлятин Д. М., настъпила на 04.09.2006г., ведно със законната лихва от 04.09.2006г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за горницата над 50 000 лева до пълните предявени размери от по 100 000 лева, както и са оставени без разглеждане предявените от ищците срещу ЗД [фирма] искове за сумите от по 100 000 лева.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК.

Ответниците А. Д. Б. и В. И. Б. не изразяват становище по жалбата.

О. Г. фонд счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че към момента на процесното ПТП застрахователният договор с праводателя на [фирма] е бил валиден и действащ, тъй като липсата на уведомление от застрахователя по чл.294 ал.1 от КЗ следва да се тълкува като индиция за отказ на застрахователя да упражни правото си по чл.202 ал.1 от КЗ, извършен след възникване на основанието за прекратяване на застрахователния договор. Поради това е приел, че е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявените искове по чл.226 от КЗ, съответно за изключване на отговорността на Гаранционния фонд.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът поставя като значим за изхода на делото следния материалноправен въпрос: Следва ли застрахователят да заплаща застрахователно обезщетение, при положение, че към момента на събитието не е било налице изискването по чл.294 ал.1 от КЗ за ежеседмично уведомление за прекратените застрахователни договори, което според касатора е въведено със Заповед №15/16.01.2007г. и №25/22.01.2007г. на заместник председателя на КФН.

Поставеният от касатора въпрос, значим за изхода на спора, касае значението на уведомлението по чл.294 ал.1 от КЗ до Гаранционния фонд като предпоставка за валидното прекратяване на застрахователния договор в хипотезата на фингирано връчване на известие за прекратяване поради неплащане на застрахователна вноска по реда на чл.260 ал.2 от КЗ. Това е един от въпросите, по които е образувано и висящо тълкувателно дело №1/2014г. на ОСТК на ВКС, поради което производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 от ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

СПИРА

производството по т. д. № 1622/ 2014г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, до решаването на тълкувателно дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

2.