3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 850
С., 07,11,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т. о., в закрито заседание на 3 ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 785 /2014 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на У. Т. П. Л. против решение № 1680/31.07.13 г. по гр. д. № 3474/12 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 29.05.12 г. по гр. д. № 2485/10 г. на СГС, с което се отхвърля предявеният от касатора срещу П.-ко АД-С. иск по чл.26,ал.3,т.4 ЗМГО да се установи, че АД е действало недобросъвестно при подаване на заявка за марка Wilmar Sania-словна, рег. № 630001, като неоснователен.
Ответното по касация АД е подало отговор да не се допуска касационната жалба и че същата е неоснователна.
С обжалваното решение е прието, че не съществува опасност от смесване на марките, асоцииране и заблуждаване на потребителите. Регистрираните от ищеца на територията на М. и С. марки не са общоизвестни, а процесната словна марка на ответника не е тяхно близко подобие. Липсата на идентичност или сходство на марките е основание за отхвърляне на иска.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите:
1. Когато заявената марка, предмет на иска по чл. 26,ал.3,т.4 ЗМГО, не е близко подобие на по-отделно на две марки на ищеца, но ответникът е знаел, че заявява комбинация от марките на ищеца, /ползвани в България/, може ли да се счита, че заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката? Противоречало на практиката на ВКС приетото от САС, че евентуалното знание на заявителя-ответник, че...