Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд. Образувано е по жалба от кмета на община Ч. срещу заповед № РД-09-358/02.11.05 г. на Областния управител на област с административен център Кърджали, с която е отменен акт за частна общинска собственост № 249 от 17.06.2004г., в частта му отнасяща се до урегулиран поземлен имот VІІІ, в квартал 23 по плана на с. П., община Ч.. В жалбата се твърди, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон.

Ответникът по делото - Областният управител на област К. възразява, намира жалбата за неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура намира жалбата неоснователна.

Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по делото, на основание чл. 188 от ГПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 13, ал. 2 от ЗВАС и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваната пред настоящата инстанция заповед № РД-09-358/02.11.05 г. на Областния управител на област с административен център Кърджали е отменен АЧОбС № 249 от 17.06.2004 г. на кмета на община Ч., с който е актуван имот - УПИ VІІІ в кв. 23 по плана на с. П., общ. Черноочене с площ 2 046 кв. м. За да постанови този акт областният управител е приел, че имотът е бил актуван незаконосъобразно като общински. Приел е още, че е налице хипотезата на чл. 45, ал. 10 от Правилника за приложение на Закона за собстевността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) - земите, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ както и незаетите със сгради и съоръжения земи, и прилежащите към сградите и съоръженията площи са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване, поради което те са държавна собственост. Ето...