Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по жалба от кмета на община Ч. срещу заповед № РД-09-359 от 02.11.2005 г. на областния управител на област с административен център Кърджали, с която е отменен акт за частна общинска собственост № 250 от 17.06.2004 г. в частта му, отнасяща се до урегулиран поземлен имот ІІ в квартал 23 по плана на с. П., община Ч..

В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон.

Ответникът по делото - областният управител на област К., възразява, намира жалбата за неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна.

Върховният административен съд в настоящия си състав, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по делото на основание чл. 188 от ГПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 13, ал. 2 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е и основателна.

С обжалваната пред настоящата съдебна инстанция заповед № РД-09-359 от 02.11.2005 г. на областния управител на област с административен център Кърджали е отменен АЧОбС № 250 от 17.06.2004 г. на кмета на община Ч., с който е актуван имот УПИ ІІ в кв 23. по плана на с. П., община Ч., с площ 4080 кв. метра. За да постанови този акт, областният управител е приел, че имотът е бил актуван незаконосъобразно като общински. Приел е още, че е налице хипотезата на чл. 45, ал. 10 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) - земите, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и незаетите със сгради и съоръжения земи и прилежащите към сградите и съоръженията площи са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване, поради което те са държавна...