Производството е по реда на чл. 5, т. 4 и чл. 33 и сл. от ЗВАС /отм., приложим на основание § 4 и 142 от ПЗР на АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Х. Д. К. и В. Д. П., подадена чрез упълномощен адв. Л. Велкова против решение № 969 от 25.09.2006г., постановено от Пловдивския окръжен съд, административно отделение, ІІІ състав по адм. д. № 332/2006г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК във връзка с чл. 11 от ЗВАС отм. . Според жалбоподателите решението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приложил нормата на чл. 19, ал. 17 във връзка с чл. 19, ал. 16 от ППЗСПЗЗ. Касаторите твърдят, че община П. разполага със свободна земя за обезщетяване на собствениците и са допуснати грешки в протокол №1/11.11.2005г. на ОСЗГ - Пловдив. В съдебно заседание и в писмена защита се излагат подробни съображения за отмяна на обжалваното съдебно решение и определяне обезщетение със земя на стойност 3971 лв., като за остатъка до 4180 лв. - обезщетение с компенсационни бонове за 209 лв.

Ответникът - Общинска служба "Земеделие и гори", гр. П. не изразява становище, както по реда на чл. 218г от ГПК, така и в съдебно заседание, в което не се представлява.

Ответникът - М. М. К. от гр. П. също не заявява мнение по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за отхвърляне на касационната жалба, тъй като правилно ОСЗГ е определила коефициент 0.05, с който е намалена стойността на дължимото обезщетение със земя.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като предявена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 33, ал. 1 от ЗВАС отм.

Разглеждайки жалбата по същество, съобразно изискванията на чл. 39 от ЗВАС отм. , съдът...