Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по жалба от кмета на община Ч. срещу заповед № РД-09-357 от 02.11.2005 г. на областния управител на област с административен център Кърджали, с която е отменен акт за частна общинска собственост № 253 от 08.07.2004 г. в частта му, отнасяща се до урегулиран поземлен имот V, в квартал 23 по плана на с. П., община Ч..
В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон.
Ответникът по делото - областният управител на област К., възразява, намира жалбата за неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна.
Върховният административен съд в настоящия си състав, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по делото на основание чл. 188 от ГПК, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 13, ал. 2 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е и основателна.
С обжалваната пред настоящата съдебна инстанция заповед № РД-09-357 от 02.11.2005 г. на областния управител на област с административен център Кърджали е отменен АЧОбС № 253 от 08.07.2004 г. на кмета на община Ч., с който е актуван имот УПИ ІІ в кв. 23. по плана на с. П., община Ч., с площ 680 кв. метра. За да постанови този акт, областният управител е приел, че имотът е бил актуван незаконосъобразно като общински. Приел е още, че е налице хипотезата на чл. 45, ал. 10 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) - земите, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и незаетите със сгради и съоръжения земи и прилежащите към сградите и съоръженията площи са негодни за земеделско ползване и не подлежат на възстановяване, поради което те са държавна собственост. Ето защо областният управител е направил извод, че процесните имоти са били неправилно актувани като общинска собственост и е отменил акта на кмета на общината.
Така постановеното е неправилно като противоречащо на материалния закон по следните съображения:
По делото е безспорно, че имотът по отменения АЧОбС № 253 от 08.07.2004 г. е принадлежал на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ – ТКЗС, с. Ч.. Съгласно чл. 30, ал. 2 от с. з. след изтичане на петгодишен срок от предаването на имуществото на ликвидираната кооперация (ТКЗС в случая) то става общинска собственост. Законодателят не е конкретизирал термина „имущество”. Настоящият съдебен състав намира, че в това понятие следва да се включат движимите и недвижими вещи, включително и земята, принадлежали на ликвидираната кооперация.
Неправилно би било тълкуването, че общината придобива само сградите, а земята остава държавна, тъй като едно такова разделяне на собствеността между общината и държавата би създало затруднения за стопанисването и ползването на съответните обекти. Би противоречало и на интересите на местното население. Същевременно голата собственост върху земята по никакъв начин не отговаря на държавните интереси.
Видно от доказателствата по делото, предаването на имуществото на бившето ТКЗС - Черноочене, е извършено през 1998 година. Кметът е изпълнил разпореждането на закона и е изчакал да изтече петгодишният срок, след което е съставил през 2004 г. акта за общинска собственост. Няма данни през това време държавата в лицето на областния управител да е предявила претенции за имота, нито по делото е представен предходно съставен акт за държавна собственост. Освен това претенциите за собственост на държавата към актувания имот не могат да бъдат предмет на административния процес и ако и доколкото има такива – следва да се предявят по общия исков ред.
Отделно от това разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, която е посочена сред правните основания на обжалвания индивидуален административен акт, представлява правна норма, йерархически подчинена на правилата на закона. Ето защо съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове при колизия на две правни норми следва да се прилага тази от по-висока степен, т. е. в случая чл. 30 на ЗСПЗЗ.
Кметът на община Ч. е имал материалноправното основание да актува имота като общински след изтичане на петгодишния срок по чл. 30, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В кръга на неговите правомощия е да издаде процесния акт. Спазени са административнопроизводствените правила и установената за този вид актове форма, а така също са защитени интересите на общината. Съобразена е и целта на Закона за общинската собственост.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 28 от ЗВАС във връзка с чл. 42 от ЗАП, Върховният административен съд – ІІІ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № РД-09-357 от 02.11.2005 г. на областния управител на област с административен център Кърджали.
Решението подлежи на обжалване пред 5-членен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ Г. Х. В.О.