Производството е по реда на чл. 33 и следващите от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция "Полиция" - гр. С., срещу решение № 60 от 10.07.2006 г., постановено по адм. дело № 4170/2004 г. по описа на Софийския градски съд (СГС). Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Ю. В. Ц., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 39 ЗВАС с оглед посоченото касационно основание за отмяна, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ю. В. Ц. от гр. С. срещу заповед № 131/26.04.2004 г. на началника на 9-о РПУ - София, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) му се отнема разрешение за носене на огнестрелно оръжие поради отпаднала необходимост. За да отмени обжалваната заповед, съдът е приел, че липсват мотиви относно конкретните фактически основания за взетото от административния орган решение. Заповедта е незаконосъобразна поради немотивирането й. Необходимостта от носене на оръжие според съда не е оборена от административния орган. Същият не е ангажирал доказателства, установяващи наличието на фактическите основания, на които е издадена заповедта, а именно - отпаднала необходимост.

В касационната жалба се сочи, че заповедта е мотивирана, тъй като е издадена въз основа на докладна записка от 22.04.2004 г., в която било установено, че не е...