Г. М. и КОМИСИЯТА ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА (КЗК) са обжалвали с отделни касационни жалби решението от 19.10.2005 г. по адм. д. № 2136/05 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменено решение на комисията от 25.01.2005 г. за налагане на имуществени санкции от 5 000 лв. на кмета на община К. за нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗЗК и от 30 000 лв. на "Пауталия-транс" ООД за нарушение по чл. 30 ЗЗК, като преписката е върната на комисията за решаване по същество.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 33 и сл. вр. чл. 5, т. 4 ЗВАС.

ОТВЕТНИЦИТЕ молят решението да остане в сила, прокурорът дава заключение, че касационните жалби са неоснователни.

Касационните жалби, подадени в срок, са неоснователни.

1. Неоснователно е оплакването на касатора Г. М. за нищожност на съдебното решение поради прилагането на отменен закон. Несъответствието на решението с материалния закон е основание за неговата неправилност, а не нищожност, освен ако се касае за противоречие със свръхповелителни правни норми, съставляващи основата на правовия ред. Прилагането на Наредба 33/99 г отм. , дори да не е била приложима поради отмяната си, не нарушава такива норми.

2. Неоснователно е оплакаването на същия касатор за недопустимост на решението в частта, в която е постановено по жалбата на кмета на общината. Имуществената санкция по чл. 2, ал. 1, т. 2 се налага на държавния орган в това му качество, а не на физическото лице, което действа от негово име. Поради това действащият кмет на общината е бил процесуално легитимиран да обжалва санкцията, независимо че инвеститурата му е била последваща.

3. Неоснователно е оплакването в касационната жалба на КЗК за нарушаване на процесуалните норми за преценка на писмо № 1266/19.07.04 г. на началника на РО ДАИ. Официалният документ обвързва съда само ако е издаден в рамките на удостоверителната компетентност на издалия го орган. На удостоверяване подлежат факти, а не субективни права. Началникът е могъл да удостовери валидно дали едноличният търговец притежава непрекратен лиценз за превози, не и имал ли е право да извършва такива. Документът, издаден извън удостоверителната му компетентност, не е имал доказателствена сила и законосъобразно не е ценен от съда.

4. Неоснователно е касационното оплакване в двете жалби, че и след прекратяване на издадения му лиценз едноличният търговец е имал право да извършва превози с лиценза на "К. С. Т. 2000" ООД като съдружник в дружеството. Съгласно чл. 276 ТЗ за консорциума се прилагат правилата за гражданското дружество или дружеството, в което е организиран. Консорциумът е бил организиран като дружество с ограничена отговорност, което е самостоятелно юридическо лице - чл. 63, ал. 3 ТЗ, с имущество, отделно от имуществата на съдружниците. Последните не са субекти на неговите права и задължения, ето защо съдружникът не е могъл да се ползва от лиценза на дружеството, независимо дали в последния са били включени и превозни средства по прекратения му лиценз - чл. 6, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАвП.

5. Правото на едноличния търговец да извършва превози е било прекратено на 14.12.2000 г. и поради това законосъобразно тричленният състав на съда е приел, че отказът

от 16.02.2001 г. на кмета на общината да му определи график за превози е бил правомерен и не представлява нарушение по ЗЗК.

След като не е имал право да извършва превози, търговецът не е бил и конкурент на пазара на траспортни услуги към 17.01.2002 г., когато е сключен договорът между кмета и [Фирма 1]. Нарушението по чл. 30 ЗЗК е резултатно и изисква да са били увредени или застрашени интереси на конкуренти. Тъй като комисията е основала решението си единствено на увреждането на търговеца, който няма качеството на конкурент, това нарушение също не е било налице.

6. Само по тези съображения съдебното решение в частта, с която са отменени наложените от КЗК санкции, е законосъобразно по резултат. Останалите оплаквания и в двете касационни жалби са неотносими към този извод и не могат да го променят. При липсата на съставомерни нарушения делото не е следвало да бъде връщано на комисията, а решено от съда по същество - чл. 42, ал. 2 ЗАП вр. чл. 28 ЗВАС. Поради липсата на касационна жалба в тази насока, обаче, порокът не може да бъде отстранен.

Следва съдебното решение да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 40, ал. 1 вр. чл. 39 ЗВАС Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 19.10.2005 г. по адм. д. № 2136/05 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Й./п/ В. Т./п/ Е. З./п/ Г. А. Г.А.