Производство по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "Монолит - 2000" ЕООД, гр. Д., подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат С. М. от гр. С., срещу решение № 206 от 24.10.2005 г. по адм. дело № 251/2005 г. на Смолянския окръжен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

От данните по делото е видно, че на основание № 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с разпореждане № 4211288444 от 15.12.2000 г. на началника на отдел "Пенсии" при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) гр. Х. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. Ж. Г. от с. О., Хасковска област. Впоследствие била направена констатация, че пенсията е била отпусната неправилно, защото не били верни данните за трудовия стаж на това лице, посочени в удостоверение образец УП-2 с изх.№ 19 от 14.07.2000 г., издадено от "Монолит" ООД, с. И., Хасковска област и в трудова книжка № 328 от 19.05.1964 г. Затова с ново разпореждане от 26.11.2003 г. разпореждането от 15.12.2000 г. било отменено. С писмо изх.№ 110 от 14.01.2004 г. РУСО - Хасково сигнализира РУСО - Смолян, че по отношение на касационния жалбоподател "Монолит - 2000" ЕООД, гр. Д., в качеството му на правоприемник на търговското дружество "Монолит" ООД, с. И., Хасковска област, издало документите с неверно съдържание, следва "да бъдат приложени разпоредбите на чл. 110 и чл. 113 КСО". Въз основа на този сигнал директорът на РУСО - Смолян със заповед № 954 от 01.04.2005 г. е разпоредил да бъде извършена ревизия. С ревизионен акт № 5 от 21.04.2005 г. е направена констатация за неправилно отпусната пенсия на П. Ж. Г. от с. О., Хасковска област и е определено касационният жалбоподател да възстанови сумата 4596,52 лв. главница и лихва 2610,86 лв. или общо 7207,35 лв. С разпореждане № 919 от 29.04.2005 г. началникът на отдел "ОВКО" е разпоредил събирането на посочените суми, ако не бъдат заплатени доброволно от длъжника (касационния жалбоподател). Последният е оспорил законосъобразността на разпореждането пред директора на РУСО - Смолян, който с решение № 14 от 03.06.2005 г. е потвърдил разпореждането като правилно и законосъобразно.

Сезиран с жалба от касационния жалбоподател Смолянският окръжен съд е приел, че в ревизионния акт, в съпътстващия го анализ и в заключението от 13.05.2005 г. били отразени фактическите обстоятелства, въз основа на които е възникнало задължението и доколкото тези документи не били оспорени по надлежния ред следвало да бъдат възприети изцяло. Тъй като разпореждането на началника на отдел "ОВКО" и решението на директора на РУСО - Смолян били основани изцяло на тези констатации, Смолянският окръжен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 41, ал. 3 от Закона за административното производство и чл. 127, ал. 1, изр. 1-во от Гражданския процесуален кодекс.

С т. 2 на подадената от него пред Смолянския окръжен съд жалба касационният жалбоподател е направил оплакването: "Нито в решението, нито в разпореждането, нито в другите документи, които са послужили за издаване на решението, няма посочени и представени доказателства за неправилно определен по вина на "Монолит - 2000" ЕООД, гр. Д., размер на пенсията на лицето П. Ж. Г.. Не е посочено по какъв начин е получена сумата по решението, не е посочен кой е документът с невярно съдържание и кое в него е невярното, както и какъв би бил размера на пенсията, ако е бил определен по друг начин". По своята същност това оплакване представлява оспорване на констатациите в ревизионния акт. Затова в тежест на ответника по жалбата е било да докаже, че отразеното в акта съответства на действителното положение. Вместо да отчете тази тежест на доказване и правилото на чл. 127, ал. 1, изр. 1-во ГПК, Смолянският окръжен съд необосновано и съвсем неправилно е приел, че "документите не били оспорени по надлежния ред". В административното правосъдие по чл. 118 КСО е достатъчно да бъде оспорено съществуването на фактическите обстоятелства, отразени в един ревизионен акт за начет, за да възникне в тежест на страната, ползваща този акт, задължение да представи и други доказателства за съществуването на фактите, оспорени като несъществуващи. Затова още в ревизионното производство, при спор за съществуването на отразените в акта за начет фактически обстоятелства, в тежест на контролния орган е да приложи към акта и документите, въз основа на които той е направил оспорените констатации. Това правило в случая не е било спазено нито от началника на отдел "ОВКО", нито от директора на РУСО - Смолян, нито от Смолянския окръжен съд. Нещо повече - окръжният съд дори е пропуснал да констатира, че: а) разпореждане №

4211288444 от 26.11.2003 г., с което е отменено разпореждане № 4211288444 от 15.12.2000 г. не е приложено в неговата цялост (виж л.69 от делото), което е пречка да бъдат проверени фактическите констатации и изводи в неговите мотиви

; б) удостоверение образец УП-2 № 19 от 14.07.2000 г. също така не е приложено в цялост и което е по-съществено от него липсват именно тези страници, в които е показан трудовия стаж на П. Ж. Г. (виж л. 92); в) липсва и трудова книжка № 328 от 19.05.1964 г., а доколкото между първата и последната страници на удостоверението УП-2 № 19 от 14.07.2000 г. са вложени фотокопия на страници от тази трудова книжка, следва да се посочи, че те съдържат данни за трудов стаж от съвсем друг период, различен от спорния; г) липсват и удостоверенията образец УП-2 с № 050 от 09.06.2003 г., в които според контролния орган се съдържали различните данни за трудовия стаж на П. Ж. Г. през спорния период. Смолянският окръжен съд при служебната проверка на оспорения пред него административен акт (чл. 43, ал. 3 ЗАП) е бил длъжен да констатира, че в представената му от директора на РУСО - Смолян преписка липсват изброените документи, които са съществени доказателства за правилното разрешаване на заявения с жалбата правен спор, и на основание чл. 39, ал. 2 ЗАП да изиска тяхното представяне по делото. Допуснатите от Смолянския окръжен съд процесуални нарушения са съществени, защото имат за последица необоснованост и неправилност на постановеното от него решение. Затова то следва да бъде отменено и на основание чл. 40, ал. 2 ЗВАС делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 206 от 24.10.2005 г. по адм. дело № 251/2005 г. на Смолянския окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. Г./п/ А. Е. А.Е.