Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба, подадена от зам. председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" срещу решение № 8956 от 21.06.2012 г. по адм. д. № 7442/ 2011 г. на Върховния административен съд, ІV отделение, с което е отменено решение № 252-ПД/06.04.2011 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност”. С посоченото решение на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗКФН, чл. 213, ал. 4 във връзка с чл. 212, ал. 1, т. 1 и чл. 215 ЗППЦК, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 22, пр. 1 ЗАНН на А. И. Т. е наложена принудителна административна мярка, като лицето /изпълнителен директор на "Наш дом - България" АД - Холдинг/ е задължено да не упражнява правото си на глас в общото събрание на холдинга до публикуването на търгово предложение по реда на чл. 154 ЗППЦК или до прехвърляне на необходимия брой акции, така че да притежава пряко, чрез свързани лица или непряко по чл. 149, ал. 2 ЗППЦК, по-малко от 50% от гласовете в общото събрание на посоченото публично дружество.

Процесуалният представител на ответника счита, че правилно тричленният състав на съда е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 149а от ЗППЦК. Претендира разноски.

Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административет съд, Петчленен състав - ІІ колегия, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отмени оспореното решение, съдът е приел, че не намира правно основание схващането, застъпено от административния орган в мотивите на оспореното решение, че установеното от фактическа страна сочи на извършено от А. Т. нарушение по смисъла на чл. 149, ал. 5 вр. чл. 149, ал. 1...