Производството е образувано по касационна жалба на П. Д. Г., чрез пълномощника си адв. М. О., срещу решение № 148 от 24 юли 2006 година, постановено по адм. д. № 119/2006 година по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-14-563 от 30 март 2006 година на зам. началника на ДНСК.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

От ответника ДНСК – София, чрез процесуалния му представител юрк. Т. М., е постъпил писмен отговор, в който са изложени подробни съображения в подкрепа на становището, че касационната жалба е неоснователна.

Другият ответник – община Г., не е взел становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно.

Касационната жалба е подаден в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

П. С.кия окръжен съд П. Д. Г. е обжалвал заповед № РД-14-563 от 30 март 2006 година на зам. началника на ДНСК, с която е наредено да бъде премахнат незаконният строеж, представляващ „Баня и тоалетна”, извършен от жалбоподателя като пристрояване към съществуваща сграда – общинска собственост н махала Стоките, с. П., област С. З.. Съдът е приел, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно.

От данните по делото е установено, че П. Г. е ползвател по договор с общината на обособена част от сградата на бившето училище в с. П., както и че през 2000-2001 година е построил едноетажна пристойка към сградата на училището, предназначена и използвана за баня и тоалетна. Установено е също така, че за строежа не са издавани строителни книжа. Служители на общинската администрация са съставили два констативни протокола – от 02 юни 2005 година и от 15 ноември 2005 година, послужил като основание за издаване на заповедта за премахване на незаконния строеж. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е законосъобразен. Този строеж, предвид нормата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, подлежи на премахване.

Неоснователно е възражението на касатора относно възможността да се иска издаването на строителни книжа за извършването на строеж в с. П.. Това възражение П. Г. е правил и пред инстанцията по същество, като съдът е изложил подробни съображения относно приложението на чл. 105 и сл. от ППЗТСУ отм. , който е действал по време на извършването на строежа.

Следващото възражение, посочено в касационната жалба, е за допуснато от административния орган нарушение на административно производствените правила. Става въпрос за това, че констативния акт, въз основа на който е издадена обжалваната заповед, е съставен от лица извън тяхната компетентност. В тази връзка окръжният съд законосъобразно е приел, че към датата на съставянето на констативния протокол от 15 ноември 2005 година в сила е била разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ в редакцията, обнародвана в „Държавен вестник”, бр. 1/2001 година съгласно която констативния протокол може да бъде съставен както от длъжностни лица на общината, така и на Дирекцията за национален строителен контрол. Поради това към 15 ноември 2005 година длъжностни лица от общината са имали право да съставят констативния протокол, въз основа на който е издадена заповедта за премахването на незаконния строеж. В случая, след изменението на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 103/2005 година, не е било необходимо съставянето на нов констативен протокол, тъй като е налице започнало административно производство по премахването на незаконния строеж.

Неспазването на тридневния срок по чл. 224, ал. 6 от ЗУТ не е основание за отмяна на издадената заповед, както неоснователно се поддържа в касационната жалба. Този срок е инструктивен и неспазването му не води до незаконосъобразност на административния акт. Необсъждането на това възражение от съда при постановяване на решението му обаче не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и съответно не води до неправилност на постановения съдебен акт.

Неоснователни са и възраженията на касатора, че съдът не е обсъдил посочените в писмените му бележки доводи за нарушена процедура по констатиране на нарушението, връчването на акта за възражения и издаване на обжалваната заповед, както и тези за несъответствие на изложеното в констативния акт с действителното положение. Действително, съдът не е изложил съображение във връзка с посочените възражения, но и не е бил длъжен да прави това. Писмените бележки на П. Г. са представени по делото след приключване на устните състезания по делото и правилно не са били взети предвид от окръжния съд. Съдът е длъжен да обсъди доводите на страните, направени до приключване на делото, но не и тези, изложени по-късно. Освен това жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства във връзка с направените от него възражения.

При постановяване на решението си съдът е обсъдили факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 148 от 24 юли 2006 година, постановено по адм. д. № 119/2006 година по описа на Старозагорския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Н. Д. Н.Д.