Производството е по реда на чл. 41 и сл. ЗВАС.

Образувано е по молба на С. Р. Х. от с. М., община С., за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. „г” ГПК на решение № 43 от 19.03.2004 г. по адм. дело № 2/2004 г. на Смолянския окръжен съд, оставено в сила с решение № 9261 от 11.11.2004 г. по адм. дело № 4107/2004 г. на Върховния административен съд, първо отделение.

В молбата за отмяна се поддържа, че атакуваното решение противоречи на влязлото в сила решение № 168 от 11.07.2003 г. по адм. дело № 367/2001 г. на Смолянския окръжен съд, и се иска да бъде отменено като неправилно.

Ответникът – директорът на Регионално управление „Социално осигуряване” – гр. С., не е взел становище по молбата за отмяна.

С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на С. Р. Х. срещу решение № 22/26.11.2003 г. на директора на Регионално управление „Социално осигуряване” – гр. С., с което е потвърдено разпореждане № 4411146067/25.09.2003 г. на длъжностно лице от същото управление за отказ на молителя да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Съдът е приел, че жалбоподателят не отговаря на условията по § 4, ал. 2 ПЗР КСО, във връзка с чл. 104, ал. 3 от същия кодекс, тъй като изискуемият осигурителен стаж в цитираната хипотеза е 10 години /съгласно действащата към момента на подаване на заявлението редакция на § 4, ал. 2 ПЗР КСО – ДВ, 64 от 04.08.2000 г./, а молителят притежава пет дни осигурителен стаж съобразно изискванията на посочената разпоредба, поради което законосъобразно административният орган е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Върховният административен съд, петчленен състав намира, че молбата за отмяна е неоснователна.

Съгласно чл. 231, ал....