Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на Ц. Б. Ц. от гр. С. против заповед № 2-236/18.11.2003 г. на председателя на Комисията за защита на конкуренцията (с очевидна поправка на датата на 28.11.2003 г.), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжността държавен експерт с ранг ІІ младши в Дирекция "Информатика, съобщения и капиталов пазар" с място на работа КЗК, бул. "Витоша" № 18. Иска се отмяната на оспорената заповед като нищожна и незаконосъобразна, и възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност. Излагат се многобройни възражения и доводи, повечето от които са неотносими към предмета на спора.

Ответникът счита жалбата за недопустима като просрочена, а алтернативно поддържа становище за отхвърлянето й като неоснователна. Подробни аргументи са развити в писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на подадената жалба. Излага мотиви, че процесната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, тъй като в случая не е налице хипотезата на чл. 106, ал.1, т. 1 от ЗДСл.

За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, съобрази следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима за разглеждане по същество. Няма доказателства заповедта да е съобщена на адресата й по пощата, а получаването на парични суми от жалбоподателя, дължими му по служебното правоотношение, не води до извода, че същият е надлежно уведомен за административния акт.

От фактическа страна се установява, че със заповед № 2-4/16.01.2002 г. на председателя на КЗК Ц. Б. Ц. е назначен на длъжността държавен експерт с ранг ІІ младши в Дирекция "Промишленост и транспорт" в КЗК, считано от 07.01.2002 г., като на 14.01.2002 г. е запознат с длъжностната...