Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. П. Д., чрез процесуалния му представител адв. Е. М. срещу Решение № 369 от 05.07.2013 г. по адм. дело № 313/2013 г. по описа на Административен съд В. Т., IV състав.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушено на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че съдът е формирал неправилния извод за законосъобразност на оспорения АПВ при неправилна преценка на доказателствата и неправилно прилагане и тълкуване на приложимите материалноправни разпоредби. Иска отмяната на съдебния акт със законните последици. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – гр. В. Т. при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК

, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК

, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение АС В. Т. е отхвърлил жалбата на М. П. Д. срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/№ 044391200362542 от 21.11.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП В. Търново, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „ОДОП“ – гр. В. Т. при ЦУ на НАП, с който на лицето е отказано данъчно облекчение по чл.22 а от...