Производството е по реда на чл.33-40 от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.131 от Данъчния процесуален кодекс, вр. с §5 ал.4 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.
Образувано е по касационна жалба на директора на РДД-гр. С., сега директор на ОУИ при ЦУ на НАП-гр. С. срещу решение от 20.07.2005 година, постановено по адм. дело №3202 по описа за 2003 година на Софийски градски съд, ІІІ-в състав, с което е отменен в обжалваната част ДРА №244 от 16.01.2003г. на ТДД-София област, потвърден с решение №992 от 28.5.2003 година на РДД-София, относно непризнат на ЕТ "К. Д.-И. Д.", гр. С. данъчен кредит в размер на 8136,98 лв. по фактура №4737/31.8.2001г., издаден от ЕТ "Й. С.-В. Б.", в размер на 1574,15 лв. по фактура №64/25.02.2002 г. и в размер на 780 лв. по фактура №692/30.5.2002 г., издадени от "К"ЕООД. Развива касационни доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закони - касационни основания за отмяна по чл.218б ал.1 б."в" от ГПК, вр. с чл.11 от ЗВАС и иска отмяната му и потвърждаване на атакуваната част от ДРА, с присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - ЕТ "К. Д.-И. Д.", гр. С. не взема становище по нея.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касацинната жалба.
Върховен адимнистративен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по заявените касационни основания, с оглед разпоребата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Касационните доводи са сведени до:
- неправилна преценка на съда на доказатествата по делото за ЕТ Й. С.-В. Б." и съответното приложение на текстовете на чл.109 ал.11 и 12 отм. от ДПК.
- неправилна преценка на съда на доказателствата и конкретно експертизата, по отношение на доставчиците "К"ЕООД. За да отмени акта съда е приел, че за прекия доставчик ЕТ Й. С.-В. Б." е безспорно установено още в хода на данъчната ревизия, че същият е начислил ДДС по смисъла на чл.55 ал.6 от ЗДДС и отказа за признаване на данъчен кредит, свързан с предходните доставки, е неоснователен, с оглед липсата на данни от страна на данъчните органи за възникнало данъчно предимство, и съответно не са налице предпоставки по чл.109 ал.11 и 12 от ДПК отм. . Приел е, че фактическите констатации на данъчни органи относно преките доставчици " Летос" ЕООД и "К"ЕООД. Правилна е преценката на съда, съобразена с Тълкувателно решение №5/2004 година на ВАС. Същото изясни въпросите относно предходните доставки и приложението на чл.109 ал.11 и 12 отм. от ДПК. Неоснователно е възражението на касатора в касационната жалба, че решението било прието след извършване на данъчната ревизия по конкретния случай. Съдът, при разглеждане на делото е длъжен, съгласно чл.129 ал.3 от ДПК да прецени законосъобразността и обосноваността на данъчния ревизионен акт като проверява дали е издаден от компетентен орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, но същевременно решава делото по същество. При постановяване на решението си същият е длъжен да се съобрази с определената към момента на постановяването му практика, оформена за конкретния случай в тълкувателно решение, задължително за него. В тълкувателното решение е изчистен въпроса и е посочено конкретно приложение на текстовете на чл.109 ал.11 и 12 от ДПк отм. само при надлежно установяване от страна на данъчните органи данъчно предимство по основание и размер за данъчно задълженото лице. При липса на такива данни, единствените предпоставки са тези по чл.64 от ЗДДС, които в конкретния случай са съобразени от съда въз основа на надлежно направената от данъчните органи проверка и отразени данни както в протокила за насрещна проверка, така и в самия ДРА. В тази част решението е правилно.
По отношение на другите двама доставчици, "К"ЕООД и "Летос" ЕООд, въпреки, че същите са преки такива, посоченото правно основание е това на чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС - доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения. В случая отказът да се признае данъчния кредит е ненамиране на адреса на доставчиците и от този факт - липса на данни за начисляване по смисъла на чл.55 ал.6 от ЗДДС. Тези фактически констатации е следвало да бъдат оборвани от данъчно задълженото лице, което в изпълнение на тези си действия е поискало и е била допусната съдебносчетоводна експертиза, която е проверила счетоводствата на двамата доставчика. В заключението са конкретно посочени адресите и са налице данни, че са проверени счетоводствата и на двамата доставчика, в счетоводната къща. Настоящият състав счита, че намирането на счетоводните данни в счетоводна къща не е основание да се приеме, че същите са ненадлежно отразени или счетоводствата на доставчиците са ненадлежно водени. След като е налице редовно счетоводство и са събрани всички данни за начисляване на данъка, правилно съда е приел, че за данъчнозадълженото лице са възникнали предпоставките за признаване правото на данъчен кредит и са оборени констатациите на данъчните органи за непредставяне на доказателства и не са налице сочените от данъчните органи пречки. Тъй като единственият спорен въпрос за тези доставчици е начисляването на данъка, то правилно са събрани доказателства и е отменен данъчноревизионния акт и в тази му част.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Няма искания за присъждане на разноски.
По изложените съображенияи на основание чл.40 ал.1 от ЗВАС, Върховен административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение от 20.07.2005 година, постановено по адм. дело №3202 по описа за 2003 година на Софийски градски съд, ІІІ-в състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Р. М. Р.М.