Производството е по реда на чл.33-40 от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.131 от Данъчния процесуален кодекс, вр. с §5 ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на "М"ООД - в ликвидация, гр. С., чрез пълномощника адвокат Петров срещу решение от 22.07.2005 година, постановено по адм. дело №576 по описа за 2003 година на Софийски градски съд, ІІІ-д състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА №389 от 24.6.2002 година, издаден от ТДД-София, потвърден с решение №1837 от 29.11.2002 г. на директора на РДД-София. С обжалвания пред градския съд данъчно-ревизионен акт е бил увеличен финансовия резултат за 2000 със сумата 40 637,97 лв. - разходи за комисионно възнаграждение по договор с фирма "Ф-6" Армения, на основание чл.23 ал.2 т.10 от ЗКПО. Обосновава неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл.218б ал.1 б."в" от ГПК, вр. с чл.11 от ЗВАС и иска отмяната му, както и постановяване на ново, с което бъде отменен процесния ДРА.

Ответникът - директор на ОУИ при ЦУ на НАП, гр. С. не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по заявените касационни основания, с оглед разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Софийски градски съд е разгледал като първа инстанция по ДПК ДРА

№389 от 24.6.2002 година, издаден от ТДД-София, потвърден с решение №1837 от 29.11.2002 г. на директора на РДД-София, с който е бил увеличен финансовия резултат за 2000 със сумата 40 637,97 лв. - разходи за комисионно възнаграждение по договор с фирма "Ф-6" Армения, на основание чл.23 ал.2 т.10 от ЗКПО. За да отхвърли жалбата съда, разсъждавайки...