Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат Г. Г. – пълномощник на ЕТ „Развитие-И. М.” със седалище в гр. Д. Д., срещу решение № 337 от 18.07.2008 г., постановено по адм. д. № 423 по описа за 2008 г. на Административен съд-Плавен. С него е отхвърлена жалбата на касатора в настоящото производство срещу изричния отказ на началника на Общинска служба по „Земеделие” (ОСЗ)-Плевен, направен в писмо с изх. № 179 от 21.03.2008 г., за извършване на административна услуга, да издаде скица за поземлен имот.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевират касационни основания за отмяна изразяващи се в необоснованост и нарушение на материалния закон. По подробно изложените съображения в нея се моли, решението на съда да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отмени отказа на административния орган. Претендира се заплащането на разноски.

От ответната страна е подадено писмено възражение по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, към което са приложени писмени доказателства. Изложеното становище в него е за правилност на съдебния акт и неоснователност на молбата.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че касаторът има качеството на собственик на имота – лице от изброените в чл. 3, ал.1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г., за което се легитимира с нотариален акт и при наличие на подадена писмена молба от него до компетентния орган, последният не е имал законово основание за отказ от извършване на административната услуга.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество тя неоснователна, по следните съображения.

Административният...