Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по жалба на С. Д. С. против заповед рег. №К-9531/22.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал.2, т.4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т . 4 от АПК . Моли да бъде отменена.
Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК
, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество.
С оспорената заповед рег. №К-9531/22.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи на С. Д. С. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 30.10.2011г. главен инспектор С. С. - служител на дирекция "Инспекторат" - МВР, при провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Р. Б. е упражнил избирателното си право два пъти - в град София и в село Чавдар, област С., което е станало обществено достояние (на служителите на СДВР, МИ-МВР, Апелативна прокуратура София, СРП - сезирани от Централната избирателна комисия, служители от община К. село, както и на граждани). Поведението на жалбоподателя е квалифицирано, съобразно разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи , в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10
. В мотивите на заповедта е посочено, че с действията си Стаменов е нарушил разпоредбите на т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Дисциплинарното производство е образувано със заповед № K-7975/12.07.2012 г. на министъра на вътрешните работи., като със заповед рег. № К-9025/09.08.2012 г. срокът за приключване на дисциплинарното производство е удължен до 31.08.2012 година .
На 16.08.2012 г. е изготвена обобщена справка за извършена проверка от назначена комисия, която е дала становище на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Служителят е запознат със справката на 16.08.2012 г., като същият е бил уведомен, че има право в 24 - часов срок да даде допълнителни обяснения и възражения, като такива са депозирани от него с рег. № 26555/17.08.2012 г. като е посочил, че не е извършил твърдяното дисциплинарно нарушение. Стаменов е дал писмени обяснения (сведение с рег. №4171 от 17.07.2012 г.), както и е подал заявление рег. № 4169 от 17.07.2012 г. (по описа на дирекция "Инспекторат" - МВР) с искане за извършване на повторно графологично изследване на подписа му, положен срещу името му в изборния списък на МИ - МВР, от 30.10.2011 г. от графолози извън структурите на СДВР, както и да бъдат снети писмени сведения от посочените от него граждани, които могат да потвърдят целодневното му присъствие на 30.10.2011 г. в с. Ч., област С., както и други лица имащи отношение към случая. Изготвено е становище от 20.08.2012 г. от комисията, извършила служебната проверка до министъра на вътрешните работи за налагане дисциплинарно наказание "уволнение" на жалбоподателя. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на обжалваната в настоящото производство заповед №К-9531/22.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарното наказание.
В хода на административното производство са събрани сведения и обяснения от лица имащи отношение към случая, а именно писмено сведение от П. С. Г., Н. И. М., Ц. С. Д., Г. Л., Л. К. К., д-р Ц. Л. П., Д. С. С., главен инспектор Н. С. Г., пожарникар Н. И. К., инспектор С. Г. П., П. И. К., С. Ф. С., които твърдят че са виждали или са били заедно със Стаменов по различно време на 29.10.2011 г. и 30.10.2011 г. в село Чавдар, като същите не могат да се ангажират дали Стаменов е бил там през целия изборен ден, като свидетелите Д. Р. и М. Л. са посочили, че на 31.10.2011 г. около 07.00-07.30 часа, Стаменов ги е докарал с личния си автомобил от село Чавдар в град София и ги е оставил на паркинга пред МВР, като същите считат че Стаменов не е напускал селото на 30.10.2011 година. Дадени са писмени сведения от дежурния персонал в урологичното отделение на МИ - МВР за периода 29-30.10.2011 г., като в писмените си сведения старша медицинска сестра Л. К. и медицинска сестра Ц. Д. твърдят, че на 30.10.2011 г. са направили на Стаменов назначения му венозен антибиотик между 17-19 часа на 30.10.2011 г., като дисциплинарно разследващият орган е заключил, че от снетите обяснения и проведени беседи с дежурните в МИ - МВР не може по категоричен начин да бъде установено дали на 29.10.2011 г. и 30.10.2011 г. Стаменов е идвал и дали е преспивал в болницата. Изготвени са експертна справка от експерт при ОЕКД - СДВР (експертна справка №331-Е/2012 г.) и експерт при РУ "Транспортна полиция" - София (експертна справка №24 от 04.07.2012 г.) със заключения че подписите в двата избирателни списъка са положени от С. С., а експерт от НИКК - МВР (експертна справка №12/док-351/ 26.07.2012 г.) е отразил в заключението си, че изображенията на подписи в двата избирателни списъка са положени от различни лица. Със заповед рег. № К-8947/02.08.2012 г. е определена експертна група за извършване на графическо изследване на подписи и изготвяне на експертна справка за нуждите на дисциплинарното производство образувано срещу Стаменов, като експертната група в състав от седем експерти е изготвила експертна справка №402-Е/2012 г. (вх.№25803/07.08.2012 г. по описа на ДЧР-МВР), в заключението на която е отразено, че изображението на подписа срещу № 506 - С. Д. С. в копие на избирателен списък от СИК, секция №1, в община Ч., София област във връзка с проведените избори за президент и вицепрезидент на Р. Б. на 30.10.2011 г. е изображение на подпис положен от С. Д. С., изображението на подписа срещу № 82 - С. Д. С. в избирателен списък от СИК, секция №85 в район "Красно село" - СО, във връзка с проведените избори за президент и вицепрезидент на Р. Б. на 30.10.2011 г. е изображение на подпис положен от С. Д. С., както и че изображенията на подписа срещу № 506 - С. Д. С. в копие на избирателен списък от СИК, секция №1, в община Ч., София област и на подписа срещу № 82 - С. Д. С. в избирателен списък от СИК, секция №85 в район "Красно село" - СО са изображения на подписи положени от едно и също лице.
В съдебно заседание проведено на 15.04.2013 г. е направено искане от жалбоподателя за назначаване на съдебно-графологическа експертиза, която е допусната от съда със задача да установи дали изображението на подписа срещу №506 в избирателен списък на СИК, Секция 1, община Ч., София област от 30.10.2011 г.(представен по делото) е изображение на подпис, положен от С. Д. С., да установи дали изображение срещу подпис №82 в ксерокопие на избирателен списък на СИК, Секция №85, район "Красно село" от 30.10.2011 г. (представен по делото) е изображение на подпис, положен от С. Д. С., както и да установи дали двете изображения от подписи срещу №506 и №82 в посочените по-горе избирателни списъци са изображения на подписи, положени от едно и също лице. Съгласно заключението на съдебно-графологическата експертиза, подписите положени срещу №506 в избирателен списък на СИК от 30.10.2011 г. за избиране на президент и вицепрезидент на Р. Б., секция 1, община Ч., София област и срещу №82 в избирателен списък на СИК от 30.10.2011 г. за избиране на президент и вицепрезидент на Р. Б., секция 85, СО - Район "Красно село", са изпълнени от едно и също лице, а именно от С. Д. С., като експертизата, е оспорена от процесуалния представител на жалбоподателя.
В съдебно заседание проведено на 30.09.2013 г. съдът е допуснал изготвянето на тройна съдебно-графологическа експертиза със същата задача, като тази формулирана в съдебното заседание проведено на 15.04.2013 г., като две от вещите лица са заключили, че подписът срещу №506 в копието на избирателен списък на СИК от 30.10.2011 г. за избиране на президент и вицепрезидент на Р. Б., секция 1, община Ч., София област е копие на подпис, положен от С. Д. С., както и че подписът срещу №82 в избирателен списък на СИК от 30.10.2011 г. за избиране на президент и вицепрезидент на Р. Б., секция 85, СО - Район "Красно село", е положен от С. Д. С., като вещо лице Димитров е изразил особено мнение, че подписите положени срещу името на С. Д. С. в Избирателен списък за избиране на президент и вицепрезидент на Р. Б. от 30.10.2011 г., секция 085, СО - Р. К. село /№82/ и Избирателен списък за избиране на президент и вицепрезидент на Р. Б. от 30.10.2011 г., СО - община Ч., секция №1 /№506/ най-вероятно не са изпълнени от едно и също лице, подписа срещу №506 от името на С. Д. С. в Избирателен списък за избиране на президент и вицепрезидент на Р. Б. от 30.10.2011 г., СО - община Ч., секция №1 вероятно е копие на подпис, изпълнен от С. Д. С., както и че подписа срещу №82 от името на С. Д. С. в Избирателен списък за избиране на президент и вицепрезидент на Р. Б. от 30.10.2011 г., секция 085, СО - Район "Красно село" е възможно да не е изпълнен от С. Д. С..
При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, обосновава следните правни изводи:
Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган.
Заповедта е постановена при спазване изискванията за форма и на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал.1 т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да организира защитата и си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, след като преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя (чл. 229, ал. 1 от ЗМВР).
Възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като заповедта е издадена извън предвидените в чл. 225 от ЗМВР
преклузивни срокове е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал.2 от ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В нормата на
чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР
е регламентирано, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно ал. 2 - дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай е спазен преклузивният двумесечен срок от откриване на нарушението, което следва да се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарно-наказващия орган с всички събрани доказателства към административната преписка. Това е станало на 22.08.2012 г., когато преписката е изпратена до министъра на вътрешните работи, като на същата дата е издадена и оспорената заповед, поради което следва да се приеме, че срокът от откриване на нарушението е спазен. В случая заповедта за наложено дисциплинарно наказание е издадена в двумесечен срок от представянето на резултатите от проведеното дисциплинарно производство и двугодишния срок от извършване на нарушението.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не му е дадена възможност да се запознае с материалите събрани по административната преписката. Производството е открито с писмена заповед на министъра на вътрешните работи № К-7975/12.07.2012 г., издадена на основание
, с която е определена и комисията, която да извърши разследване по случая, с която служителят е запознат лично срещу подпис на 13.07.2012 г. и също така му е разяснено правото да даде обяснения и да представи доказателства. Такива са дадени от Стаменов (сведение с рег. №4171 от 17.07.2012 г.). Дисциплинарно разследващият орган, след като се е запознал с всички материали по случая и обясненията на служителя, е изготвил обобщена справка за резултатите от дисциплинарното производство рег. № К-9289 от 16.08.2012 г., с която С. Д. С. се е запознал срещу подпис на 16.08.2012 г., като след запознаване със съдържанието на обобщената справка с резултатите от проверката, на 17.08.2012 г. Стаменов е депозирал и допълнителното си писмено възражение съгласно разпоредбата на
чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР
. Освен това в хода на съдебното производство жалбоподателят е имал процесуална възможност да направи всички възражения, свързани със спора, както и да ангажира необходимите доказателства, подкрепящи становището му, поради което правото му на защита не е нарушено.
Заповедта съответства и на приложимите материалноправни норми, посочени като правно основание за издаването й.
Административният орган е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства, като е направил обоснован извод, че въз основа на тях са установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Фактическите обстоятелства, изложени в заповедта обосновават приетата правна квалификация на нарушението. Установеното от административния орган е квалифицирано като извършено нарушение на т.4 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, според която държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, на т.7 от него, която задължава служителя да пази доброто име на институцията, която представлява, както и на т.8, според която служителят насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си.
Така обсъдените доказателства, както и останалите писмени доказателства, представляващи част от административната преписка обосновават изводите на наказващият орган, изложени в заповедта за дисциплинарно наказание, които доказват извършено нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Налице са доказателства, които обвързват по категоричен начин извършеното деяние с жалбоподателя. При тази фактическа обстановка, съдът приема, че следва да бъде направен извод, за това че на 30.10.2011г. при провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Р. Б. жалбоподателят е упражнил избирателното си право два пъти, в град София и в село Чавдар, област С. което е станало обществено достояние (на служителите на СДВР, МИ-МВР, Апелативна прокуратура - София, СРП - сезирани от Централната избирателна комисия, служители от община К. село, както и на граждани), с което си деяние е нарушил разпоредбите на т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Изпълнено е изискването на разпоредбата на
чл. 170, ал. 1 от АПК
, съгласно която административния орган и лицата за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
В конкретния случай доказването, че на 30.10.2011 г. главен инспектор С. С. - служител на дирекция "Инспекторат" - МВР, при провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Р. Б. е упражнил избирателното си право два пъти - в град София и в село Чавдар, област С. е в тежест на административния орган, съгласно
чл. 170, ал. 1 АПК
и при наличие на категорични доказателства за извършване на твърдяното нарушение от жалбоподателя, следва да се приеме, че съществуват фактическите основания за издаване на оспорената заповед. Събраните доказателства пред административния орган, така и в съдебното производство по отношение на пребиваването на жалбоподателя на 30.10.2011 година в две различни неселени места, установяват по безспорен начин, че жалбоподателя е пребивавал на 29 и 30 октомври 2011 г. както в с. Ч., така и в град София - болница на МВР. Разпитаните свидетели твърдят, че са го виждали през двата дни в селото, но никой не твърди, че той не е напускал населеното място. В същото време в обясненията си свидетелката Н. Б. - Николова - медицинска сестра в отделение по урология на МБАЛ - МВР София установява, че на датите 29 и 30 октомври 2011 година пациентът С. С. е бил в домашен отпуск и е посещавал болницата само за процедури сутрин между 6.00 -7.00 часа и вечер между 17.00 -19.00 часа. Така съпоставени, тези показания водят до извода, че в деня на изборите жалбоподателят е пътувал до София, бил е в две населени места в рамките на определеното време за гласуване, поради което е имал фактическа възможност да гласува и на двете места.
По отношение на положения подпис в избирателния списък от 30.10.2011 година в район Красно село на Столична община настоящият състав приема, че същия е положен от жалбоподателя, като приема за компетентно становището на назначената единична графологическа експертиза и становището на мнозинството от състава на тройната експертиза. Експертите от посочените експертизи по категоричен начин установяват, че при сравнителното графологично изследване на подписите-обект на експертизата и представените сравнителни образци от С. С. има съвпадение на съществени признаци като: строеж на транскрипция, структурна сложност, степен на обработеност, форма, посока и направление на движението, свързаност, разтегнатост по вертикала и хоризонтала и други съществени елементи, които обосновават извода, че подписът под №82 в избирателния списък на СИК от 30.10.2011 г. на секция №85 в район Красно село е положен от С. С.. Съдът не възприема обособеното мнение на вещото лице Л. Д., предвид на обстоятелството, че същият дава само възможнос подписът в посочения по-горе списък да не е положен от жалбоподателя. Освен това съдът счита, че в подкрепа на изводите му е и фактът, че при полагането на подпис в избирателния списък, не е налице сравнителен материал, от който друго лице би могло да се възползва и да имитира подписа на жалбоподателя.
Ето защо следва да се приеме, че основанията на чл. 224, ал.2, т.4 и чл. 227, ал. 1, т.10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал.2, т. 4 от ППЗМВР за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и за санкционираните му с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени, а дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в съответствие със закона.
Поради изложеното съдът приема, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на административния орган направените разноски по делото в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Д. С. срещу заповед рег.№К-9531/22.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал.2, т.4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и служебното му правоотношение е прекратено.
ОСЪЖДА С. Д. С. да заплати на Министерството на вътрешните работи разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Д./п/ М. М.
М.М.