Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на митница „А. С.” – Агенция „Митници”, подадена чрез гл. юрисконсулт А. Н. против решение № 62/21.05.2008 г. на Софийски градски съд (СГС), ІІІ „г” състав, АО, постановено по адм. д. № 497 по описа за 2005 година на този съд. С оспореното решение е отменено решение № 132/03.04.2003 г. на началника на митница „А. С.”, потвърдено с решение № РМ – 4401 – 0216/04.02.2004 г. на директора на РМД – София, с което е определена нова митническа стойност на оформените под режим „внос” стоки по изброените в акта митнически декларации на Н. И. К., в качеството й на ЕТ „ЕТИ - 81 – Н. К.” – гр. Б.. В жалбата се сочат касационни основания, предвидени в чл.209, т.3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът твърди, че решението е в противоречие с разпоредбата на чл.102 от Правилника за прилагане на закона за митниците (ППЗМ), чл.35 и чл.36, ал.2, т.2 от Закона за митниците (ЗМ). Търговецът не е представил всички изискани от митницата документи с оглед установяване на реално платената цена за стоката и не били ангажирани други доказателства, които да опровергаят възникналите съмнения за занижена митническа стойност. В този смисъл митническият орган законосъобразно използвал заместващите методи по чл. 36, ал.2 от ЗМ. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне жалбата на едноличния търговец и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „ЕТИ – 81 – Н. К.” – гр. Б.” я е оспорил чрез адв.. Т.. Моли за присъждането на разноски.

Заинтересуваната страна Директорът на ТД на НАП, редовно призована не е изразила становище по касационната жалба, а заинтересуваната страна - директорът на РМД – София е пледирала чрез юрисконсулт Крумова за отмяна на съдебното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящият състав на І А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, защото е предявена от надлежна страна и в срок, а разгледана по същество тя е неоснователна.

В производството по адм. д. № 497/05 г. СГС е упражнил контрол за законосъобразност на решение № 132/03.04.2003 г. на началника на митница „А. С.”, потвърдено от директора на РМД – София с негово решение № РМ – 4401 – 0216/04.02.2004 година. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното: С ЕАД № 5102/4 – 10261/20.10.2001 г., ЕАД № 5102/4 – 10744/02.11.01 г., ЕАД № 5102/4 – 11299/17.11.01 г. ЕТ „ЕТИ – 81 – Н. К.” – гр. Б. е оформил под режим „внос” стока, представляваща замразени пилешки разфасовки и пилешки субпродукти с произход Р. Т.. Декларираната митническа стойност е съгласно нормата на чл.35, ал.1 от ЗМ на базата на фактури и при условията на доставка DAF К. А.. Стоката е придружена от ветеринарен сертификат, договор, ветеринарно – медицинско разрешително, протоколи за ЩМП, ТИР карнети, сертификати EUR 1, международни товарителници и фактури. Приложеният договор № 1005/29.09.01 г. е сключен между ЕТ „ЕТИ – 81 – Н. К.” (купувач) с „К. И.” ООД – Г. К., К. П., САЩ (продавач) за доставката на замразен пилешки дроб, замразени пилешки воденици, пилешки продукти с подправки термично необработени. Производител и изпращач е "Г. К." - Одрин. Предприета е била процедура за последващ митнически контрол по реда на чл. 84, ал.2 от ЗМ, като с писмо от едноличния търговец са изискани документи. С изх. № 2600 – 0081/27.11.02 г. началникът на „митница А. С.” е уведомил ЕТ „ЕТИ – 81 – Н. К.”, че митническата стойност на внесената стока ще бъде определена по реда на заместващите методи на чл.36 и сл. от ЗМ. С процесното решение митническият орган е определил нова стойност, задължавайки търговеца да заплати дължимата въз основа на нея разлика в публичните вземания. По искане на търговеца съдът е изслушал еднолична и тричленна експертизи. Констатирано е, че с пл. нареждане от 20.10.01 г. едноличният търговец е внесъл определените съгласно ЕАД митни сборове общо в размер на 3 633 лв., след което стоката е освободена. Според експертизата инвойс фактурите на доставчика са отразени от ЕТ „ЕТИ – 81 – Н. К.” в дневника му за покупки и в СД, а с РКО и 3 бр. бордера е установено заплащане на стоката към „К. И.”. Плащанията са отразени счетоводно по сметки 401, 502 и едноличният търговец е осъществил последващи продажби на едро на вътрешния пазар. На търговеца е извършена данъчна ревизия, приключила с влязъл в сила ДРА № 1514/23.09.03 г., обхващаща периода от 15.06.1998 г. до 30.04.2003 година. С данъчно – ревизионният акт е установено, че за времето от м.10.01 г. до м.01.02 г. за доставките по които субекта е изпълнител и получател не са направени корекции. Заключението по тричленната СИЕ е посочило най - ниската и най – високата митнически стойности, приети от административните органи. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил изводи за следното: Митническият орган не е мотивирал искането си за събиране на доказателства, не е изложил фактически основания за извършваната последваща проверка, нарушавайки по този начин разпоредбата на чл.102 от ППЗМ. Нормата на чл.36, ал.2, т.2 от ЗМ е приложима само ако основният метод (определяне на митническата стойност по договорената стойност), не може да се приложи. В конкретния случай са представени доказателства за договорената стойност, която е била платена и не е налице основателно съмнение спрямо нея.

Обжалваното решение е правилно, като краен резултат и следва да бъде оставено в сила със следните допълнителни мотиви. Спорът по делото е правен и касае изводите на съда, направени въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства. Настоящият касационен състав не споделя мотива на градския съд, че в резултат на допуснато процесуално нарушение едноличният търговец е бил лишен по време на административното производство от възможността да осъществи адекватна защита. Това е така, защото от една страна до ЕТ „ЕТИ – 81 – Н. К.” е било изпратено писмо с което са изискани конкретни документи, (каквито са представени), а от друга страна – търговецът е могъл да ангажира доказателства и по време на съдебното производство. Това обаче не променя резултата по делото, защото са формулирани обосновани изводи по отношение на незаконосъобразното прилагане на чл.36, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМ. Посочените в цитираната разпоредба методи - определяне на митническата стойност чрез договорната стойност на идентични и на сходни стоки, продадени за износ за РБ и изнесени приблизително в същия момент, могат да се използват само ако основният метод по чл.35, ал.1 от ЗМ е неприложим. Съгласно последната разпоредба митническата стойност на внасяните стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за РБ, коригирана по чл.38. За определяне на договорната стойност в случая са събрани достатъчно доказателства, като договор ведно с приложение № 1 към него, фактури, сертификати и международни товарителници. От заключението на вещото лице Даданска, (л. 379), пък е видно че са ангажирани и доказателства за плащане на договорната стойност към фирмата доставчик, а именно: РКО за валута към „К. И.” от 18.12.01 г. за 11 062 лв. и за 15 938 лв.; от 07.02.02 г. за 2 102 лв.; 3 бр. бордера от ОБ „Централ” Бургас – от 11.12.02 г. за 2 102 лв., от 08.11.01 г. за 8 500 лв. и от 29.11.01 г. за 9 000 лв.; референция № 00315/16.11.01 г. на ЦКБ АД – за 6 958 лева. Вещото лице е констатирало при проверката, че плащанията са отразени счетоводно по Дт на сметка 401 „Доставчици” и по сметка 502 „Каса във валута”. По делото няма доказателства за договорена и платена стойност във връзка с процесния внос в размер, различен от горепосочения. Напротив, видно е от влезлия в сила ДРА № 1514/23.09.03 г., че с него не са направени корекции в декларираните данни от ЕТ „ЕТИ – 81 – Н. К.”. Освен това сравнението, направено от тричленната СИЕ показва, че декларираните при вноса от ЕТ „ЕТИ – 81 – Н. К.” митнически стойности попадат в средния размер на стойностите, приети от митническите органи при вноса на идетнични и сходни стоки. В следствие на това не може да се приеме, че в случая са декларирани занижени митнически стойности, което да наложи тяхното определяне чрез метода на чл. 36, ал.2, т.2 от ЗМ, вместо по реда на чл.35 от закона.

Решението на СГС е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

С оглед на резултата по делото в полза на едноличния търговец трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 500 лв. за производството пред ВАС.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на І А отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 62/ 21.05.2008 г. на Софийски градски съд, ІІІ „г” състав, АО, постановено по адм. д. № 497 по описа за 2005 г. на този съд. ОСЪЖДА

началника на митница „А. С.” да заплати на ЕТ „ЕТИ – 81 - Н. К.” – гр. Б. сумата в размер на 2 500 лв., представляваща разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ М. М. М.М.