Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ).

Образувано е по жалба на Н. С. Н. против заповед № 380/22.08.2012 г. на министъра на отбраната. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалвания административен акт като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.

Ответникът – министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

До издаване на оспорената заповед жалбоподателят е изпълнявал длъжност началник отделение „Логистика” във военно формирование – Безмер.

Със заповед № 355/08.06.2012 г. и заповед № 384/20.06.2012 г. командирът на военновъздушните сили е назначил комисия за извършване на служебна проверка на нерегламентирано движение на отбранителни продукти от отделение „Логистика” на военно формирование 26030-Безмер. Разпоредено е комисията да събере доказателства за извършени дисциплинарни нарушения, изслуша нарушителите или приеме писмените им обяснения, като изготви и представи за утвърждаване протокол за дейността си. В резултат на извършената служебна проверка на 27.06.2012 г. е изготвен протокол, утвърден от командира на военновъздушните сили. В протокола са направени констатации, че в началото на месец април 2012 г. сержант Спасов, завеждащ хранилище в секция „Авиационно и артилерийско въоръжение” в отделение „Логистика” е установил наличието на 103 бр. неуправляеми ракетни снаряди (НУРС) от типа С-5 в повече от числящите му се, за което е информирал началника на отделение „Логистика” –майор Николов. На 04.06.2012 г. жалбоподателят докладва на заместник командира по логистиката за наличието на 6 бр. НУРС от типа С-5, които според него са собственост на „ВМЗ Сопот” ЕАД и очаква представители на завода да дойдат да ги получат. На 06.06.2012 г. Николов докладва и на командира на военното формирование същата информация, без да уточнява бройката на боеприпасите. Последният се е разпоредил при сдаване на боеприпасите стриктно да се спазва нормативната уредба, след което е заминал в командировка. На 07.06.2012 г. около 9.00 ч. Николов се обажда на дежурния по КПП и съобщава, че около 10 ч. ще пристигне бял лекотоварен мерцедес с пловдивска регистрация и съобщава името на водача. След това на дежурния КПП се обажда и заместник командира по логистика на военното формирование, който нарежда на дежурния след пристигане на автомобила да бъде уведомен, като заявява, че със случая ще се заеме майор Николов. В това време на КПП пристига сержант Спасов със служебен автомобил и заявява, че ще съпроводи мерцедеса. Двата автомобила отиват в складов район на отделение „Логистика” и без да се обадят на началника на караула спират пред хранилище в района. Спасов извиква сержант Арнаудов, за да отвори вратите на хранилището, а жалбоподателя нарежда на последния да извади с ръчна количка сандъци с НУРС от хранилището. Същите са натоварени в мерцедеса, който напуска района на поделението без дежурния КПП да провери товара и придружаващите го документи. Същият ден автомобилът е спрян за проверка и в него са открити НУРС като същият е съпроводен до военното формирование и при проверката е констатирано, че в него са натоварени 14 бр сандъци, съдържащи 103 бр. НУРС С-5. В хода на проверката е установено, че същите не се водят на отчет, като заявяването, получаването, изразходването и отчитането на бойните припаси за стрелба във военното формирование не се е извършвало съгласно разпореждане № 118/08.12.2008 г. на началника на генералния щаб. Констатирано е, че не е извършвана проверка на отбранителните продукти, а в книгите за посещения на хранилищата не е отразено нито едно посещение на председателя или членовете на комисиите за периодични проверки и инвентаризации през 2011г. и 2012 г. Направен е извод, че майор Н. Н. в нарушение на чл. 168, т. 5 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Р. Б. не е организирал и контролирал воденето на отчета, отчетността, заявяването, получаването, изразходването и отчитането на бойните припаси за стрелба съгласно разпореждане № 118/08.12.2008 г. на началника на генералния щаб. Не е извършвал проверки на хранилищата и не е докладвал писмено на командира за констатираните разлики в наличността на НУРС от тип С-5. Направен е извод, че Николов злоупотребява със служебното си положение, като подпомага нерегламентирано влизане на гражданско МПС в района на формированието, натоварването му и напускането на района. Направено е предложения на майор Н. Н. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

На 17.08.2012 г. е проведена беседа, на която жалбоподателят е запознат с доказателствата, събрани при проведената служебна проверка и е заявил, че ще даде писмени обяснения. Такива са дадени на 20.08.2012 г.

На 22.08.2012 г. командирът на военновъздушните сили е направил предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на Н. С. Н.. На същата дата е изготвена и докладна записка от началника на отбраната до министъра на отбраната с предложение за издаване на заповед за уволнение.

На 22.08.2012 г. министърът на отбраната е издал оспорената заповед, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗОВСРБ е наложил на Николов дисциплинарно наказание „уволнение”.

На 23 и 24.08.2012 г. с жалбоподателя са проведени беседи за запознаване със заповедта.

Констатациите изложени в протокола от служебната проверка се подкрепят от всички събрани в дисциплинарното производство доказателства в т. ч. и от обясненията на военнослужещите.

С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд направи следните правни изводи.

Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно правилото на чл. 137, ал. 10 от ППЗОВСРБ и в предписаната от закона форма съобразно изискването на чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ.

Доводите на жалбоподателя за нарушение на формата на административния акт, са неоснователни. Същият съдържа обстойни мотиви, като е посочен извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. В заповедта е налице и изрично позоваване на протокола от извършената служебна проверка, в която подробно са описани нарушенията, допуснати от Николов и доказателствата, които ги установяват.

При постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена в срока по чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ вр. чл. 139, ал. 2 от ППЗОВСРБ.

Дисциплинарното наказание е установено по реда на чл. 246, ал. 2 от ЗОВСРБ като е назначена служебна проверка, която е извършена от определената комисия. Последната е изготвила протокол, който съдържа реквизитите по чл. 143, ал. 1 от ППЗОВСРБ, като съгласно изискването на ал. 2 към протокола са приложени събраните доказателства и обясненията. Военнослужещия е запознат със събраните доказателства и е дал писмени обяснения, с което са спазени изискванията на чл. 144 от ППЗОВСР. Следователно при издаване на оспорената заповед са спазени изискванията на чл. 141-144 от ППЗОВСРБ.

Заповедта е издадена в съответствие с материалноправната норма на 245, ал. 1, т. 6 от ЗОВСРБ, съгласно която дисциплинарното наказание уволнение се налага задължително в случай на злоупотреба със служебното положение. По несъмнен начин по делото е установено, че на 07.06.2012 г. по разпореждане на жалбоподателя от военното формирования са изнесени 103 бр. НУРС, модификация С-5, които не се водят на отчет, без знанието и разрешението на изпълняващия длъжността командир на формированието и на зам. командира по логистика. Установено е, че военнослужещия е уведомил за наличието само на 6 бр. НУРС, които според него били собственост на „ВМЗ-Сопот” ЕАД. По делото е установено също, че не е извършвана проверка на отбранителните продукти, а в книгите за посещения на хранилищата не е отразено нито едно посещение на председателя или членовете на комисиите за периодични проверки и инвентаризации през 2011г. и 2012 г. като майор Н. Н. в нарушение на чл. 168, т. 5 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Р. Б. не е организирал и контролирал воденето на отчета, отчетността, заявяването, получаването, изразходването и отчитането на бойните припаси за стрелба съгласно разпореждане № 118/08.12.2008 г. на началника на генералния щаб. От изложеното следва, че с действията си жалбоподателят е осъществил фактическият състав на чл. 245, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗОВСРБ.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че описаните в заповедта нарушения на задълженията по отчетността не се отнасят до длъжността, заемана от него. Видно от приложената по делото длъжностна характеристика за длъжността началник отделение „Логистика”, е че функционалните задължения са определени в чл. 168 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Р. Б., като съгласно т. 5 на цитираната норма началникът на отделение е длъжен да организира и контролира воденето на отчета, отчетността и най-малко веднъж на два месеца да извършва проверка за състоянието на отбранителните продукти в неговото направление, като вписва резултатите от проверката в отчетните книги, докладва писмено на командира (началника) за получените различия и прави предложение за предявяване на имуществена и дисциплинарна отговорност към виновните длъжностни лица, които задължения в случая не са изпълнени от военнослужещия.

Неоснователно е и възражението, че цитираното в заповедта разпореждане № 118/08.12.2008 г. на началника на генералния щаб е отменено с т. 3 на заповед № ОХ-137/06.03.2012 г. Видно от последната заповед, е че разпореждането не е отменено, а с т. 3 е отменена министерска заповед № ОХ-655/25.10.2006 г.

Неоснователни са и доводите, че всички действия на майор Николов са извършени със знанието на прекия му началник и командира на поделението. Както бе посочено уведомяването е за наличието на 6 бр. НУРС, които според жалбоподателя били собственост на „ВМЗ-Сопот” ЕАД, като за последното обстоятелство доказателства по делото не са ангажирани.

С оглед на изложено настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗОВСРБ, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. С. Н. против заповед № 380 /22.08.2012 г. на министъра на отбраната.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ И. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М./п/ А. А.

И.Д.