04,11,2014

година

Върховният касационен съд на Република България,

ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на

тридесети октомври две

хиляди и четиринадесета

година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева

ч. т.дело №

2796/14

година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение №218 от 30.06.2014г. по ч. гр. д. 171/14г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение №1058 от 15.04.2014г. по ч. гр. д. 713/14г. на Бургаски окръжен съд за оставяне без разглеждане на жалбата на дружеството против действия на държавен съдебен изпълнител при РС – Несебър по изп. д. №27/13г.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото приема, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:

Решението, с което окръжния съд се произнася по жалба срещу действията на съдебния изпълнител е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол – арг. чл.437, ал.4 ГПК.Регламента на чл. 463, ал.3 ГПК предвижда единствено изключение по отношение решението за разпределение, но и в този случай производството е двуинстанционно, тъй като решението на апелативния съд не подлежи на обжалване. При тази правна уредба на контрола за законосъобразност на актовете и действията на съдебния изпълнител се налага извод, за липса на правен регламент, от който може да бъде изведено триинстанционно осъществявана проверка на изводите на първостепенния съд по допустимостта на производството, с оглед неговото прекратяване. Следователно, този контрол по отношение на определението на първостепенния съд се развива в рамките на две съдебни инстанции, а ВКС се произнася по такива жалби само когато прекратителното определение е постановено за първи път от въззивен съд. Разпоредбата на чл.274,...