Производството е по реда на чл. 218а б. “б” ГПК отм. г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./

Образувано е по жалба на Ц. В. П., [дата на раждане] против въззивно решение № 188/18.10.2007 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр. д. № 290/2007 г.

К. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и уважаване на иска..

Ответниците по касация Р. С. Г., Ц. В. П., родена през 1975 г. и С. В. П. не са отговорили по реда на чл. 218г ГПК отм., нито по-късно в хода на производството пред Върховен касационен съд.

Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК отм. от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в”. С обжалваното решение съдът, като е потвърдил това на първата инстанция, го е отхвърлил.

За да постанови този резултат, апелативният съд е установил, че ищцата Ц. П. дарила през 1997 г. на сина си В. П. Г. собствената си ид. от недвижим имот, съставляващ апартамент от 85,29 кв. м. в [населено място], като запазила за себе си правото на ползване върху жилището.

В. Г. починал на 13.01.2006 г. и оставил наследници преживялата съпруга Р. Г. и дъщерите С. Г. и Ц. П..

Съдът, като обсъдил заключението на съдебномедицинската експертиза, писмените и гласни доказателства, както и обясненията на насрещните страни по чл. 114 ГПК, съдържащи признание на неизгодни за тях факти, е установил, че дарителят реално е изпаднал в трайна нужда от издръжка след 2004 г. и особено през 2005 г., когато поради здравословни проблеми е била неподвижна за продължителни периоди от време.

През месец септември 2005 г. тя поискала от сина В. П. да се премести със семейството си при нея и да й дава издръжка.

От октомври 2005 г. синът и съпругата му отишли да живеят заедно с възрастната жена, като се грижили за нея, подпомагали я в бита, заплащали консумативите, закупували й лекарства и организирали общо домакинство. Това продължило и след смъртта на В. П. до юли 2006 г., когато дарителката изразила желание снахата да напусне дома и за нея да се грижи дъщеря й Г. Г..

При така установеното съдът е приел, че не е осъществен фактическият състав на чл. 227, б. ”в” ЗЗД, тъй като надареният след поканата е престирал нужната на дарената издръжка, който в случая включва не само даване на парични суми, но още и грижи, и престиране в натура /продукти, лекарства и т. н./.

Решението е правилно.

Законовото основание, на което е отменено решението на районния съд е материалният закон – чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, който е точно издирен, ясно посочен и правилно приложен, като съдът изрично е изяснил и в съдебния акт кои са елементите от фактическия състав на правната норма.

По начало дарението не създава за дарения задължение да издържа или помага на дарителя си; то възниква само, ако дарителят изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения издръжка.

След като дарителят не може да се самообслужва, той има нужда от болногледач /придружител/, поради което това обстоятелство следва да се прецени какво отражение има върху поисканата от самия дарител издръжка – в натура чрез гледане или чрез средства.

В случая, обосновано и в съответствие с материалния закон съставът на Варненския апелативен съд е приел, че в момента, в който дарителя П. е поискала от надарения помощ и издръжка е получила такава, съответстваща именно на нуждите й. Тя е престирана трайно и непрекъснато до момента, в който самата П. се е отказала. Отказът й не е продиктуван от липсата на грижи от надарения, съответно от наследниците му, поради което обстоятелството, че от месец юли 2006 г. те не й дават издръжка, включително и чрез грижи и гледане, не съставлява неизпълнение на морално задължение, което да се санкционира по реда на л. 277, ал. 1, б. „в” ЗЗД.

В тази хипотеза е без значение дали дарителя и след посочената дата се е нуждаел от издръжка, нито какво е било здравословното му и финансово състояние. В случая, отношенията не се уреждат подобно на договора, по който приобретателят дължи като насрещна престация гледане и издръжка. Договорът за дарение е бъзвъзмезден и, както съдът вече изясни, за надарения има задължение да даде издръжка, само, ако дарителят е изпаднал в трайна нужда и е поискал такава и докато има желание да я получава.

Всичко това дава основание да се приеме, че изводите на въззивния съд са съобразени с установените по делото факти, материалният закон е правилно приложен. Не са допуснати и процесуални нарушения, които да са се отразили върху правилността на решението.

При тези съображения, следва да се приеме, че то не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба, която се явява неоснователна

В хода на касационното производство ищцата /касатор/ е починала. Призовани да я наследят са дъщерята Г. П. Г. и внучките Ц. П., р. 1975 г. и С. П.. По отношение на последните две е налице сливане качеството на ищец и ответник вследствие правоприемството по чл. 120 ГПК отм., Ето защо, за техните наследствени дялове, до който обем са встъпили в правата на наследодателя си, производството се явява недопустимо, а това опорочава и постановеното решение. В заключение, обжалвания съдебен акт следва да бъде обезсилен в тази част.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

Обезсилва въззивно решение № 188/18.10.2007 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр. д. № 290/2007 г. в частта по иска н а Ц. В. П. и С. В. П. в качеството им на правоприемници по чл. 120 ГПК отм. на Ц. В. П. ЕГН [ЕГН], предявен против Ц. В. П. И С. В. П. и ПРЕКРАТЯВА производството по този иск.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 188/18.10.2007 г. на Варненския апелативен съд в останалата част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: