Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Холид“ ЕООД гр. С., подадена чрез адв.. З и Златева, против решение № 205/14.02.2017 г. по адм. д. № 2020/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че претендираните от ДФЗ суми се основават на сключен договор за финансова помощ и представляват частни държавни вземания, които се събират от НАП. Оспорва извода на съда, че в административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, включително и липсата на изискуема форма на акта. Твърди, че съдът не е обсъдил всички възражения и събраните по делото доказателства. Моли да бъде отменено обжалваното решение.
Ответникът по жалбата – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован, се представлява от адвокат Папазова. Моли да се остави без уважение касационната жалба. В писмено становище по делото излага подробни съображения за правилността на съдебния акт. Претендира разноски по делото по представен списък.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът обосновано е приел, че оспореният АУПДВ е законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. Съдът е дал верен отговор на въпроса за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на оспорения ИАА като е приел, че е налице неизпълнение на договорни и нормативни задължения от страна на дружеството и е недоказано наличието на форсмажорни обстоятелства, които да изключат отговорността му. Решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Производството пред АС - Пловдив е образувано по жалба на „Холид“ ЕООД против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/3955 от 21.06.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е установено като недължимо платена сумата 1 417 045,33 лева главница по договор № 23/121/05700 от 15.03.2013 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.
Съдът е отхвърлил жалбата. Приел е, че оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане е законосъобразен, поради това че е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, в съответствие с материалния закон, при спазване на административно-производствените правила и съобразно целта на закона.
Приел е за неоснователно възражението на дружеството за липса на мотиви в оспорения акт, както и възражението за нарушаване на процедурата по откриване на производство по издаване на акта. Представляващият дружеството-жалбоподател е бил уведомен за започване на производството и му е осигурена възможност да участва в това производство, въпреки че производството по издаване на акта е започнало преди изтичане на сроковете за подаване на възражения.
По същество съдът е приел, че са налице изискуемите предпоставки за издаване на оспорения акт - неизпълнение на договорните и нормативните задължения на дружеството-жалбоподател, като не е доказано наличието на форсмажорни обстоятелства, които да изключват отговорността му.
Първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
От фактическа страна по делото е установено, че в качеството си на купувач на търговското предприятие на ЕТ „Агро мийт-Ц. Г“, касационният жалбоподател „Холид“ ЕООД е сключил договор за новация от 23.03.2015 г. с ДФ „Земеделие“, въз основа на който е приет като заместващата страна и ползвател по договор № 23/121/05700 от 15.03.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизация на земеделските стопанства“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., сключен между фонда и ЕТ „Агро мийт-Ц. Г“, с предмет – предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 50 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 23/121/05700 от 23.08.2012 г. – строителство на ферма за отглеждане на птици с битово-административна сграда в ПИ 061178, местност „Ташол“, землището на с. П., община И..
С анекс от 27.05.2015 г. е изменен размерът на първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ от 1 439 008,19 лева на 1 417 045,33 лева и са приети нова таблица за одобрените инвестиционни разходи и нова обобщена количествено-стойностна сметка.
С анекс от 03.06.2015 г. е удължен срокът за осъществяване на инвестицията до 15.09.2015 г.
С анекс от 18.12.2015 г. в договор № 23/121/05700 от 15.03.2013 г., раздел ІV „Права и задължения“, е създадена нова точка 4.33, със която се определят задълженията на ползвателя към датата на подаване на заявката за окончателно плащане да насели животновъдния обект с 300 броя патици, да запази този брой животни до изтичане на период от 5 години, а до 31.03.2016 г. да увеличи броя на животните с още 107 700 броя патици и да запази този брой до изтичане на период от 5 години.
С анекс от 04.04.2016 г. новосъздадената точка 4.33 е заличена, като е създаден нов текст, съгласно който към датата на подаване на заявката за окончателно плащане ползвателят е длъжен да насели животновъдния обект с 300 броя патици, в срок до 31.03.2016 г., да увеличи броя на животните с още 13 200 броя патици, до запълване на капацитета на животновъдния обект от 13 500 места, в срок до 31.03.2017 г. да достигне заложените в бизнес плана 108 000 броя патици годишно (осем оборота по 13 500 броя патици), и да запази този брой годишно в срок до 31.03.2021 г.
На 12.10.2015 г. „Холид“ ЕООД е подало заявка за окончателно плащане ведно с необходимите приложения. Във връзка с постъпилата заявка за окончателното плащане е извършено посещение на място и проверка в с. П. на 30.10.2015 г. В заключение проверяващите са посочили, че инвестицията е извършена, функционира по предназначение, местоположението на инвестицията съответства на одобрения проект, съответно резултатът от посещението на място е положителен, като не са установени функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката.
По повод извършената административна проверка са изразени становища от директора на дирекция ОППМРСР и от директора на дирекция ДПМРСР, според които бенефициентът не изпълнява задълженията си по т. 4.18 от договора, а именно - не е извършил изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план.
Въз основа на писмо за оторизация на плащането на 23.12.2015 г. е извършено плащане на сумата 1 417 045,33 лева, за което на дружеството е изпратено уведомително писмо за одобрение № 4806/121, с изх. № 01-2600/882 от 25.01.2016 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
Въз основа на докладна записка от 05.04.2016 г. на директора на дирекция ОППМРСР и по искане от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) е разпоредено извършване на проверка на място. Видно от контролния лист за проверка на място, извършена на 28.04.2016 г., се установява, че дружеството не използва придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение, на обекта продължават да се извършват строително-монтажни дейности, част от оборудването не функционира, заложеният капацитет на животните по бизнес плана не е достигнат, „Холид“ ЕООД не е поставило указателна табела относно финансирането.
Контролният лист за проверка на място е изпратен на дружеството за запознаване и възражения. С писмо с изх. № 01-2600/3367 от 18.05.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, управителят на „Холид“ ЕООД е уведомен за откриване на производство по издаване на акт за публично държавно вземане. Възражение е подадено на 06.06.2016 г. Въз основа на събраните писмени доказателства е издаден оспореният акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/3955 от 21.06.2016 г. – в който е прието, че липсва изпълнение на нормативни и договорни задължения, в частност неизпълнение на задължението по чл. 48, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. и в т. 4.23, б. „а“ и „г“ от договора, поради което сумата от 1 417 045,33 лева се явява недължимо платена.
При така изложените факти, съдът не е констатирал допуснатото от административния орган нарушение на административно-производствинете правила и на приложимия материален закон.
Правилни са изводите на административният съд, че средствата, предмет на АУАН са публични средства. В този смисъл е неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че претендираните от ДФ „Земеделие“ средства са отпуснати въз основа на договор, поради което следва да се събират от НАП. На основание чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК и чл. 75, ал. 2 от Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /предходна разпоредба на чл. 76 от закона/, и поради това че се търсят от ДФ „Земеделие“ като неправомерно получени или неправомерно усвоените средства по проект, финансирани от европейски фонд, тези суми са обявени от закона като публични държавни вземания.
При подробно и правилно установените факти, съдът е посочил, че производството по събиране на процесните суми е започнало с писмо с изх. № 01-2600/3367 от 18.05.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което управителят на „Холид“ ЕООД е уведомен за откриване на производство по издаване на акт за публично държавно вземане. Редът за събиране на публични държавни вземания е уреден в разпоредбата на чл. 162 и сл. ДОПК. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичното държавно вземане се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако такъв ред не е предвиден в съответния закон, вземането се установява по основание и размер с АУПДВ.
До приемането на ЗУСЕСИФ не е имало друг процесуален ред, по който да се установява нередност при изплащането на средства от европейските фондове. При подобни хипотези на установена нередност, ДФЗ е установявал вземането по основание и по размер при издаването на самия АУПДВ. Именно поради това чл. 51 и сл. от Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на селските стопанства“ от ПРСР да периода 2007-2013 г. предвижда хипотезите на неизпълнение на договорни задължения и основанията за връщане на неправилно изплатени средства след извършено пращане на финансовата помощ. В т. 45 от ДР на Наредба № 8/03.04.2008 г. е регламентиран терминът „нередност“ при изпълнение на договорните задължения по договори със средства от европейските фондове.
След приемането на ЗУСЕСИФ, влязъл в сила на 25.12.2015 г., този закон предвижда специален ред за установяване на неправилно изплатени средства по проектите и за финансови корекции в разпоредбите на чл. 69 и сл. от закона. В чл. 1, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ е посочено, че този закон определя правилата за извършване на финансови корекции. Включително по процедури, приключили с окончателно плащане, установяването на нередности, за които се налагат финансови корекции са уредени в чл. 69 и сл. от закона. Основанието, приложимо при издаване на процесния АУПДР е чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ,/ в редакцията на ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г./, а именно - установена нередност, съставляваща нарушение на българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ, като съгласно чл. 70, ал. 2 ЗУСЕСИФ в този случай задължително следва да се посочи нормативния акт на Министерски съвет - в случая Наредба № 8/03.04.3008 г. и констатираното по нея нарушение.
След като процедурата по издаване на процесния АУПДВ е започнала през м. май 2016 г., приложим за установяване на вземането на ДФЗ по основание и размер е този закон. В нарушение на установените с този закон правила, ДФЗ не е издал решение за финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ. Това решение следва да е мотивирано, да се издаде от ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта и с него да се установи по основание и размер финансовата корекция. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 73, ал. 4 от закона и влязлото в сила решение би било основание за издаване на АУПДВ при установена нередност на изплатените средства от ДФЗ.
Видно от данните по делото, ДФЗ не е спазил законоустановения ред за установяване по основание и размер на претендираните от фонда неправилно изплатени средства след извършено плащане на финансовата помощ. Като не е констатирал допуснатите от административния орган нарушения на процесуалния и материалния закон, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Поради констатираното нарушение на процедурата по издаване на обжалвания АУАН от административния орган, след отмяна на решението, делото следва да се изпрати като преписка на ДФЗ за издаване на акт, съобразен с приложимия ЗУСЕСИФ по отношение на установяване на обстоятелствата за твърдяна нередност при усвояване на средствата, изплатени на „Холид“ ЕООД по договор № 23/121/05700 от 15.03.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизация на земеделските стопанства“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.
На касационния жалбоподател следва да се присъдят направените разноски в размер на 370 лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 16 800 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 205/14.02.2017 г. по адм. д. № 2020/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/3955 от 21.06.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ВРЪЩА делото като преписка на Държавен фонд „Земеделие“ за издаване на решение за финансова корекция по реда на чл. 69 и сл. от Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове по отношение на „Холид“ ЕООД по договор № 23/121/05700 от 15.03.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизация на земеделските стопанства“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Холид“ ЕООД, ЕИК 202374415, със седалище и адрес на управление с. М., община М., С. М. 3, сумата от 370 лв./триста и седемдесет лева/ разноски по делото и 16 800 лв./ шестнадесет хиляди и осемстотин лева/ възнаграждение за адвокат.
Решението е окончателно.
Особено мнение на съдията Ж. П:
Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав, че решението от 14.02.2017 г. по адм. дело №2020/2016 г. по описа на Административния съд-Пловдив е неправилно.
Не приемам направения в касационното решение извод, че е налице нарушение на производството по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600/3955/21.06.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", което обуславя друго произнасяне по спора, повдигнат пред административния съд. Този извод на мнозинството противоречи на друг, направен в същото решение извод, че Държавен фонд "Земеделие" е оторизиран да търси връщането на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове като неправомерно получени или неправомерно усвоени, тъй като отпуснатите средства представляват публични държавни вземания.
Не оспорвам приложимостта на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, който е действащ закон към момента на издаването на оспорения пред административния съд акт за установяване на публично държавно вземане. Правя уточнение обаче, че този закон препраща към прилагането на реда, установен с ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К), по който се издават актове за установяване на публично държавно вземане. Този ред се прилага в случаите на последващо откриване на нередности, които не са били констатирани своевременно и е извършено окончателно плащане. В тези случаи органът не може да направи финансови корекции и да удържи незаконосъобразно платените суми от следващи плащания, при положение, че плащането е приключило. Поради това се издава акт за установяване на публично държавно вземане, който е основание за принудителното събиране на недължимо платеното.
При издаването на акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600/3955/21.06.2016 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" изрично се е позовал на разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗУСЕСИФ отм. .), която обявява за публични вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К), отпуснатите от управляващия орган средства, които са подлежали на финансови корекции, но такива не са били извършени. Платените без основание средства са недължимо платени и подлежат на връщане. След като те са обявени за публично държавно вземане, то и редът за установявяването на задължението, е този, предвиден в чл.166, ал.2 ДОПК. Съгласно чл.166, ал.2 ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. З. за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове не предвижда ред за установяване на задълженията, обявените от него за публични вземания, поради което е приложим именно редът, който изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е спазил при издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600/3955/21.06.2016 г.
Поради това считам, че постановеното при пълно изясняване на фактическата обстановка и точно приложение на материалния закон решение на административния съд е правилно и следва да се остави в сила.
Съдия:
Ж.П