Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на З.И от [населено място] срещу Решение № 98/24.10.2017 г. на Административен съд – Търговище по адм. дело № 124/2017 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № 150/16.06.2017 г. на ВИД кмет на община А., нареждаща премахването на незаконен строеж "Полумасивна стопанска постройка, изградена с бетонови основи, стени – тухли четворки, покрив - двускатен без улуци", находящ се в УПИ № V-144, кв. 55 по плана на [населено място], община А..

Ответникът - кметът на община А., не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на оспорването. Касационната жалба е допустима и основателна.

Наредената за премахване полумасивна стопанска постройка с описаните в заповедта параметри представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДРЗУТ и попада между обектите по чл. 137, ал. 1, т. 6, в частност - чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, съответно чл. 225, ал. 1, т. 1 ППЗТСУ отм. в относимата към извършване на строежа редакция от ДВ, бр. 2/1996 г., за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, но се изисква издаване на разрешение за строеж. В тази връзка на общо основание за изграждането й е бил необходим изричен разрешителен акт от главния архитект на общината. При липсата му строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Нормата на чл. 147 ЗУТ препраща към чл. 44, който касае постройки на допълващото застрояване със селскостопанско предназначение, но изградени в рамките на селата, а чл. 46 ЗУТ – други постройки на допълващото застрояване като летни кухни, бараки, временни тоалетни и др., като между посочените в чл. 46 ЗУТ, под който е подведен обектът както от административния орган, така и от съда, не попада спорната стопанска постройка. Т.е. това дали постройката подлежи на...