Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на О. Б, против Решение № 19/02.03.2018 г., постановено по адм. дело № 222/2017 г., по описа на Административен съд Видин, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу Решение за верификация на постъпило междинно плащане № 2.002 - 0011/21 от 22.05.2017 г., на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 З.Р, в частта, в която не е верифицирана сумата от 2 782.45 лева по бюджетно перо 1.2 - т.2.3 от решението. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което цитираният административен акт бъде отменен в оспорената му част като незаконосъобразен. Претендира разноски.

Ответникът - Ръководителят на Управляващия орган на ОП "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 г., при Министерство на труда и социалната политика, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Видин е отхвърлил като неоснователна жалбата на О. Б срещу Решение за верификация на постъпило междинно плащане № 2.002 - 0011/21 от 22.05.2017 г., на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 З.Р, в частта, в която не е верифицирана сумата от 2 782.45 лева по бюджетно перо 1.2 - т.2.3 от решението.

За да постанови този резултат съдът е приел, че е налице констатираното от УО несъответствие, довело до неверифициране на сумата от 2782,45лева, представляваща възнаграждение и дължими осигуровки на лицето М. И лиева - "сътрудник - социална работа" по проекта за периода 01.10.2016 г. - 31.01.2017 г.

Лицето не отговаря на изискванията на бенефициента за заемане на длъжността "Социален сътрудник", тъй като притежаваното средно образование със специалност "митническа и данъчна администрация" не съответства на изискването средно специално образование или висше образование в посочената сфера: социални или хуманитарни дейности. Видно от класификацията на областите на образование и обучение /КОО - 2015/ на НСИ, посочената специалност попада в раздел обществени, стопански и правни науки, а не в отдел изкуства и хуманитарни науки. По тези съображения съдът е постановил обжалвания съдебен акт. Решението е неправилно.

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 от ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, респ. за недопустимост на разходите по ОП „ОС” 2007 – 2013 г., респективно представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ и в съответните подзаконови нормативни актове, приложими на основание пар. 8, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ и доколкото не противоречат на същия. Административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на разхода за възнаграждение и дължими осигуровки на лицето М.И е следвало да подведе своите фактически установявания, изложени в оспореното писмо, под хипотезата на някоя от горепосочените правни норми като изложи и съответните мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от община Б.к разходи не са допустими е на Управляващия орган. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. В конкретния случай ръководителят на УО не е посочил конкретните правни разпоредби, въз основа на която е приел посочените т. 2.3 от оспореното решение, разходи за недопустими. Налице е съществен порок във формата на административния акт, тъй като се възпрепятства възможността на съда да осъществи контрол за законосъобразност на акта чрез проверка за правилното приложение на материалния закон от страна административния орган. Липсата на конкретни правни основания води до неяснота на волята на ръководителя УО във връзка с упражняване на неговите правомощия, а за съда е недопустимо да извлича съдържанието на тази воля по тълкувателен път. Предвид посоченото направеният от първоинстанционният съд извод за законосъобразност на процесното писмо в оспорената пред него част се явява необоснован. Решението следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да постанови ново такова, по съществото на спора, с което решение за верификация на постъпило междинно плащане № 2.002 - 0011/21 от 22.05.2017 г., на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020, в частта, в която не е верифицирана сумата от 2 782.45 лева по бюджетно перо 1.2 - т.2.3, да бъде отменено, като на основание чл. 173, ал. 2, предл. второ от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по направеното от община Б.к искане за плащане на сумата от 2 782, 45 лв. - възнаграждение и дължими осигуровки на лицето М.И.

Разноски по делото в полза на О. Б не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за действително направени такива.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от А ПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 19/02.03.2018 г., постановено по адм. дело № 222/2017 г., по описа на Административен съд Видин, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение за верификация на постъпило междинно плащане № 2.002 - 0011/21 от 22.05.2017 г., на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020, в частта, в която не е верифицирана сумата от 2 782.45 лева по бюджетно перо 1.2 - т.2.3 от решението.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е окончателно.