Образувано е по касационната жалба на Председателя на Патентното ведомство на Р. Б, чрез процесуален представител, срещу решение № 3708 от 02.06.2017 г. по адм д. № 11179/2016 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Счита решението за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че спорът по делото не може да бъде подведен под нормата на чл. 12, ал. 6 от ЗМГО (ЗАКОН ЗЗД МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ) (ЗМГО). С разпоредбата се предоставя защита на нерегистрирани знаци и тази защита е изключение от общата правна закрила на регистрирани знаци. Иска отмяна на оспорваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Техномикс БГ" ООД, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът – „Интервен" ООД, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът – Д.Щ, не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С обжалваното решение АССГ е отменил решение № 149/26.07.2016 г., издадено от председателя на Патентно ведомство, с което е отхвърлено искането за заличаване регистрацията на марка ТЕХНО МИКС/TEHNO MIX, рег. № 88157, словна, с притежател Д.Щ от гр. [населено място].
С оспореното пред първоинстанционния съд решение административният орган е приел, че процесната марка е регистрирана на 14.04.2014 г., с притежател Д.Щ, за стоки и услуги от класовете 9, 11 и 35 на МКСУ. Искането на „Техномикс БГ“ ООД и „Интервен" ООД за заличаване на марката, органът е приел за подадено на основание чл. 26, ал. 3, т.1, във връзка с чл.12, ал. 6 ЗМГО. Председателят на Патентното ведомство е отхвърлил искането с мотиви, че защитата по чл. 12, ал. 6 ЗМГО се отнася до предхождащо ползване на нерегистрирана марка, което да служи като основание за упражняване правото на подаване на опозиция или искане за заличаване на регистрация на марка, която е по-късна от това фактическо използване.
АССГ е приел, че освен посочените правни основания на органа за заличаване на процесната марка, основание в искането е и разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т.1 и чл. 38б, ал.1, предл. 3-то ЗМГО. Приел, че искателите са се заявили като „действителни притежатели и ползватели“ на словна марка ТЕХНОМИКС, заявена и регистрирана неправомерно от Д.Щ.С е приел, че „Техномикс БГ“ ООД е създадено на 14.12.2000 г., с наименованието „Г. Е“ ООД от В.Т и С.Й, с основна икономическа дейност - търговия на дребно с битови електроуреди. Наименованието от „Г. Е“ ООД на „Техномикс БГ“ ООД е променено на 24.11.2014 г. Съвместно с „Техномикс БГ“ ООД, съдружниците, в лицето на В.Т развивали дейност и чрез дружеството „Интервен“ ООД, създадено през 1996 година и с основна икономическа дейност - търговия на едро с битова електроника и уреди, както и чрез създаденото през 2001 година дружество „Б. С“ ООД. Приел е, че „Интервен“ ООД е притежател в периода 2002-2012 г. на търговска марка с рег. № 50108, ТЕХНОМИКС, регистрирана за класове 9, 11 и 35.
Съдът е обсъдил детайлно представените в първоинстанционното производство доказателства. Приел е, че в случая дружествата, подали искането за заличаване на марката, са действителните притежатели на нерегистрирана марка, която използват в търговската си дейност на територията на страната, поради което същите са правни субекти, който притежават правото да подадат искане за заличаване на марка, за която считат, че е регистрирана в противоречие с чл. 12 ЗМГО. Приел е, че правната закрила върху марка с рег. № 50108, ТЕХНОМИКС е с прекратено действие, пряка последица от поведението на притежателя. Защитата, предвидена с чл. 26, ал. 3, т.1, във вр. с чл.12, ал. 6 ЗМГО е за действителното търговско използване на нерегистрирана търговска марка. Приел е, че неупражняването на правото за подновяване на регистрацията, не прекратява факта на използване на знака в търговската дейност. То само превръща марката в нерегистрирана марка. Всеки неин последващ фактически ползвател може да се счита за „действителен притежател“ по смисъла на чл.12, ал. 6 ЗМГО, вкл. и този, който в предходен период е бил неин юридически притежател.
Приел е, че по време на действието на регистрацията на марка с рег. № 50108, използването на марката със съгласието на юридическия притежател „Интервен“ ЕООД (сега „Интервен“ ООД) се счита за използване от самия него, по см. на чл.19, ал.3 от ЗМГО. Приел е, че административният орган не е изследвал въпроса за идентичност или сходство на регистрираната с по-ранната марка, за какви стоки се твърди, че е използвана и използвана ли е. Въз основа на горното е отменил решението на Председателя на Патентното ведомство и е върнал преписката на органа за ново произнасяне при спазване на дадените указания. Решението е правилно.
Спорът между страните е относно приложението на чл. 12, ал. 6 ЗМГО.
Съгласно чл.12, ал. 6 ЗМГО, при опозиция подадена от действителния притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Р. Б, не се регистрира марка, чиято дата на подаване е по-късна от датата на действителното търговско използване на нерегистрираната марка.
Съгласно чл. 26, ал. 3, т.1 ЗМГО, регистрацията на марка се заличава и когато марката е регистрирана в противоречие с чл. 12.
Право да подаде искане за заличаване на марка на това основание, съгласно чл. 26, ал. 5, т. 1 ЗМГО, имат лицата по чл. 38б, ал. 1, които не са упражнили правото си да подадат опозиция по чл. 38б или опозицията им е отхвърлена като недопустима. Лицата по чл. 38б, ал. 1 ЗМГО са притежателят на по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2 и 3 ЗМГО, лицензополучателят на изключителна лицензия на по-ранна марка, действителният притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на страната и за нея е подадена заявка за регистрация.
Действителният притежател на нерегистрирана марка може да иска заличаване на регистрацията на марката: 1. Ако той самият е подал заявка за регистрация - само на основание своето предходно фактическо ползване - чл.26, ал.3, т.1, вр. с чл.12, ал.6, във вр. с чл.26, ал.5, т.1 и във вр. с чл.38б, ал.1 ЗМГО (относима по спора, предмет на делото) или 2. Ако не е подал заявка за регистрация на основание своето предходно фактическо ползване и недобросъвестността на заявителя при подаване на заявката е установена по исков ред - чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО.
Наличието на предходно фактическо ползване от едно лице или лица на нерегистрирана марка е относително основание за отказ за регистрацията в полза на друго лице, но само когато фактическият ползвател е подал опозиция и има подадена своя заявка за регистрация (чл.12, ал.6 и чл.38б, ал.1 ЗМГО), която не предхожда подадената заявка. Ако е пропусната възможността за подаване на опозиция, на което се позовават искателите в административното производство, то те разполагат с възможността на същото основание да подадат искане за заличаване на регистрираната марка, като регистрирана в нарушение на чл.12, ал. 6 ЗМГО (по арг. от чл. 26, ал. 3, т.1, във вр. с ал. 5, т.1 ЗМГО). Както подадената опозиция, така и искането за заличаване на това основание, е мотивирано от интереса на фактическия ползвател да регистрира марката по своето заявление. Фактическият ползвател обаче може да няма намерение да регистрира марката, поради което може да не е подал заявка за регистрация. В тази хипотеза той не може да подаде опозиция или искане за заличаване, основани на негово предходно ползване на марката като действителен притежател. Въпреки това и в този случай фактическият ползвател има икономически интерес от заличаване регистрацията на марката, който интерес се свързва с възможността и за в бъдеще свободно да ползва нерегистрираната си марка в търговската си дейност, макар да не може да забрани на други лица да я ползват (тъй като марката е нерегистрирана). Притежателят на регистрираната марка има правата по чл.13, ал.1 ЗМГО, да забрани ползването на марката от всяко друго лице, дори и това лице да е ползвало марката преди заявяването от юридическия притежател. На този безспорен икономически интерес на предходния фактически ползвател, който сам не е подал заявка, законът придава правна релевантност само в две ограничени хипотези, при наличието на които той може да иска заличаването на регистрация на марка, а именно тези по чл. 26, ал. 3, т. 3 или т. 4 ЗМГО, втората от които е приложима ако заявителят е действал недобросъвестно при подаване на заявката и това е установено с влязло в сила съдебно решение.
Горното обосновава извод за правилно приложение на материалния закон от страна на АССГ. Като правилно, решението следва да бъде оставено в сила.
При този краен извод, в полза на ответниците разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1, във вр. с ал.1 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3708 от 02.06.2017 г. по адм д. № 11179/2016 г. по описа на Административен съд – София-град. Решението е окончателно.