Производството е по реда на чл. 251 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Е.Г, С.Г и Н.Г, за тълкуване на решение № 4462 от 05.04.2018 г., постановено по адм. дело № 4655/2017 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение, с което е оставено в сила решение № 1194/27.02.2017г. по адм. дело № 5472/2016г. на Административен съд София-град.

В искането се твърди, че част от мотивите към решението са неясни и се иска тълкуване на същите.

Ответникът РДНСК-ЮЗР, не изразява становище по искането.

Главният архитект на район „Красна поляна” счита искането неоснователно, моли за отхвърлянето му.

Настоящият състав, като взе предвид доводите на страните, констатира следното:

Молбата не може да бъде разгледана като такава за тълкуване по чл. 251 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. На тълкуване подлежи само диспозитивът на решението, при условията на чл. 251, ал. 2 ГПК, а мотивите могат само да подпомогнат установяването на действителната воля на съда, тъй като са указание за нея. В случая диспозитивът на решение № 4462 от 05.04.2018 г. е ясен и не се нуждае от тълкуване.

Видно от изложеното в депозираната молба, не е налице спор относно смисъла на формираната от съдебния състав воля. Твърдяната от молителите неяснота засяга само част от мотивите на решението, като по същество се преследва промяна на резултата по делото. Правните съображения на съда обаче не се ползват със сила на пресъдено нещо и не представляват самостоятелен източник на правни последици, поради което тяхната липса или неяснота не обосновава възможност за тълкуване по реда на чл. 251 ГПК. В този смисъл - тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно гражданско дело № 1/2000 г. на Общото събрание на гражданската колегия, т. 18, видно е и от разпоредите на чл. 235, ал....