Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ръководителя на Програмния оператор на Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве" срещу решение № 6958 от 22.11.2017 г. по адм. д. № 11272/2017 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение № РД-13-327/25.08.2017 г., издадено от ръководителя на Програмния оператор на Програма БГ 07 „Инициативи за обществено здраве“, за наложена финансова корекция на Специализирана болница за рехабилитация на детска церебрална парализа "С. С" ЕООД в размер на 10 % от всички допустими и подлежащи на верификация разходи по три сключени договора с изпълнител "Е. Л" ЕООД, по три обособени позиции - обособена позоция № 1- договор № BG 07-23-01/19.04.2016 г. на стойност 139 805 лв., безДДС /167 766 лв. с ДДС/, обособена позиция № 2 - договор № BG 07-23-03/19.04.2016 г., на стойност 136 825 лв. без ДДС /164 190 лв. с ДДС/ и обособена позиция № 3 - договор БГ07-23-02/19.04.2016 г. на стойност 114 000 лв. без ДДС /136 800 лв. с ДДС/, в цифрово изражение общо 46 875, 60 лв. с ДДС.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Съдът направил изводи неотчитащи принципите в ЗОП отм. , нарушил разпоредбата на чл. 27, ал.2 ЗОП отм. , на което основание е наложена финансова корекция по т. 5 от Насоките. За възложителя не е предвидена възможност за друго поведение освен спазване на разпоредбата на чл. 27, ал.2 ЗОП отм. Залагайки спазването на този ред за осигуряване на публичност законодателят е преценил, че ще осигури висока степен на информираност на потенциалните участници в обществената поръчка. Неправилно съдът приел, че преди 01.10.2014 г. публикуването на съобщение за обществената поръчка в медиите е предоставено на волята на възложителя, тъй като преди 2014 г. осигуряването на публичност се е осъществявало с изпращане на обявлението за обнародване в електронната страница на "Държавен вестник", поради което преди и след 2014 г. законодателят е предвидил двукратни мерки. И по трите обособени позиции е постъпила оферта само от един участник, което индикира последиците от липсата на публичност, за това нарушение е приложен най - ниският процент на финансова корекция - 5 %.

Относно второто нарушение неправилно съдът приел, че не е посочената нарушената правна норма. В акта е посочен съставът на нарушената законова разпоредба "наличието на включени в обявлението изисквания, които необосновано ограничават участието на лица в обществената поръчка", с което е възпроизведена нормата на чл. 25, ал.5 ЗОП отм. , не е засегнато правото на защита на бенефициента, който е разбрал в какво се състои нарушението. Направена е препоръка за отстраняване на заложеното незаконосъобразно изискване на етап предварителен контрол, осъществен във връзка с предстоящо обжалване обявяване на поръчката, но възложителят не е отстранил констатираното нарушение.

Относно третото нарушение неправилно е прието, че след като помощният орган подробно е описал действията си по разглеждане и оценка на офертите в протоколите от работата на комисията и липсата на присъстващи лица при отварянето на пликовете, в т. ч. на представители на средствата за масово осведомяване, нарушението на чл. 68, ал.5 ЗОП отм. не е довело до нарушаване на принципите на публичност и прозрачност.

Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи, че липсва нормативно установена презумпция, че всяко формално нарушение влияе или вреди, създава потенциална възможност за настъпване на вреда. Правилно съдът е приел, че макар и нарушенията да са формално извършени не съставляват нередност и че относно нередовността по т. 9 от Насоките липсва посочване на конкретно нарушена правна норма. Предметът на поръчката е изключително специфична и сложна медицинска техника /роботизирана система, респ. приставка към вече налична роботизирана система/, която е иновативна и не се произвежда масово, потенциалните участници са ограничен брой с оглед спецификата на закупената техника за робот - асистирана рехабилитация на лица, страдащи от детска целебрална парализа. Посочената апаратура не е предмет на масово производство и дистрибуция, включително на българския пазар. Подаването на оферта за доставка на описаната апаратура от един участник е обяснимо и от обстоятелството, че същия участник е бил избран в рамките на благотворителната инициатива "Б. К" да достави на болницата робот за асистирано обучение на ходене за деца от 12 до 18 г. В предмета на този договор за предходна доставка е предвидено да бъде извършена доставка, монтаж и гаранционно обслужване на допълнителна приставка на вече доставения апарат за робот -асистирана локомоторна терапия, тренажор за раздвижване. Видно от техническата спецификация по обособена позиция № 3, задължително техническо изискване е предлаганата от участниците приставка да е съвместима с наличния апарат за робот - асистирано локомоторно обучение за ходене - бягаща пътека за ходене. Касае се за доокомплектоване на вече налична техника, което дава основание на възложителя да приложи по - облекчен ред за възлагане на обществена поръчка чрез различни форми на договаряне с конкретния доставчик, съгласно ЗОП отм. Въпреки тази законова възможност жалбоподателят избрал най - отежнения ред за доставка на апаратура по обособена позиция № 3 - чрез открита процедура, с цел да се даде възможност на максимално широк кръг лица да представят оферти за участие в процедурата. Възложителят предоставил възможност на потенциалните участници да представят оферти в по - дълъг срок 41 дни, въпреки, че е имал законово основание да приложи съкратени срокове за получаване на оферти с 12 дни по - кратък срок. Правилно съдът приел, че констатираният пропуск има изцяло формален характер, не е довел до нарушаване на принципите на публичност и прорачност при възлагане на обществени поръчки и до потенциални или реални финансови последици, които да бъдат корегирани. Разпоредата на чл. 27, ал.2 ЗОП отм. не е ориентирана към осигуряване на подходяща информация за обществената поръчка на потенциалните участници, поради което не се накърнява интересът на потенциалните участници. Законът не указва кои следва да са избраните от възложителя медии, в какъв срок се изпраща съобщението, съобщението съдържа единствено информация за предмета на обществената поръчка и датата на публикуване на обявлението в регистъра за обществени поръчки /РОП/, информацията, която се предоставя с него е ограничена и неизпращането на подобно съобщение не следва да се квалифицира като нередност по т. 5 от Насоките. В ЗОП отм. не е предвидена административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 27, ал. 2. Разпоредбата е предвиждала формално задължение, лишено от конкретен ефект. След 2014 г. също се дава широка публичност при откриване на всяка поръчка като обявлението се изпраща за публикуване в портала на АОП, който е типичният и официален източник за информация и до който възложителят е изпратил информация. Правилно съдът посочил, че незаконосъобразно е приложена по аналогия т. 5 от Насоките, визираща непубликуване на удължени срокове за получаване на оферти в ОВ на ЕС, респ. в РОП, което не може да се приравни на установеното неизпращане на съобщение до медиите, поради това, че изпращането му не обвързва медиите да го оповестят и съобщението съдържа изключително ограничена информация за поръчката, единствено предмет и дата на откриване. Неспазването на изискването на чл. 27, ал.2 ЗОП отм. е несъпоставимо с характера и тежестта на нередността, визирана в т. 5 от Насоките. Сервизното обслужване е част от предмета на поръчката, наличието на оторизиран от производителя сервиз, който да е на разположение на участника, представлява необходима мярка за осигуряване на качеството на предоставяното сервизно обслужване по смисъла на чл. 51, ал.1, т. 3 ЗОП.Аистративният орган не отчел обстоятелството, че срокът на гаранционно обслужване е въведен като показател от утвърдената от възложителя методика за оценка на офертите. С въвеждането на този критерий за подбор възложителят обезпечил разходването на средствата като изискал от изпълнителя не само да се ангажира със срок за гаранционно обслужване, но и реално да обезпечи надлежното сервизно обслужване на закупената със средства по програмата специална апаратура. Възложителят предвидил, че съоветствието на кандидата с посоченото изискване се доказва чрез приложен към офертата на участиника "Списък на сервиза /изите, които участникът има на разположение". Този подход кореспондира с разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗОП във вр. с чл. 53г от ЗОП, като възложителят е изискал от участниците единствено да посочат, че имат на свое разположение оторизиран от производителя сервиз и съответен адрес на сервиза, без да бъдат поставяни ограничения относно териториалното разположение на сервиза или относно правното основание, въз основа на което участникът има на свое разположение посочения сервиз. В документацията за участие изрично и в съответствие с разпоредбата на чл. 51а от ЗОП е посочено, че участникът може да докаже съответствието си с изискванията за технически възможности и/или квалификация с възможностите на едно или повече трети лица. Съгласно практиката на КЗК и ВАС изискването с подобен критерий за подбор на участниците - да имат на свое разположение оторизиран от производителя сервиз, само по себе си не е незаконосъобразно, освен в случаите, когато възложителят е поставил конкретни териториални ограничения относно наличния сервиз или относно издаването на оторизация за целите на конкретната поръчка. В „Анализа на нередностите в областта на обществените поръчки, установени от одитния орган в одитите на операциите по оперативните програми през 2015 г. “ е посочено, че изискването за наличие на сервизна база не е незаконосъобразно само по себе си, а в анализа се съдържа указание, че подобно изискване би било дискриминационно единствено, ако то е обвързано с конкретна държава или град. В препоръките си на етап предварителен контрол ПЗ изказало съмнение и дали разделянето на предмета на поръчката по обособени позиции е удачно, въпреки което възложителят запазил в обявлението и документацията възможността да се подават оферти за обособени позиции, като по този начин разширил кръга на потенциалните участиници в процедурата. В решението на ПО не са отчетени търговските практики и практиката на други възложители при аналогични поръчки, каквото задължение е предвидено в Насоките. Подобно изискване за наличие на оторизация от производителя за сервизно обслужване на предлаганата апаратура е типично и обичайно при доставка на всякакъв тип сложна апаратура. Изрично е посочено, че прогнозната стойност на поръчката е под праговете на чл. 45в от ЗОП отм. , поради което интересът на потенциалните участници би бил минимален. В такива случаи - съгласно константната практика на Съда на ЕС - въздействието върху основните свободи следва да се смята за твърде несигурно и косвено и следователно няма основание за прилагане на финансови корекции. В конкретния случай, ненадлежното подписване на всички документи не е компрометирало законосъобразността на действията на комисията и поставило под съмнение истинността на документите в Плик № 2 към момента на отварянето и след това, тъй като не ограничава правата на други участници в поръчката. Поради наличието на единствена подадена оферта по всяка една от обособените позиции, порокът не е от естество да промени изхода на процедурата или да влияе на избора на изпълнител. Съдът правилно приел, че е налице е ясна, обоснована и прозрачна одитна следа, доколкото помощният орган е подписал и частта от Техническото предложение, която съдържа информация, предмет на оценка съгласно утвърдената методика за оценка на офертите (по Показател С1 „Срок на гаранционно обслужване“); описал е подробно действията си по разглеждане и оценка на офертите в протоколите от работата на комисията, като за оценка на съответствието са изготвени допълнителни сравнителни таблици, които също са подписани от всички членове на комисията. Всички изискуеми по закон документи и информация са публикувани в срок в Профила на купувача. В Анализа на нередностите, издаден от ИА ОСЕС, на стр. 3 е посочено какъв следва да е подходът при нарушения с формален характер, а именно - за нарушения с формален характер без действително или потенциално финансово влияние, не се определя финансова корекция. В т. 1.3. от Насоките е предвидено, че финансови корекции не се правят, когато нередността е само от формален характер без всякакви потенциални или реални финансови последици. В Анализа на ИА ОСЕС (на стр. 2-3 ) е посочено, че поръчки с прогнозна стойност под европейските прагове най-високият налаган процент корекция е 10%. В случая липсва нарушение по т. 9 от Насоките, а квалифицираните по т. 5 и т. 16 от Насоките нарушения, имат формален характер, без финансово отражение и следователно налагането на максималния размер на финансова корекция, приложим за поръчки с прогнозна стойност под европейските прагове, е необосновано и непропорционално, в противоречие с целта на закона, доколкото процесните хипотези са приравнени на състави на значително по-тежки и сериозни нарушения с реално финансово отражение. Счита, че не са допуснати нередности по т.5, т.9 и т. 16 от Насоките и финансовото им отражение върху бюджета на програмата е твърде несигурно и косвено, за да оправдае налагането на финансова корекция. Претендира разноски по делото.

Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. При позоваването на периода на действие на чл.27, ал.2 ЗОП не е взета предвид предходната регламентацията относно изискванията за публикуване в ДВ, както и целите на чл.27, ал.2 ЗОП за осигуряване на спазването на основните принципи по чл.2 ЗОП включително публичност с оглед на възможности за участие на максимално широк кръг от участници пряко свързан с възможности за най-ефективно разходване на публични средства. Относно заложените изисквания като критерии за подбор към участниците в процедурата - участниците да имат на разположение минимум един сервиз, оторизиран от производителя за всяка обособена позиция, доколкото е възпроизведен текста на чл.25, ал.5 ЗОП отм. , макар и да не е посочен цифрово, неправилно съдът приел, че нарушението не е конкретизирано, което не позволява съдът да извърши проверка дали има такова нарушение и дали съставлява нередност. От административния орган е направена препоръка при предварителният контрол за отстраняване на това незаконосъобразно изискване, което не е съобразена от възложителя. При съобразяване на императивния характер на чл.68, ал.5 ЗОП отм. , с което законодателят цели ограничаване на възможностите за неправомерни действия свързани с приемане на действителните технически предложения от участниците и действителното им оценяване, неправилно съдът приел, че след като помощният орган подробно е описал действията по разглеждане и оценка на офертата - не са налице основания за налагане на финансова корекция по т.16 от Насоките в размер на 5 %.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 21.12.2017 г., в законоопределения срок, при връчено съобщение за решението на 06.12.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът еустановил, че разпоредите на НФМ са инкорпорирани в Общите условия на ДБФП, сключен между МЗ и СБРДЦП "С. С" ЕООД - чл.31 и сл. от ОУ, като подробно е уредена процедурата по налагане на финансова корекция, в частност приложението на Насоките, приети с решение на ЕК от 19.12.2013 г.

Относно наложената финансова корекция по т. 5 от Насоките за нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗОП отм. съдът е приел, че болницата не оспорва извършването на цитираното нарушение – неизпращане на съобщение до средствата за масово осведомяване за обществената поръчка.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗОП отм. , след публикуване на обявлението в Регистъра на обществените поръчки възложителят изпраща съобщение до средствата за масово осведомяване за обществената поръчка. В съобщението се посочват най-малко предметът на обществената поръчка и датата на публикуване на обявлението в Регистъра на обществените поръчки и не може да се включва информация, която не се съдържа в обявлението. Съгл. пар. 1, т. 28а от ДР на ЗОП отм. "съобщение до средствата за масово осведомяване" е електронен документ с титуляр възложителя, който се изпраща в един и същи ден по електронен път до Българската телеграфна агенция, до най-малко три печатни медии и до най-малко три лицензирани радио - и телевизионни оператори.

Съдът приел, че макар нарушението формално да е било извършено, не съставлява нередност по смисъла на т. 5 от Насоките.

В случая, действително е налице нарушение, но не е тежко, за което сочи обстоятелството, че с отмяната на ЗОП и приемането на нов закон законодателят не е въвел изискване съобщението за ОП да се обявява в медиите, а единствено в РОП и ОВ на ЕС. В посочената редакция разпоредбата на чл. 27, ал. 2 е действала по-малко от 2 години – от 01.10.2014 г. до отмяната на ЗОП, считано от 01.04.2016 г. Преди 01.10.2014 г. решението дали ОП да се публикува в медиите е било предоставено на волята на възложителя. Такова изискване не се съдържа и в Директива 2004/18/ЕО, в частност в чл. 36 или чл. 38. Макар на стр. 4 от Насоките да е допуснато прилагането по аналогия, съдът приел, че в случая незаконосъобразно е приложена т. 5. Видно е, че касае правилата за публикуване в ОВ на ЕС, респ. РОП, като непубликуването в национален ежедневник не може да се приравни на непубликуването в ОВЕС или РОП. Нередността по т. 5 от Насоките е свързана с нарушение на сроковете за получаване на оферти, а оттам произтича и сериозността му, каквато последица непубликуването в медии не може да има. Сроковете по чл. 38 от Директивата, посочени в приложимото право на нередността по т. 5, са регламентирани в чл. 64 от ЗОП отм. , Директивата не съдържа изискване за публикуване на обявлението за ОП в медиите, поради което и съдът приел, че такова нарушение не е тежко, не следва да бъде санкционирано чрез налагане на финансова, която и не може да бъде по т. 5 от Насоките.

В акта е прието, че посоченото нарушение съставлява и нарушение на чл. 22б, ал. 2 от ЗОП отм. , Съгл. ал. 1 на цитираната разпоредба възложителите са длъжни да поддържат профил на купувача, който представлява обособена част от тяхната електронна страница или от друг интернет адрес, за който е осигурена публичност. В ал. 2 са посочени документите, които следва да бъдат публикувани в профила на купувача, като в тях не се съдържа изискване за публикуване на изпратеното до медиите съобщение по чл. 27, ал. 2 от ЗОП отм. , Отделни твърдения за непълнота на профила на купувача и липса на конкретни документи по т. 1-21 липсват, поради което и съдът приел, че с нарушението на чл. 27, ал. 2 от ЗОП отм. не е нарушен чл. 22б, ал. 2 от ЗОП отм. .

Относно акта в частта, в която е прието, че като е заложил изискване участникът да има на свое разположение минимум един сервиз, оторизан от производителя на предлаганата медицинска апаратура за извършване на гаранционно сервизно обслужване, възложителят е извършил нарушение, съставляващо нередност по т. 9 от Насоките, съдът е установил, че не се спори между страните, че в процедурата под № 5 от раздел III.2.3 „Технически възможности“ на обявлението за ОП възложителят е въвел горното изискване. В акта е посочено, че поставеното изискване е ограничително и има възпиращ ефект по отношение на потенциалните участници. Административният орган се позовал на Анализа на нередностите в областта на ОП, установени от одитния орган в одитите на операциите по оперативни програми през 2015 г., в който е посочено, че чл. 51а от ЗОП дава възможност на участниците при изпълнение на поръчката да ползват ресурсите на други физически и юридически лица. Съдът приел, че актът и в тази част е незаконосъобразен, доколкото административният орган не е посочил съобразно изискването на чл. 11.2 от Регламента за НФМ коя точно разпоредба на националното право и/или на правото на ЕС е нарушена. От така описаната фактическа обстановка може да се предполага, че се касае за нарушение на чл. 25, ал. 5 от ЗОП отм. , съгласно който възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка, доколкото не би имало пречка сервизното обслужване да се осъществява и от друго дружество. Същевременно, с оглед твърдението на жалбоподателя, че изискването за наличие на собствен сервиз било само част от методиката за оценка, то това би съставлявало нарушение на други разпоредби на ЗОП - чл. 28, ал. 2 от ЗОП и чл. 28а, ал. 3, т. 2 и т. 3, б. б и др. и би съставлявало нередност по т. 8 от Насоките. В тежест на административния орган е ясно и точно да прецизира както нарушението от фактическа страна, така и правната норма, която същото накърнява, за да може съдът да извърши проверка дали описаното нарушение съставлява нередност по смисъла на конкретна, посочена от административния орган, точка от Насоките.

В случая не е посочена конкретна норма на ЗОП и/или на Директива 2004/18/ЕО която да е нарушена. В административния акт, в решението за установяване на нередността от 24.04.2017 г., в контролния лист за извършване на последващ контрол, в доклада от 20.04.2017 г. и в писмото от 11.01.2017 г., административният орган е описал констатираното нарушение без да посочи кое законово изискване на ЗОП или Директивата за ОП е нарушено. Не е в компетентността на съда да прави това за първи път със съдебното решение, нито да предполага дали административният орган е счел, че е нарушена нормата на чл. 25, ал. 5 от ЗОП отм. или друга норма, доколкото различните нарушения съставляват различни нередности по смисъла на Насоките.

По отношение на финансовата корекция по т. 16 от Насоките за нарушение на чл. 68, ал. 5 от ЗОП, съгласно който най-малко трима от членовете на комисията подписват представените от участника документи, намиращи се в плик № 2, съдът установил, че видно от съдържанието на жалбата между страните не е спорно, че това нарушение е извършено.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 5 от ЗОП отм. в присъствието на лицата по ал. 3 комисията отваря плик № 2 и най-малко трима от членовете й подписват всички документи, съдържащи се в него. Комисията предлага по един представител от присъстващите участници да подпише документите в плик № 2 на останалите участници. Комисията след това отваря плик № 1, оповестява документите и информацията, които той съдържа, и проверява съответствието със списъка по чл. 56, ал. 1, т. 14. Съгласно ал. 3 на цитираната разпоредба отварянето на офертите е публично и на него могат да присъстват участниците в процедурата или техни упълномощени представители, както и представители на средствата за масово осведомяване и други лица при спазване на установения режим за достъп до сградата, в която се извършва отварянето.

Целта на така въведеното законово изискване е публичност и прозрачност при разглеждане на офертите на участниците, както и гаранция, че документите са именно тези, които са били в запечатания плик. Поради тази причина т. 16 от Насоките въвежда като нередност липсата на прозрачност и/или равно третиране при оценяването, съответно и финансова корекция.

Съдът приел, че макар да е нарушена разпоредбата на чл. 68, ал. 5 от ЗОП, като вместо три, са положени два подписа, това обстоятелство случая не е довело до нарушаване на принципа на публичност и прозрачност и не е основание за налагане на финансова корекция, тъй като е бил налице само един кандидат, респ. участници по чл. 68, ал. 3 от ЗОП отм. не са присъствали при отварянето на пликовете, за да се приеме, че посочените изисквания на ЗОП отм. за публичност и прозрачност и на Директива 2004/18/ЕС – чл. 2 и чл. 43, са нарушени. Помощният орган подробно е описал действията си по разглеждане и оценка на офертата в протоколите от работата на комисията, поради което и цитираният пропуск за полагане на три подписа /от които са положени само два, но не се твърди да има например неподписани документи/ не е основание за налагане на финансова корекция по т. 16 от Насоките. Решението е правилно.

Правилно е прието от съда, че неизпращането на съобщение до средствата за масово осведомяване не представлява нередност по т. 5 от Насоките - непубликуване на удължени срокове за получаване на оферти или удължени срокове за получаване на заявления за участие и на описанието на нередността : сроковете за получаване на оферти/ или получаване на заявление за участие/ са били удължени без публикуване в съответствие с приложимите правила. Дори и приложена по аналогия нередността не съответства на посоченото нарушение, тъй като със съобщението до средствата за масово осведомяване не се поставят срокове за получаване на оферти. Има се предвид непубликуване на удължаване на сроковете по начина по който са били обявени, в случая обществената поръчка е била обявена в регистъра на обществените поръчки и в Агенцията за обществени поръчки. Административният орган не е приел липса на публикуване на обявление за поръчка, при което нередността е по т.1 от Насоките, не е приложил тази разпоредба по аналогия. Описанието на нередността по т.1 от Насоките е непубликуване на обявлението в съответствие с приложимите правила, като пример е дадено публикуване в Официалния вестник на Европейския съюз, когато това се изисква. В случая обществената поръчка е под праговете за които е задължително публикуване на обявлението в Официалния вестник на Европейския съюз, поради което неспазеното правило е неизпращането на съобщение до средствата за масово осведомяване, но явно органът не е приел, че липсва публикуване на обявление за поръчката в съотвествие с приложимите правила, след като не е приложил по аналогия нередността по т. 1 от Насоките, а е приложил по аналогия нередността по т. 5 от Насоките, касаеща непубликуване на удължаването на сроковете за получаване на оферти или за получаванена заявления за участие, която не е най - близка до посоченото нарушение. Правилно е прието от съда, че сроковете посочени в приложимото право на нередността по т. 5 са регламентирани в чл. 64 ЗОП отм. и че прилагането на посочената нередност е свързано с нарушение на чл. 64 ЗОП отм. , каквото в случая не е налице, възложителят не се е възползвал от предвидените в посочената разпоредба съкратени срокове за провеждане на процедурата. Правилно е прието от съда, че непубликуването на изпратеното съобщение до медиите по чл. 27, ал.2 ЗОП отм. не представлява нарушение на чл. 22б, ал.2 ЗОП отм. , тъй като в него не е посочено такова изискване.

Относно нередността по т. 9 от Насоките правилно е прието от съда, че след като не е посочено конкретното нарушение на закона не е обосновано налагане на финансова корекция за посочената нередост и че изискването на чл.11.2 от Регламента на НФМ е да се посочи коя разпоредба на националното право и/или правото на ЕС е нарушена, поради което не е допустимо съдът да мотивира акта като сочи нарушението на правната норма. В тази насока, с оглед изложените мотиви в акта, съдът е изложил съображения за възможните нарушения на разпоредбите на ЗОП, което не е уточнено от административния орган. Съдът е посочил, че с оглед твърдението на жалбоподателя, че изискването за наличие на собствен сервиз било само част от методиката за оценка, то това би съставлявало нарушение на други разпоредби на ЗОП - чл. 28, ал. 2 от ЗОП и чл. 28а, ал. 3, т. 2 и т. 3, б. б и др. и би съставлявало нередност по т. 8 от Насоките. С оглед на това в случая непосочването на конкретната разпоредба на ЗОП, която е нарушена е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което, ако не е допуснато, би могло да доведе до друг извод, поради което е и основание за отмяна на административния акт в тази част.

По отношение на финансовата корекция по т. 16 от Насоките, определена за нарушение на чл. 68, ал.5 ЗОП отм. , подписването на всички документи съдържащи се в плик 2 от двама от членовете на комисията, вместо най - малко трима от членовете й, не води до непосредствен извод за налчие на нередност по т. 16 - липса на прозрачност и на неясна одитна следа по отношение на оценката. Съдът е посочил, че съгласно ал. 3 на цитираната разпоредба отварянето на офертите е публично и на него могат да присъстват участниците в процедурата или техни упълномощени представители, както и представители на средствата за масово осведомяване и други лица при спазване на установения режим за достъп до сградата, в която се извършва отварянето. Това, че не е изпратено съобщение до средствата за масово осведомяване за обществената поръчка, не означава, че те не са имали възможност да присъстват на отварянето на офертата. Освен това не е посочено нарушение на чл. 68, ал.3, а на чл.68, ал.5 ЗОП отм. относно изискването за наличие на три подписа на членовете на комисията, вместо наличните два, което нарушение правилно е прието от съда като формално. Съдът е изложил съображения, че помощният орган подробно е описал действията си по разглеждане и оценка на офертата в протоколите от работата на комисията, поради което и цитираният пропуск за полагане на три подписа /от които са положени само два, но не се твърди да има например неподписани документи/ не е основание за налагане на финансова корекция по т. 16 от Насоките.

Не са налице касационни основания за отмяна на решението, поради което следва да се остави в сила, а на ответата страна да се присъдят претендираните разноски по делото по представен списък. Възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, за което са представени докаателства за изплащането му, е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Като има предвид изложените мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6958 от 22.11.2017 г. по адм. д. № 11272/2017 г. на Административен съд София - град.

О. Мото на здравеопазването да заплати на Специализирана болница за рехабилитация на детска церебрална парализа "С. С" ЕООД разноски по делото в размер на 2340 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.