Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Х. М., регистрирана като ЕТ с фирма " С. М." чрез нейния пълномощник срещу решение № 1105/12.12.2008г. по адм. д. № 1628/2007 г. на Административен съд гр. Б.. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба началникът на РДНСК-Бургас намира касационната жалба за неоснователна.

Ответникът "Железопътна инфраструктура" не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 107/04.12.2007 г. на началника на РДНСК-Бургас, с която на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ е забранен достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж "Автосервиз", регистриран под № 12а по схема на община Б., ІІ-ри вариант на ЧРЗ за узаконяване на съществуващи временни обекти, одобрен през 1997 г., извършен и ползван от ЕТ " С. М.". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

Развил е доводи, че не може да се приеме, че процесният обект е строеж по смисъла на па. 5, т. 38 ДРЗУТ. Според съда не може да се приеме, че експертизата е установила, че същият е постройка по смисъла на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ отм. , тъй като вещото лице е посочило, че постройката е с временен статут по чл. 120а ППЗТСУ, а според нея съоръжения за търговия са преместваеми обекти.

Така постановеното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

На първо място, не е установено точно времеизвършването на изграденото.

На второ място, вещото лице посочва, че строителството е извършено като такова с временен статут. Имотът е отразен в ЧРЗ, записан под № 12...