Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Инженеринг груп-04“ ЕООД, [населено място], „Аква екопроект системс“ ООД, [населено място], „Понсстройинженеринг“ АД, [населено място], и „Дино-7“ ООД, [населено място], всички като партньори в Консорциум „Аква груп 99“ – дружество по ЗЗД, [населено място], срещу решение № 207/20.07.2020г., постановено по в. т.д.№ 209/2020г. от Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 184/13.12.2019г. по т. д.№ 7/2019г. на Пазарджишки окръжен съд за отхвърляне на исковете с правно основание чл.59 ЗЗД, предявени от касаторите против О. П, за заплащане на сумата от 100000 лв., представляваща част от цялата стойност 2626483,80 лв. за извършени разходи за допълнителни СМР на обект с предмет: „Изпълнение на интегриран инвестиционен проект във В и К сектор на [населено място]“, за обособена позиция № 2 „Инженеринг – идеен и работен проект и съгласуване на В и К мрежа и строителство на част от канализационната и съпътстваща водопроводна мрежа на [населено място]“, свързани с договор за изпълнение на обществена поръчка № 271/ 29.05.2013г.

Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК.

О. О. П оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по спора на 29.05.2013г. е сключен договор за обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на интегриран инвестиционен проект във В и К сектор на [населено място]“, за обособена позиция № 2 „Инженеринг – идеен и работен проект и съгласуване на В и К мрежа и строителство на част от канализационната и съпътстваща водопроводна мрежа на [населено място]“, по силата на който ищците – настоящи касатори, чрез учредено дружество по ЗЗД, са се задължили да извършат определени дейности, описани в договора. Уговорената цена по договора е 37524600 лв., в която не са включени 10 % непредвидени разходи, които са за доказана необходимост, одобрение и документи за извършването им, като се прилагат само за оферирани и договорени позиции. Според договора допълнително възникнали работи подлежат на изпълнение и плащане единствено и само в рамките на позициите и бюджета за непредвидени разходи. Оферираните от изпълнителя дейности са тези по одобрената количествено стойностна сметка. Претенцията на ищците се основава на извършването на по-големи количества работи от тези, предмет на офертата, изготвения проект и сключения договор, които са посочени в исковата молба. Решаващият състав е формирал извод, че изпълнителят по договора не е извършил нещо, различно от предвиденото в договора като негово задължение, поради което възложителят не е получил нещо в повече от договореното, с което да се е обогатил. Изложени са съображения, че възстановителните работи на асфалтова настилка, на паважна настилка, направата на пясъчно легло – основа за паважна настилка, е следвало да бъдат включени в предложената цена на извършената работа. Според договора изпълнителят е имал задължение да направи инвестиционно проектиране във фаза на работен проект, както и при изготвяне на офертата да съобрази всички дължими по проект СМР, тъй като предмет на обществената поръчка е осъществяване на строителство по проект и предаване на построеното на възложителя. Предложената цена е следвало да е съобразена с дължимите по проекта СМР в количествено отношение. Изпълнителят не е поискал изменение на договора, ако проблемите с пътната настилка са били такива, че не са могли да се установят преди отправяне на офертата и извършване на необходимия оглед. Въззивният съд е посочил, че в случая е било допустимо изменение на договора с допълнително споразумение, каквото не е сключено, но по делото не е доказано да се били налице обстоятелства, които да налагат такова изменение.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК четири въпроса и се позовават на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Първият въпрос: „Задължен ли е въззивният съд при проверката по чл.269 ГПК като инстанция по същество да се произнася по спорния предмет на делото, като обсъди всички допустими доказателства, както и всички наведени доводи и възражения на страните?“ е свързан с доводите, че не е съобразено заключението на техническата експертиза, според което изпълнението на допълнителните работи е било необходимо с оглед на правилната експлоатация на обекта и без тях не би било възможно завършването и предаването му, както и че тези работи са приети от възложителя. Според касаторите не са обсъдени възраженията, че определени участъци са били пропаднали, което е наложило допълнителните работи и не е имало как те за бъдат предвидени при събиране на офертите, тъй като възложителят не е предоставил данни за предварително заснемане на пътната настилка и е било невъзможно тези работи да се договорят допълнително предвид забраната за изменение на договора по чл.43, ал.1 ЗОП отм..

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ищците за проблеми с пътната настилка, които не са могли да бъдат установени преди отправяне на офертата и при извършване на необходимия оглед, поради което въведеният довод на касаторите не съответства на мотивите на съдебния състав. Приетите за недоказани факти и обстоятелства не представляват липса на изразено становище по възраженията. Аргументът, че дори и при доказване на посочените факти, изпълнителят е следвало да поиска изменение на договора за обществена поръчка, няма решаващо значение за изхода от спора, предвид приетата фактическа обстановка. На следващо място, въззивният съд не е отрекъл, че претендираните работи са извършени и приети от възложителя, но е формирал извод, че тези работи са включени в договорените и за тях не се дължи допълнително възнаграждение, извън договореното.

Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е въведено във връзка с мотивите на въззивния съд относно допустимостта за изменение на договора за обществена поръчка С този довод са свързани и формулираните други три правни въпроса. Вторият и третият въпроси са с аналогично съдържание предвид цитираната от въззивния съд норма на чл.43, ал.6 ЗОП отм. и евентуалната техническа грешка при изписването й – чл.43, ал.2, т.6 ЗОП отм.. Въпросите касаят възможността за изменение на договор за обществена поръчка с цел да бъдат възложени допълнителни работи, които надвишават количествено предвидените и приети за изпълнение СМР. Четвъртият въпрос е относно заплащането на извъндоговорно основание на изпълнени и приети допълнителни и необходими работи, които са възникнали в хода на изпълнение на договора, с оглед на забраната за изменение на сключен договор за обществена поръчка по чл.43, ал.1 ЗОП отм..

Съставът на ВКС приема, че касационното обжалване не следва да се допуска на посочените от касаторите основания.

Според основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Въззивното решение не е засегнато от някои от тези пороци. В случая очевидната неправилност се свързва от касаторите и с поставените въпроси по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Възможността за изменение на договора за обществена поръчка е допусната от въззивния съд единствено хипотетично, а не представлява извод, обусловил крайния резултат за отхвърляне на исковата претенция. На следващо място, решаващият състав принципно не е отрекъл правото на заплащане на възнаграждение за извършени допълнителни (извън обществената поръчка) работи. Решаващият извод е, че претендираните работи се включват в офертата и съответно в договора и за извършването на същите не се дължи допълнително възнаграждение. Следователно поставените от касаторите въпроси не са от значение за аргументацията на въззивния съд, поради което не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Разноски за производството не се дължат.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 207/20.07.2020г., постановено по в. т.д.№ 209/2020г. от Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: