определение по ч. гр. д.№ 2032 от 2025 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3128

гр.София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. ч. гр. д.№ 2032 от 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Й. К. и П. Г. К. срещу определение № 269 от 13.03.2025г. по ч. гр. д.№ 112 от 2025 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е потвърдено определение № 790 от 18.09.2024 г. по гр. д.№ 736 от 2024 г. на Ботевградския районен съд за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на гр. д.№ 207 от 2024 г. на Ботевградския районен съд.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Моли се да бъде отменен. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на определението. Поставят се следните въпроси:

1. Допустимо ли е спиране на делбено производство по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато по паралелно дело са предявени искове по чл.108 ЗС и чл.33, ал.2 ЗС, отнасящи се до същите имоти и между същите страни ?

2. Следва ли при наличие на вече висящо дело за съдебна делба спорът относно правото на собственост върху същите имоти да се разглежда в отделно производство или в рамките на делбата?

3. Може ли съдът да откаже съединяване на искове за делба, чл.76 ЗН и чл.33, ал.2 ЗС, предявени от ответниците в отговор на исковата молба по паралелно дело между същите страни и относно същите имоти ?

4. Може ли да се приеме преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато делото, сочено като преюдициално, съдържа въпроси, които следва да бъдат разрешени именно в рамките на спряното делбено производство ?

5. Допустим ли е иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на съсобствен дял, когато преди прехвърлянето на имота продавачът е снабден с констативен нотариален акт, удостоверяващ пълна собственост по наследство и давност, който акт не е отменен ?

6. Допустимо ли е спиране на делбено производство по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато в друго паралелно дело са предявени искове за собственост и изкупуване /по чл.108 ЗС и чл.33, ал.2 ЗС/ относно същите имоти и между същите страни ?

7. Дали и кога при конкуренция на искове по чл.108 ЗС, чл.76 ЗС, чл.33 ЗС и делба може да се обоснове преюдициалност ?

8. В какви случаи съдът следва задължително да съедини делата по чл.213 ГПК и в какви случаи - да ги отдели или спре едното ?

9. Допустим ли е иск по чл.33, ал.2 ЗС при наличие на констативен нотариален акт ?

По първите пет въпроса се сочи противоречие на обжалваното определение с определение № 26 от 05.02.2018 г. по ч. гр. д.№ 3981 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 24 от 24.01.2022 г. по гр. д.№ 4640 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г. о. и определение № 85 от 16.02.2021 г. по гр. д.№ 2807 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г. о. За шестия, седмия и осмия въпрос се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По деветия въпрос се сочи противоречие с решение № 191 от 27.06.2011 г. по гр. д.№ 1339 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г. о. и определение № 411 от 15.05.2019 г. по ч. гр. д.№ 1118 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г. о.

В писмен отговор от 20.05.2025 г. ответницата по частната жалба С. К. Ц. оспорва жалбата. Моли същата да не бъде допускана до касационно разглеждане. Претендира и за направените разноски по настоящото дело.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /съделители по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС при наличието на основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

За да постанови определението си, въззивният съд е взел предвид, че гр. д.№ 207 от 2024 г. на Ботевградския районен съд е било образувано по предявени от С. К. Ц. срещу М. Й. К., съпруга й П. Г. К., Б. Х. П. и П. П. К. искове с правно основание чл.108 ЗС за собственост върху 5/6 ид. ч. от три поземлени имота /имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], м.“З.“, одобрена през 2011 г., с последно изменение от 2019 г., имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], м.“Ч.“, одобрена през 2011 г. и имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], м.“Ч.“, одобрена през 2011 г./ и с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на притежаваната от М. Й. К. 1/6 ид. ч. от тези имоти от ответниците Б. Х. П. и П. П. К. /приобретатели на имотите по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 190 от 28.07.2023 г./. Взето е предвид, че гр. д.№ 736 от 2024 г. на Ботевградския районен съд, по което е постановено обжалваното определение за спиране, е образувано въз основа на подадената по гр. д.№ 207 от 2024 г. насрещна искова молба на М. Й. К. срещу С. К. Ц. за делба на наследствени имоти, измежду които горепосочените три имота, и за прогласяване за недействителни на сделки на основание чл.76 ЗН, след като тази насрещна искова молба не е приета за съвместно разглеждане с първоначално предявените искове по гр. д.№ 207 от 2024 г. Съдът е приел, че правилното решаване на делото за делба на горепосочените три имота зависи от решението по заведеното по-рано дело по иск за собственост на тези имоти и поради това на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спрял производството по делото за делба до приключването на делото по иска за собственост на трите имота.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение, не са налице сочените от жалбоподателите основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по поставените въпроси поради следното:

По първия и четвъртия поставени въпроси /1. Допустимо ли е спиране на делбено производство по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато по паралелно дело са предявени искове по чл.108 ЗС и чл.33, ал.2 ЗС, отнасящи се до същите имоти и между същите страни ? и 4. Може ли да се приеме преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато делото, сочено като преюдициално, съдържа въпроси, които следва да бъдат разрешени именно в рамките на спряното делбено производство ?/ не е налице соченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Практиката на ВКС, в която се приема, че делбено дело не следва да се спира до приключване на спора по заведено между същите страни дело за собственост на делбените имоти /включително посоченото определение № 26 от 05.02.2018 г. по ч. гр. д.№ 3981 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г. о./ касае случаи, различни от настоящия - на иск за собственост, заведен след завеждането на иска за делба на същите имоти, докато в настоящия случай се касае за иск за собственост, заведен преди образуването на делбеното дело и то касаещ само част от делбените имоти.

Второто посочено от касаторите във връзка с тези въпроси определение № 24 от 24.01.2022 г. по гр. д.№ 4640 от 2021 г. на ВКС, ГК, I г. о. е определение по чл.288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване на въззивно решение. Това определение не представлява практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като с него ВКС не се произнася по правни въпроси и не разрешава правен спор, а само извършва преценка дали са налице основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на конкретно въззивно решение.

Третото посочено определение № 85 от 16.02.2021 г. по гр. д.№ 2807 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г. о. не съществува. Гр. д.№ 2807 от 2020 г. е на ВКС, ГК, IV г. о. и по това дело са поставени други актове, които нямат отношение към спора по настоящото дело: делото е било образувано по молба за отмяна на решение по чл.19, ал.3 ЗЗД и е завършило с решение № 19 от 10.03.2021 г.

Вторият поставен въпрос /Следва ли при наличие на вече висящо дело за съдебна делба спорът относно правото на собственост върху същите имоти да се разглежда в отделно производство или в рамките на делбата ?/ не може да обуслови допускане на касационното обжалване на определението, тъй като не е правен въпрос съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: въпросът е неотносим към конкретния случай на иск за собственост на имоти, предявен преди образуването на делбеното дело за същите тези имоти.

Третият и осмият поставени въпроси /3. Може ли съдът да откаже съединяване на искове за делба, чл.76 ЗН и чл.33, ал.2 ЗС, предявени от ответниците в отговор на исковата молба по паралелно дело между същите страни и относно същите имоти ? и 8. В какви случаи съдът следва задължително да съедини делата по чл.213 ГПК и в какви случаи - да ги отдели или спре едното ?/ също са напълно неотносими към конкретното дело /гр. д.№ 736 от 2024 г. на Ботевградския районен съд/, по което в определението си по чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът не е отказал да съедини исковете за делба и по чл.76 ЗС с иск по чл.33, ал.2 ЗС. Въпросите имат отношение към определение по друго дело /определение № 387 от 22.04.2024 г. по гр. д.№ 207 от 2024 г. на Ботевградския районен съд, с което на основание чл.211, ал.2 ГПК производството по насрещния иск е отделено от производството по исковете по чл.108 ЗС и чл.33, ла.2 ЗС и е разпоредено да се образува отделно производство по тази насрещна искова молба/, което определение обаче не е предмет на обжалване по настоящото дело, а и само по себе си не подлежи на обжалване.

Петият и деветият поставени въпроси /5. Допустим ли е иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на съсобствен дял, когато преди прехвърлянето на имота продавачът е снабден с констативен нотариален акт, удостоверяващ пълна собственост по наследство и давност, който акт не е отменен ? и 9. Допустим ли е иск по чл.33, ал.2 ЗС при наличие на констативен нотариален акт ?/ също са напълно неотносими към конкретното дело, по което е постановено обжалваното определение. Въпросите касаят допустимостта на исковете по другото дело /обуславящото гр. д.№ 207 от 2024 г. на Ботевградския окръжен съд/, по която допустимост съдът, разглеждащ исковете за делба и по чл.76 ЗН по гр. д.№ 736 от 2024г., не е компетентен да се произнася.

Шестият поставен въпрос /Допустимо ли е спиране на делбено производство по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато в друго паралелно дело са предявени искове за собственост и изкупуване /по чл.108 ЗС и чл.33, ал.2 ЗС/ относно същите имоти и между същите страни?/ е идентичен с първия поставен въпрос, за който вече бе посочено, че няма противоречие на приетото в обжалваното определение и практиката на ВКС. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по този въпрос. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по този въпрос, тъй като по въпроса има практика на ВКС /включително посочената от жалбоподателите/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.

Седмият поставен въпрос /Дали и кога при конкуренция на искове по чл.108 ЗС, чл.76 ЗС, чл.33 ЗС и делба може да се обоснове преюдициалност ?/ също не може да обуслови допускане на касационното обжалване на определението, тъй като този въпрос не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. Освен това, въпросът е общо теоретичен и несъобразен с особеностите на конкретния случай, поради което даването на отговор на този въпрос /така както е поставен/ няма да има значение за правилното решаване на конкретното дело.

Обжалваното определението не е и очевидно неправилно, както неоснователно твърдят жалбоподателите. За да е налице очевидна неправилност на конкретно съдебно решение или определение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не са налице и другите посочени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК жалбоподателите М. К. и П. К. дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата С. Ц. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 000 лв., съгласно представените списък за разноски и договор за правна защита и съдействие от 19.05.2025 г., находящи се на листове 22 и 21 от делото на ВКС.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 269 от 13.03.2025 г. по ч. гр. д.№ 112 от 2025 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав.

ОСЪЖДА М. Й. К. и П. Г. К. и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.*, офис *, чрез адв.М. К., да заплатят на С. К. Ц. от [населено място], [улица], ет.*, ап.* на основание чл.78 ГПК сумата 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.