Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

„Ди МД“ ЕООД обжалва определение № 86 от 17.06.2021 г. по ч. т.д. 20215001000404/2021 г., по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение по т. д. 248/21 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е върната исковата молба на „Ди МД“ ЕООД.

Излага съображения за неправилност на определението на въззивния съд. Конкретно, оспорва изводите на въззивния съд, че след като има влязло в сила съдебно решение за уважаване на иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, не може да се приеме, че е недопустимо да се прецени нищожността на договора. Излага съображения, че при нищожност на договора, той не поражда правни последици. Нищожността не можела да бъде санирана. Според частния жалбоподател поради това, винаги бил допустим иск за прогласяване на нищожността на договор. Моли да се отмени определението на Апелативен съд – Пловдив.

В изложението за основания за допускане касационно обжалване сочи следните правни въпроси:

1. Допустим ли е иск, по който да бъде прогласена нищожността на договора (предварителен договор за покупко-продажба), след като нищожността като порок не може да бъде санирана? Счита, че е налице допълнителното основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно противоречие със задължителната практика на ВС и на ВКС - ТР 1/2001 г. по гр. д. 1/2001 г. на ОСГК, ТР 5/12.12.2016 г. по тълк. д. 5/2014 г., ТР 1/7.3.2019 г. по тълк. д. 1/2018 г. на ВКС, ОСТК, ТР 84/6.09.1968 г. по гр. д. 74/68 г. ОСГК и ТР 94/7.99.1970 г. по гр. д. 82/70 г. ОСГК

2. Когато не са въведени в исковата молба или в отговора на исковата молба твърдения за нищожност на договор и съда е разгледал формално действителността на договора, силата на пресъдено нещо разпростира ли се върху всички основания за нищожност по чл. 26 и сл. от ЗЗД? Счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, изразена в ТР 1/2001 г. по гр. д. 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР 5/12.12.2016 г. по тълк. д. 5/2014 г., ТР 1/7.3.2019 г. по тълк. д. 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС, ТР 84/6.09.1968 г. по гр. д. 74/68 г. ОСГК на ВС и ТР 94/7.99.1970 г. по гр. д. 82/70 г. ОСГК на ВС, с което обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

3. Постановеното и влязло в законна сила решение санира ли нищожността? Отново обосновава наличие на основание за допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК поради произнасяне по посочения правен въпрос със задължителната практика на ВКС и ВС, изразена в ТР 1/2001 г. по гр. д. 1/2001 г. на ОСГК, ТР 5/12.12.2016 г. по тълк. д. 5/2014 г., ТР 1/7.3.2019 г. по тълк. д. 1/2018 г. на ВКС, ОСТК, ТР 84/6.09.1968 г. по гр. д. 74/68 г. ОСГК и ТР 94/7.99.1970 г. по гр. д. 82/70 г. ОСГК

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Съобщение с препис от определението е връчено на 29.06.2021 г. Частната жалба е подадена на 06.07.2021 г. Следователно е подадена в срока, предвиден в чл. 275, ал. 1 от ГПК.

За да потвърди определението за връщане на исковата молба, на основание чл. 130 от ГПК, поради нейната недопустимост, въззивният съд е приел, че частният жалбоподател като ищец е предявил иск срещу ответницата К.К.И за прогласяване на нищожност на предварителен договор. По отношение на този предварителен договор, въззивният съд е приел, че има влязло в сила съдебно решение за обявяване на предварителния договор в окончателен. Приел е, че наличието на влязло в сила решение на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, е преклудирало възможността на ищеца да направи възражение за недействителност на договора. Въпросът за действителността на договора на основание чл. 299 от ГПК била разрешена с влязлото в сила решение за уважаване на иска с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

Допускането на касационно обжалване, на определенията на въззивния съд, на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК, се извършва при спазване предпоставките на чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установява наличието на основания за вероятност за прогласяване нищожност или наличие на вероятност определението да е недопустимо.

В случая частният жалбоподател обосновава наличието на основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че в обжалвания съдебен акт липсва разрешение на първия посочен правен въпрос. В случая въззивният съд е приел, че след като между страните е налице влязло в сила съдебно решение, при което договорът, чиято нищожност се иска да се прогласи в ново исково производство, е обявен за окончателен, то липсва право на иск, поради наличие на сила на пресъдено нещо по отношение на въпроса за това породил ли е правни последици. В този смисъл, въззивният съд не се е произнесъл по въпроса дали може да се прогласи нищожност на предварителен договор, след като нищожността не подлежи на саниране. Задължение на касатора е да посочи правен въпрос, който може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. А това може да е само въпрос, включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора. В случая поставеният първи въпрос не представлява разрешен от въззивния съд правен въпрос и не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на втория посочен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че поставеният правен въпрос е разрешен от въззивния съд. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение, постановено на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, е разрешен въпросът за действителността на сключения договор. Обстоятелството, че е приет за действителен и е обявен за окончателен предварителният договор, е прието за установено. Наличието на решение, с което съдът се е произнесъл, по правопораждащите факти, е прието за основание, изключващо възможността спорът относно права, основани на същия договор отново да бъде разгледан. Липсва противоречие със задължителната практика на ВКС. Формираната сила на пресъдено нещо по отношение на правото да се иска обявяване на предварителен договор в окончателен, преклудира и правоизключващите, и правоунищожаващите възражения срещу правопораждащите релевантни факти, относими към съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Наличието на правната възможност в процеса да се релевират всички възражения и разрешението на правния спор с влязло в сила съдебно решение, на основание чл. 299 от ГПК, изключва възможността в следващ процес да се направят възражения, които да изключват съществуването на спорното право, (респ. да установяват същото, ако е отречено). След като е приет за настъпил правнорелевантния факт – основание на иска, то са отхвърлени и е невъзможно да бъдат релевирани в друг процес правоизключващите и правоунищожаващите възражения относно същото основание. Макар и посоченият правен въпрос да е включен в предмета на делото и по него съдът да се е произнесъл, то това не е станало в противоречие на задължителната практика на ВКС, на която се позовава касаторът. Напротив определението на въззивния съд е в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена в т. 2 от Тълкувателно решение 3/22.04.2019 г. по тълк. д. 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

Посоченият трети правен въпрос не е разрешен от въззивния съд. Въззивният съд е приел, че е налице формирана сила на пресъдено нещо, по отношение на правото да се иска обявяване на предварителен договор в окончателен, съответно, зачел е неговата действителност. Но не се е произнесъл по въпроса относно саниране на нищожността на договора. Поради това поставеният трети въпрос не представлява общо основание за допускане касационно обжалване, доколкото не е дадено разрешение от въззивния съд.

По изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Апелативен съд – Пловдив.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 86 от 17.06.2021 г. по т. д. 20215001000404/21 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: