Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, чрез пълномощника му адв. М. против решение № 30/12.02.2021 г., постановено по в. гр. д. № 743/2020 г. на Окръжен съд В. Т, с което е потвърдено решение № 260129 от 24.08.2020 г. по гр. д. № 893/2020 г. на Районен съд В. Т, с което е уважен предявения от П. Т. Д. против „Електроразпределение Север“ АД, иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 5 559,47 лв., представляваща стойност на начислена ел. енергия по фактура, издадена на 23.04.2020 г. за периода от 06.11.2015 г. до 19.11.2019 г. за обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], вх.А, ет.4.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът обжалват решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основание по чл.281, т.3 ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1/Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада на делото; 2/ Може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване; 3/ Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства, 4/ Кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл.55 ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството ел. енергия, измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър и 5/ Правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение по първите три въпроса е в противоречие с практика на ВКС, както следва: по първите два въпроса се твърди противоречие с решение № 129 от 29.06.2015 г. по гр. д. № 7040/2014 г. на III г. о., в което е прието, че въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване. По третия въпрос се поддържа противоречие с разрешението му, дадено с решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на IV г. о., решение № 61 от 01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на IV г. о., решение № 841/19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. на IV г. о., решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на IV г. о. и решение № 26 от 09.04.2020 г. по гр. д. № 1764/2019 г. на I г. о.. В посочената съдебна практика се приема, че пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, като преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а косвените дават указание за основния факт само косвено и установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. По останалите два въпроса се поддържа допълнителното критерий на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК с обосновка, че въззивният съд неточно е тълкувал нормата на чл.55 ПИКЕЕ, като е придал правно значение на факти, принципно неотносими към отговорността на потребителя, предвидена в посочената разпоредба и доколкото по приложението и тълкуването на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ / обн. ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г./ не е налице формирана съдебна практика. Поддържа се и основанието на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение с доводи, че в нарушение на процесуалните правила, съдът е приел, че фактът на налични нулеви показания на скрития регистър към датата на монтажа не е доказан с писмени доказателства, макар такова ограничение да не съществува в процесуалния закон, т. е. твърди се допуснато от съда нарушение на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила.

Насрещната страна, чрез пълномощника си адв. И., в отговора на жалбата заявяват становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. По съществото на жалбата поддържат неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност на въззивното решение.

За да уважи предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 5 559,47 лв., представляваща стойност на допълнително начислена ел. енергия за периода от 06.11.2015 г. до 19.11.2019 г., въззивният съд е приел, че ответното дружество не е установило по безспорен начин, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано в обекта на потребление след монтажа на СТИ, съответно, че към датата на монтажа – 05.11.2015 г. процесното СТИ е било с нулеви показания по всички тарифи, в т. ч. и по невизуализирания регистър. Въпреки, че е кредитирал заключението на вещото лице, съдът е игнорирал посоченото в констативната част на експертизата обстоятелство, че процесното СТИ е произведено през 2015 г., т. е. в годината на монтажа му на обекта и е преминало първоначална метрологична проверка през същата година, както и отразеното в протокола за монтаж обстоятелство, че се монтира нов електромер на обекта с нулеви показания на нощна и дневна тарифа.

Касационният съд приема, че поставения от касатора трети процесуалноправен въпрос за възможността пълното доказване да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, е от значение за крайния изход на делото и е обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, поради което осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос е налице и непротиворечива практика на ВКС, цитирана от касатора, която е в смисъла, посочен по-горе. Обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване за извършване на проверка за съответствие на правното разрешение на съда по този въпрос с разрешението, дадено в приложените от касатора съдебни решения на ВКС. Останалите процесуалноправни въпроси не осъществяват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, чиито мотиви за основателност на отрицателния установителен иск също са свързани с неустановяване на факта, че допълнителното начисленото количество ел. енергия, отразено в невизуализиран дисплей на СТИ, е преминало през него именно след датата на монтиране му на процесния обект. Видно от въззивната жалба, в нея липсват изобщо оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада на делото. Материалноправните въпроси относно разпоредбата на чл.55 ПИКЕЕ също не отговарят на общото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че в случая макар и да е установено натрупано количество ел. енергия в невизуализиран регистър на процесното СТЕ при спазване на процедурата по чл.49 ПИКЕЕ, по делото не е доказано, че това количество е измерено/преминало през СТИ след монтажа му на обекта, поради което не са налице предпоставките за прилагане на чл.55 ПИКЕЕ.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 30/12.02.2021 г., постановено по в. гр. д. № 743/2020 г. по описа на Окръжен съд В. Т.

УКАЗВА на Електроразпределение Север“ АД, ЕИК[ЕИК] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 111,20 лв. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: