7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 92

гр. София, 10.02.2022г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2963 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Автобусни превози“ ЕООД срещу решение № 260068 от 13.05.2021г. по в. гр. дело № 533/2020г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на ищцата С. К. Т., на основание чл. 49 ЗЗД, сумата 50 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, реализиран на 19.07.2016г. в [населено място] по вина на водача на автобус „Исузу“, с рег. [рег. номер на МПС] , при и по повод изпълнението на възложена му от ответника работа по трудово правоотношение, ведно със законната лихва от 19.07.2016г. до окончателното изплащане.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло поради неосъществен фактически състав на субективното право по чл. 49 ЗЗД. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба „Автобусни превози“ ЕООД навежда основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: 1. „Допустимо ли е...