№ 3100

гр. София, 17.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 3096/2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 6214/23.05.2024 г. на В. Г. Б. и Б. С. Д., подадена чрез адвокат С. М., срещу въззивно решение № 182/18.04.2024 г. по в. гр. д. № 128/2024 г. на Окръжен съд – Плевен в частта, с която В. Б. и Б. Д. са осъдени да преустановят нарушаването на правото на собственост на Е. П. А., като премахнат за своя сметка: преграждение с площ от 5,85 кв. м. на част от общия коридор на етаж 13 в жилищен блок 118, находящ се на адрес: [населено място],[жк], при граници и съседи: изток-апартамент 82, запад – апартамент 83, север – коридор, юг – двор, съставляващо изграден тухлен зид, извън отвора на вратата, разположен на 3,8 м. на север от най-южната точка на общия коридор, както и монтираната в това преграждение врата с размер 100х200 см., като осигурят достъп на ищцата до цялата етажна площадка на етаж 13 на същата жилищна сграда. В останалата част решението по иска по чл. 108 ЗС като необжалвано е влязло в законна сила.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Допустим ли е искът по чл. 109 ЗС в...