Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 от Закона за Върховния административен съд във вр. с чл. 131 - чл. 132 от Данъчния процесуален кодекс.

Образувано е по касационната жалба на ЗПК “Съгласие”, чрез председателя Т. Й. Т., с. К., О. К., О. Р., против решение № 95 от 23.01.2006 год. по адм. дело № 1840 по описа за 2003 год. на Варненският окръжен съд, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на кооперацията срещу ДРА № 143/22.07.2003 год., издаден от ДП “Дружба”, ТДД гр. Р., потвърден с Решение № 1045/24.09.2003 год. на Директора на РДД гр. В.. В касационната жалба са посочени отменителните основания на чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК и са релевирани доводи за нарушение на материалноправните и процесуални разпоредби. Претендира се отмяна на съдебното решение, отмяна на данъчните актове или алтернативно връщане делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС, както и присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Директора на РДД гр. В. (сега Директор на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП, гр. В.) не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд разгледа касационната жалба по същество на заявените в нея основания и я намери за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на обжалване в производството пред Варненския окръжен съд е ДРА № 143/22.07.2003 год., издаден от ДП “Дружба”, ТДД гр. Р., потвърден с Решение № 1045/24.09.2003 год. на Директора на РДД гр. В.. С обжалвания акт на кооперацията за данъчни периоди м.10.2000 год., м.12.2000 год., м.01.2001 год., м.07.2001 год., м.08.2001 год., м.11.2001 год., м.07.2002 год., м.08.2002 год. и м.11.2002 год. е определен ДДС за довнасяне, общо в размер на 34739,14 лв. и лихви за закъснение в размер общо на 6660,17 лв.

Видно от доказателствата, приложени по делото, данъчният ревизионен акт и решението на РДД са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Чрез обсъждане на наведените от страните твърдения и приобщаване към доказателственият материал по делото на заключението на вещото лице по назначената от съда съдебна експертиза, съдът е спазил изискванията на ГПК и се е произнесъл с едно правилно и законосъобразно решение. ВОС се е позовал на заключението на допуснатата и кредитирана от него експертиза. Обсъдил е заключението на вещото лице на базата на останалите доказателства.

Атакуваното решение на ВОС е подробно мотивирано, правилно и законосъобразно. Съдът е съобразил приложимите правни норми, както на материалния, така и на процесуалния закон. Обсъдил е всички правно – релевантни за спора доказателства, като е основал решението си на тях след подробни и систематизирани мотиви. СГС е изследвал всички предпоставки, предвидени в ЗКПО, в резултат на което е достигнал до единствено правилните фактически и правни изводи, обективирани в мотивите на решението му.

Установено е в хода на ревизията при проверка на Дневниците за продажби и на първичните счетоводни документи, описани в тях, че касаторът, в нарушение на чл.29 ал.5 от ЗДДС, неследващо е намалил размера на данъчната основа на изпълнени от него доставки за продадени стоки /пшеница, ечемик/, като в резултат на това е начислил дължимия размер на ДДС по доставките върху данъчна основа, по-ниска от себестойността на произведената продукция. Предвид установеното при ревизията, данъчният орган, на основание чл.29 ал.5 от ЗДДС и чл.55 ал.1, 2 и 5 от ЗДДС е приел, че за разликата между продажната цена и себестойността, която не е отразена в дневниците за продажби, респективно в СД за периода е дължим ДДС в размер общо на 34739,14лв., като са начислени и лихви върху тази сума.

Констатациите в ДРА са изведени и въз основа на Справка от ЗПК “Съгласие”, получена в отговор на Искане изх.№ Др.4964/26.05.2003 год. за предоставяне на документи и писмени обяснения по реда на чл.86 ал.1 от ДПК. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа на приложените по делото документи и анализ на цените на едро, отразявани от Министерството на земеделието. Взети са предвид цените на земеделска продукция от Русенска стокова борса, цени на едро на хлебна пшеница по данни на “Сапи” ООД, отразени в бюлетините на Министерство на земеделието - средно за страната и продажните цени на “Мираж-Авто-Комерс” ЕООД - Разград, като е посочено, че в района на арендуваните земи е имало дъждове. Видно от заключението е, че касаторът е извършил продажба на селскостопанска продукция през м.10.2000 год., както следва: по фактура № 531/10.10.2000 год. - 154320 кг. пшеница при цена 0,17лв./кг.; по фактура № 532/13.10.2000 год. – 72340 кг. пшеница при цена 0,175лв./кг., при себестойност на пшеницата - 0,36 лв./кг. Установено е също така, че реалните продажби на пшеница през месеца средно за страната са в размер на 0,192лв./кг. Вещото лице е посочило, че производството на пшеница през 2000 год. е било необичайно ниско /4,4 млн. т./ поради неблагоприятното време и ниския добив, което е наложило пускането на цялата налична пшеница от Държавния резерв на страната. Допълнително е извършен внос на 500 хил. т. пшеница от Унгария, Турция, Франция и Румъния. За периода юли-ноември 2000 год. изкупните цени на българската пшеница са били сравними с фермерските цени на червената мека пшеница в САЩ - около 75-78 щ. д./тон. В заключението си вещото лице е посочило, че разлика следва да се търси между средната продажна цена 0,192 лв./кг. и реализираната, като начисления ДДС по първата фактура е 679,01 лв., а по втората - 245,96 лв., а общо за данъчен период м.10.2000 год. ДДС за внасяне възлиза на 924,97 лв. Установява се от същото заключение, че ДДС за внасяне за данъчен период м.12.2000 год. е в размер на 105,69 лв., както и че жалбоподателят е извършил продажба на 24020 кг. царевица по фактура № 533/21.12.2000 год. при цена 0,2 лв./кг., а себестойността на царевицата е 0,34 лв./кг. Видно от заключението на експерта е, че сушата през летните месеци е засегнала предимно района на Добруджа -Североизточен агро район на България, като е посочено, че царевицата, от гледна точка на агрометереологичните условия, е най-рисковата зърнена куртура, което изисква отглеждането й при поливни условия. Производството на царевица спрямо предходната година е в по-малко с 642 хил. тона, а средният добив на царевица в Североизточен агро район на България е 162 кг., като реалните продажби на царевица през месеца средно за страната са в размер на 0,222 лв./кг. За периода изкупните цени на царевицата за зърно са били по-високи с 10-15 щ. д. на тон от фермерските цени в САЩ. Експертът е посочил, че разликата следва да се търси между средната продажна цена 0,222 лв./кг. и реализираната, като стойността е изчислил именно по този начин, а върху нея е определил и размера на дължимия ДДС. Видно от заключението е, че през м.01.2001 год. касаторът е извършил продажба на 31400 кг. пшеница по фактура № 538/29.01.2001 год. при цена 0,2 лв./кг., при себестойност на пшеницата - 0,36 лв./кг. Установява се, че реалните продажби на пшеница през месеца средно за страната са в размер на 0,235 лв./кг., като според експерта, разлика трябва да се търси между средната продажна цена 0,235 лв./кг. и реализираната и в този случай размерът на ДДС за внасяне възлиза на 219,80 лв. Съобразно заключението, през м.07.2001 год. касаторът е извършил продажба на 4180 кг. ечемик по фактура № 540/27.07.2001 год. при цена 0,17 лв./кг., т. е. на цена под себестойността на ечемика - 0,34 лв./кг. Реалните продажби на ечемик през месеца средно за страната са в размер на 0,16 лв./кг. Продажбата е на цена по-висока от средната за страната, поради което и заключението е, че не трябва да се начислява допълнително ДДС.

Касаторът е извършил продажби на пшеница през м.08.2001 год., както следва: по фактура № 543/16.08.2001 год. - 76520 кг. пшеница при цена 0,19 лв./кг.; по фактура № 545/30.08.2001 год. – 28320 кг. пшеница при цена 0,19 лв./кг. Установява се, че себестойността на пшеницата е 0,46 лв./кг., като през м.08.2001 год. реалните продажби на пшеница през месеца средно за страната са в размер на 0,183 лв./кг., а доколкото продажбите по двете фактури са на цени по-високи от средната за страната, не трябва да се начислява допълнително ДДС по тях. Установява се от заключението, че през м. 11.2001 год. жалбоподателят е продал 22440 кг. пшеница по фактура № 547/23.11.2001 год. при цена 0,17 лв./кг. и себестойност на пшеницата - 0,46 лв./кг. Реалните продажби на пшеница през месеца средно за страната са в размер на 0,179 лв./кг., като според експерта, разлика трябва да се търси между средната продажна цена 0,235 лв./кг. и реализираната, а ДДС за внасяне възлиза на сумата от 40,39лв. През м.07.2002 год. касаторът е извършил продажба на 85000 кг. ечемик по фактура № 550/30.07.2002 год. при цена 0,11 лв./кг. и при себестойност - 0,22 лв./кг. Реалните продажби на ечемик през месеца средно за страната са в размер на 0,125 лв./кг., като съобразно заключението, разлика трябва да се търси между средната продажна цена 0,125 лв./кг. и реализираната, в който случай размерът на ДДС за внасяне е 255 лв. Видно от заключението на ССЕ е, че през м.08.2002 год. по фактура № 551/17.08.2002 год. касаторът е извършил продажба на 16220 кг. ечемик при цена 0,11 лв./кг. при себестойност на ечемика - 0,22 лв./кг. Реалните продажби на ечемик през месеца средно за страната са в размер на 0,121 лв./кг., като според експерта, разлика трябва да се търси между средната продажна цена 0,121 лв./кг. и реализираната и ДДС за внасяне в този случай възлиза на сумата от 35,68 лв.

Касаторът е извършил продажби на пшеница през м.11.2002 год. по следните фактури: по фактура № 552/14.11.2002 год. – 123040 кг. пшеница при цена 0,12 лв./кг.; по фактура № 553/14.11.2002 год. – 148120 кг. пшеница при цена 0,12 лв./кг.; по фактура № 554/14.11.2002 год. – 59040 кг. пшеница при цена 0,12лв./кг. Установява се, че себестойността на пшеницата е 0,35 лв./кг., т. е по-висока от продажните цени, както и че реалните продажби на пшеница през месеца средно за страната са в размер на 0,151 лв./кг. Според експерта, разлика трябва да се търси между средната продажна цена 0,151 лв. и реализираната и в този случай ДДС за внасяне по фактурите възлиза съответно на 762,85 лв., на 918,34 лв. и на 366,05 лв., а общо за м.11.2002 год. - ДДС за внасяне в размер на 2047,24 лв.

Видно от констативно-съобразителната част на заключението, вещото лице е посочило, че разликите в ДДС за внасяне се дължат на това, че данъчният орган е начислил ДДС върху себестойността на продукцията, а не на цената, на която е продавана и че защо себестойността на продукцията, измерена на единица килограм, е с такива стойности, експертът не е в състояние да даде отговор, а посочва, че така е осчетоводено от касатора. Правилно ВОС, след като е обсъждал заключението на вещото лице, в частта му относно наличието на обективни пазарни предпоставки за извършване на продажби на цени по-ниски от себестойността на продукцията, не е взел предвид, поради това, че от същото не може да се установи какъв точно метод е използван в него. Вещото лице не е посочило в текстовата част на заключението си кой точно метод е използвал - по б.”а” или по б.”б” на чл.20, ал.1, т.5 от ЗДДС и защо именно този метод.

Предвид на изложеното, настоящата инстанция след като съобрази чл.29, ал.5 от ЗДДС, предвид на който данъчната основа при облагаемите доставки на стоки, за целите на този закон, не може да бъде по-ниска от стойността на придобиване на стока или себестойността, по смисъла на Закона за счетоводството. От друга страна, посочената по-горе разпоредба е неприложима при наличието на обективни пазарни предпоставки, които регистрираното лице докаже по безспорен начин, съгласно чл.29, ал.6, т.1 от ЗДДС. Последната разпоредба създава възможност императивното правило на ал.5 да не се прилага, ако регистрираното лице докаже по безспорен начин наличието на обективни пазарни предпоставки. Това условие /наличието на обективни пазарни предпоставки/, според чл.42, ал.2 от ППЗДДС, се смята за изпълнено ако доставчикът докаже, че пазарната цена на стоката, определена по някои от методите, посочени в чл.20, т.5, б.”а” и “б” от ЗДДС, е по-ниска от стойността на придобиване или данъчната основа при внос на стоката, или себестойността на произведената стока. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че твърдението на касатора, че данъчният орган е следвало да установи дали не са налице обективни пазарни предпоставки, е неоснователно, доколкото доказването им е в тежест на регистрираното по ЗДДС лице - жалбоподателя. Според чл.20, т.5, б.”а” и “б” от ЗДДС, пазарната цена се определя чрез: а/ метода на сравнимите, неконтролирани цени между независими търговци към момента на осъществяване на доставката; б/ метода на пазарните цени, където пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и обичайната печалба.

След като е съобразил горните разпоредби и предвид събраните по делото доказателства, ВОС е приел, че е безспорно между страните по делото, че касаторът е извършвал продажби на зърно на цени по-ниски от себестойността на произведената продукция, такава, каквато е осчетоводена от самия него в счетоводството му. Същевременно с това, наличието на конкретна пазарна конюнктура, при която продажбите не биха могли да бъдат извършени по цени, по-високи от договорните, не може да се приеме за доказано по безспорен начин, предвид неяснотата относно използвания от вещото лице метод при изготвянето на заключението му по съдебно-счетоводната експертиза. Предвид изложеното, ВОС е приел, че законосъобразно, на основание чл.29, ал.5 от ЗДДС и чл.55, ал.1, 2 и 5 от ЗДДС е начислен с обжалвания акт ДДС върху разликата между продажната цена и себестойността на произведената продукция, като е определен ДДС за внасяне в размер на 34 739,14 лв., върху която сума са начислени лихви за закъснение в размер на 6660,17 лв.

По изложените съображения не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна по решението по чл.218б, б."в" от ГПК и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 95 от 23.01.2006 год. по адм. дело № 1840 по описа за 2003 год. на Варненският окръжен съд, Административно отделение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Ч./п/ М. М.

М.Ч.