С решение от 18.12.2007 г. по адм. д. № 202 от 2007 г. Ловешкият административен съд е отменил решение № 18 от 16.08.2007 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Ловеч и потвърденото с него разпореждане № 1595 от 10.07.2007 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е разпоредено П. М. Л. от Априлци да възстанови полученото обезщетение от 04.01.2006 г. до 29.09.2006 г. в размер на 1 419,19 лв. и 315,74 лв. лихва за забавата.

Против това решение на окръжния съд РУ "Социално осигуряване" е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му.

Върховният административен съд не уважи касационната жалба.

Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически от гледище на закона. Административният съд е констатирал, че П. М. Л. /ответник в това производство/ е получил парично обезщетение за безработица през периода от 30.09.2005 г. до 29.09.2006 г.,

че на същия е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 30.10.2006 г. при съществуващо право на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО от 04.01.2006 г.

При тези фактически констатации, за които не са спорили страните, административният съд е приел, че П. М. Л. не е упражнил правото си на пенсия и не е получавал пенсия през периода на изплащане на обезщетението за безработица от 04.01.2006 г. до 29.09.2006 г. и по тази причина е отменил обжалваното разпореждане. Това становище на административния съд е правилно.

Съгласно чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, които не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От това следва, че предпоставка за придобиване право на парично обезщетение за безработица е свързано с липсата на право на пенсия. Тази предпоставка е отрицателна – за да възникне правото на парично обезщетение за...