Производство по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС), във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.).
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания (АДВ) срещу решение 16.01.2006 г. по адм. д № 2008/2004 г. на Софийския градски съд, ІІІ "в" състав, по силата на което е отменена като незаконосъобразна заповед № 142/13.05.2004 г. на касатора. С последната, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. за допуснати нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от с. з., на А. К. К., от гр. В. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от служба като директор на Регионална дирекция, Варна.
По подробно развити в жалбата оплаквания касаторът поддържа, че атакуваното решение е необосновано, както и че при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 218 б, ал. 1, б. "в", пр. 1 - 3 от ГПК. Твърди се, че заповедта за уволнение на държавния служител поради неизпълнение на служебните задължения е законосъобразен административен акт, постановен при спазване на административно-производствените правила, поради което неправилно е бил отменен с атакуваното понастоящем решение.
Процесуалният представител на ответника по касационната жалба е изразил становище за неоснователността й, с оглед липсата на релевираните от жалбоподателя нарушения на материалния закон и процесуалноправните разпоредби при постановяване на съдебното решение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Поддържа, че разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. установява изискване предписаните в тежест на наказващия орган действия да бъдат извършени след приключване на дисциплинарната процедура, но преди налагане на следващото се дисциплинарно наказание. С оглед данните по делото, че служителят е изслушан и обясненията му са събрани преди отпочване на производството по ангажиране на дисциплинарната отговорност се твърди, че органът е упражнил правата си в нарушение на административно-производствените правила. В тази аспект решението на СГС, с което е уважена жалбата е преценено като правилно.
Върховният административен съд, пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С атакуваното решение състав на СГС е уважил жалбата на А. К. К. от гр. В. срещу заповед № 142 от 13.05.2004 г. на касатора, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. му е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е освободен от служба като "Директор на Регионална дирекция", гр. В.. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на установените административнопроизводствени правила. В мотивите към съдебния акт са развити съображения, че преди да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, органът не е изслушал и не е събрал писмените обяснения на дисциплинарнопривлеченото лице, което нарушение е достатъчно основание за отмяна на наказанието по реда на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл.
От данните по делото е видно откъм фактическа страна, че в резултат на извършена проверка на цялостната дейност на дирекция "Продажби" на АДВ са констатирани сериозни нарушения в работата на регионална дирекция Варна. Въз основа на заповед № 132/03.05.2004 г. на касатора, от директора на регионалното звено - А. К. са изискани писмени обяснения относно констатациите, посочени в доклада на комисията, извършила проверката. Тази заповед е връчена на адресата на 4.05.2004 г. С изх. № 06-00-209/05.05.2004 г. на РД, Варна, обясненията са изпратени в АДВ. На 12.05.2004 г. от 12.00 ч. служителят е бил изслушан от изпълнителния директор на АДВ, видно от приложения протокол. Със заповед № 138/10.05.2004 г. е наредено на дисцисциплинарния съвет (ДС) да образува дело за изясняване фактите и обстоятелствата по извършените нарушения. Съветът е заседавал на 12.05.2004 г. от 13.30 ч. и с решение № 2 от същата дата е предложил налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Със заповед № 142/13.05.2004 г. Краев е уволнен от заеманата длъжност.
Предвид изложените релевантни за спора факти, СГС законосъобразно е приел, че потестативното право на административния орган да прекрати едностранно служебното правоотношение между страните е упражнено в нарушение на административно-производствените правила, въведени с приложимия ЗДСл. С оглед доказателствата по делото, при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е допуснато съществено нарушение на процедурните правила по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. (редакция ДВ, бр. 95/2003 г.), чиято разпоредба предписва конкретни задължения на дисциплинарнонаказващия орган. Съгласно текста на цитираната правна норма, преди налагане на дисциплинарното наказание органът е длъжен да изслуша държавния служител или да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Нормата е императивна, като двете изисквания са регламентирани при условието на алтернативност, а провеждането им е условие за законосъобразност на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Органът е длъжен да събере, обсъди и прецени всички факти и обстоятелства, релеванти за ангажиране на дисциплинарната отговорност, като едва след приключване на процедурата пред ДС, с установяването им по предвидения от закона ред, е възможна преценката за налагане на съответно дисциплинарно наказание. След финализиране на дисциплинарната процедура се събират устни или писмени обяснения от дисплинарнопривлеченото лице, което упражнявайки правото си на участие в производството, може да сочи доказателства, да опровергава вече събраните и въобще - да организира защитата си. Видно от данните по преписката, жалбоподателят не е участвал в проведеното дисциплинарно производство, като дори не е запознат с изготвеното от дисциплинарния съвет решение № 2/12.05.2004 г., а обясненията му са събрани преди провеждане на установената с разпоредбата на чл. 96 от ЗДСл. дисциплинарна процедура.
С оглед ангажирания доказателствен материал СГС обосновано е счел, че в хода на проведеното дисциплинарно производство и след приключването му (преди налагане на дисциплинарното наказание) не са били събрани писмени обяснения на Краев, респ. - той не е бил изслушан от административнонаказващия орган. Към административната преписка липсват доказателства, въз основа на които да се приеме, че служителят е отказал да упражни правото си да бъде изслушан, а дадените обяснения на 5.05.2004 г.
(преди отпочване на дисциплинарното производство) са по повод извършената проверка и не могат да съвместят и писмените му обяснения по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Самото изслушване на служителя, проведено на 12.05.2004 г. отново е във връзка с констатациите по доклада на проверката, послужил като повод за търсене на дисциплинарната му отговорност. Видно от представения нарочен протокол за проведеното изслушване, същото е приключило в 12.00 ч., а заседанието на ДС е започнало в 13.30 ч.
Административнонаказващият орган следва да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения след изпълнение на предвидената процедура по установяване на дисциплинарното нарушение и преди налагане на следващото се наказание, но не и преди стартирането й. Този хронологичен ред е задължителен с оглед осигуряването на максимална защита за служителя, обективност и справедливост при налагане на наказанието. Подобно тълкуване съответства на целта на закона, която е пълното изясняване на обстоятелствата, относими към съществуването и реализирането на дисциплинарната отговорност. Изслушването на служителя и събирането на писмените му обяснения са действия на административнонаказващия орган, предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство, така че в най-голяма степен да бъде предотвратена възможността за съществено увреждане на законни права и интереси на дисциплинарноотговорните лица. Право на служителя е да се ползва или не от тези законови възможности, но ако те не са му били предоставени, уволнението задължително се отменя - по аргумент на чл. 93 ал. 2 от ЗДСл. Нормата гарантира правото на защита на лицето във връзка с повдигнатото му обвинение и то по повод на конкретно предлаганото дисциплинарно наказание. Неизпълнението на тези процесуални действия представлява съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на издадения административен акт. Подобни нарушения на императивноустановените в ЗДСл. правила за провеждане на отделните етапи от процедурата по налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" препятстват упражняване на гарантираното от закона право на защита на дисциплинарнопривлеченото лице, поради което винаги съставляват отменителни основания по смисъла на чл. 12, т. 3 от ЗВАС, респ. - чл. 41, ал. 3 от ЗАП.
Предвид изложеното първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Не са налице релевираните касационни основания за отмяна - необоснованост, нарушение на приложимия материален закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила поради необсъждане на всички, представени по делото доказателства. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба, на основание чл. 50 от ЗВАС, следва да бъдат присъдени разноски пред настоящата инстанция в размер на 180 лв.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 40, ал. 1, пр. 1-во от ЗВАС, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение от 16.01.2006 г. по адм. д. № 2008/2004 г. по описа на Софийския градски съд, ІІІ "в" отделение. ОСЪЖДА
Агенцията за държавни вземания, на основание чл. 50 от ЗВАС, да заплати на А. К. К., от гр. В., бул. "Сливница" № 47, съдебно-деловодни разноски в размер на 180 (сто и осемдесет) лева. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ю. К./п/ В. Г. В.А.