Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. И. Д. от гр. С. против решение от 19.04.2010 г., постановено по адм. д. № 01226 по описа за 2006 г. на СГС, ІІІ „Б” състав на административно отделение. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата против заповед № РД-46-216 от 6.06.2000 г. на кмета на район „Панчарево” на Столична община.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението на съда да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отмени заповедта на кмета като незаконосъобразна, ведно с произтичащите от това последици. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Ответните страни и заинтересованите страни не са взели становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че събраните по делото писмени доказателства сочат на основния правно релевантен факт за липсата на документ за предоставено право на ползване на наследодателя на жалбоподателките. При така установените факти прокурорът счита, че са правилни изводите на съда, че не е изпълнен фактическия състав на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Прокурорът намира за неоснователно позоваването на влязлото в сила предходно съдебно решение, както и твърдението за нищожност на заповедта на кмета, поради това, че е издадена от некомпетентен орган.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:

От данните по делото се установява, че К. Н. И. и С. И. Д., в качеството си на наследници на И. Д. Д.,...