Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от В. И. Х. срещу решение № 237/11.12.2009г. по преписка № 159/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация. С обжалваното решение е установено, че „А”АД.
Процесуалният представител на Комисията за защита от дискриминация / КЗД/ оспорва жалбата.
Заинтересованата страна „А”АД - гр. П., представлявана от изпълнителния директор не взема становище по жалбата.
Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срок от надлежна страна.
По същество жалбата се явява основателна, поради следните съображения.
Обжалваното решение е постановено от компетентен орган в рамките на неговата компетентност, при спазване на законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в постановяване на обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка - нарушаване на разпоредбите на чл.35,ал.1 от АПК, нарушаване на принципа за служебното начало/ чл.36,ал.1 от АПК/, както и нарушение на чл. 55, ал.1 от ЗЗДискр.
Административното производство е образувано по жалба от В. И. Х. относно извършвана по отношение на него дискриминация от страна на „А”АД Плевен трудовото досие на Христов, справка за работните заплати на служителите, изпълняващи длъжността „чистач транспортни средства”, подадени молби от Христов с искане за актуализация на заплатата му, копие от КТД и справка за актуалното състояние на дружеството.
С писмо от 18.08.2008г. „А”АД Плевен, за периода януари 2007г.- до 15.04.2008г., които да са полагали еднакъв труд като този на работодателя/ били са на една и съща длъжност, с еднаква квалификация, с едни и същи права и задължения, с еднаква длъжностна характеристика/.2. За същия период в дружество били ли са наети, работници или служители, чийто труд е бил равностоен, с този на жалбоподателя.3. Към декември 2006г. в дружеството били ли са наети работници или служители в дружеството, които да са полагали еднакъв или равностоен труд като този на работодателя.”4.При положителен отговор на някой от поставените по-горе въпроси следва да бъде установен факта дали е налице по – неблагоприятно третиране по отношение на жалбоподателя в сравнение с останалите работници или служители, полагали за периода януари 2007г.- до 15.04.2008г. еднакъв или равностоен труд като бъдат сравнени трудовите възнаграждения на съответните работници, с трудовото възнаграждение на жалбоподателя.
Вместо да изпълни задълженията си, произтичащи и от ЗЗДискр. Чл. 55, ал.1 , както и тези, визирани в чл.35 и чл.36 от АПК, и да изиска от работодателя щатните разписания за 2006, 2007 и 2008г./ каквото искане е направил жалбоподателя/ КЗД се е задоволила единствено да констатира в решението си, че в преписката няма доказателства, от които да се установи, че колеги на жалбоподателя полагат еднакъв или равностоен на труда, полаган от Христов. КЗК е изискала единствено справка за работните заплати на служителите, заемащи длъжността ”чистач тр. средства”, без да посочи за какъв период от време следва да бъде изисканата справка. Административният орган е приел за безспорен факта, че няма други служители на тази длъжност.Този извод се базира единствено на получения от работодателя отговор, от който обаче не става ясно за какъв период от време или към кой конкретен момент се отнася тази справка/.КЗД, в частност докладчика по преписката, не е положил никакви усилия да установи налице ли са лица, който пред периода 2007- 15.04.2008г. са полагали труд равностоен на труда полаган от жалбоподателя. В жалбата до Комисията твърденията на Христов са именно в тази насока. В случай, че за изясняването на определени факти са били необходими специални знания, КЗД е следвало да назначи експертиза, още повече че такава е била поискана от жалбподателя. Нарушавайки разпоредбите на чл.55,ал.1 от ЗЗДискр., чл.35 и чл.36 от АПК във вр. с чл.70 от ЗЗдискр., административният орган е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат отмяна на обжалваното решение.
В жалбата си до ВАС В. Х. е поискал съдът да изиска щатните разписания за 2007 и 2008г. от „А”АД Плевен. В съдебно заседание от 12.10.2010г. съдът е задължил заинтересованата страна „А”АД Плевен да представи щатните разписания. Определението на съда е съобщено на заинтересованата страна на 19.10.2010г. с обратна разписка, приложена към делото. „А”АД Плевен за периода 2007г. - 15.04.2008г., които да са полагали еднакъв или равностоен на труда, полаган от жалбоподателя за същия период. Този факт може да се установи единствено, чрез представяне на изисканите щатни разписания. Непредставянето им обаче е пречка съдът да реши спора по същество, което обстоятелство от своя страна изисква връщане на делото като преписка на КЗДискр.
Допуснатите от КЗДискр. съществени нарушения на процесуалните правила налагат отмяна на обжалваното решение и връщане на делото като преписка на административния орган за ново произнасяне по жалбата на Христов. При новото разглеждане на административната преписка КЗДискр. следва служебно да събере всички доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на случая. Комисията следва да изиска от работодателя всички щатни разписания за 2006, 2007 и 2008г./ с отбелязване на трудовото възнаграждение/ на всеки един от служителите; да укаже на жалбоподателя, че следва да посочи, кои лица за периода януари 2007г.- 15.04.2008г. са полагали еднакъв с неговия или равностоен на неговия труд в „А”АД Плевен; комисията да изиска от работодателя длъжностни характеристики на тези лица, справки за заплатите им за декември 2006, 2007 и 2008г.; при необходимост от специални знания при сравняване равностойността на полагания от жалбоподателя и останалите работници труд да се назначи вещо лице, което да отговори на съответните въпроси във връзка с установяване на равностойността на труда, полаган от жалбоподателя и останалите лица; да бъдат разпитани поисканите от жалбоподателя свидетели, в случай че фактите които ще бъдат установявани с техните показания са от значение за правилното решеване на преписката, като при неявяване без уважителна причина им бъде наложена глоба по чл.75 от ЗЗдискр.
При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, но липсват доказателства за направени такива в настоящата инстанция. В приложения към административната преписка договор за правна защита и съдействие между страните е платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Същото е договорено единствено за процесуално представителство пред КЗД, но не и за съдебното производство. С оглед на горното искането за присъждане на съдебни разноски следва да бъде оставенобез уважение, поради недоказаност.
Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 237/11.12.2009г. по преписка № 159/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация.
ВРЪЩА делото като преписка на КЗД за ново произнасяне по жалбата на В. И. Х. в законоустановения срок, съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Н./п/ Д. М. Д.М.